Амедео Модилиани – лебедовата шия на изкуството

Амедео Модилиани рисува автопортрет с едно синьо и едно черно око. И казва: „С едното око художникът трябва да гледа света около себе си, а с другото – света вътре в себе си”.

Модилиани е роден през 1884 в Ливорно, в род на сефарадски евреи. Баща му е от Италия, майка му от Франция, а преплитането на култури и езици е полезна основа за личния му художествен стил, който във времето на „големите изми” му помага да бъде хем модерен, хем независим от течения, групи и манифести.

Детството на Модилиани е относително бедно заради банкрута на бащата, но големият му проблем са болестите - кара плеврит и тиф, а на 16 хваща и туберкулоза. Учи в къщи, а тъй като талантът му е очеваден, в школата на Микели се занимава главно с портрет и голо тяло - интересува го човекът, не пейзажите. Е, интересът му към голото тяло не е само академичен. Един биограф пише: „Когато не рисува голи тела, той е постоянно зает да съблазнява съседските слугини”. Освен с рисуването, младежът се запознава с Ницше и Шопенхауер, а поезията на Верлен, Бодлер и Лотреамон му е настолна.

В началото на XX век Модилиани учи голо тяло във Флоренция, на Капри има първа по-сериозна любовна история, а във Венеция се запознава с хашиша, друга страст, която съчетава с огромни количества алкохол.

Модилиани отива в Париж през 1906 и се хвърля в бохемския живот. Той се носи като аристократ, приятел е с водещи фигури от авангарда - Грис, Пикасо, Кокто, Аполинер, Бранкузи. Те го приемат за свой, макар че държи на независимостта си и не се включва в нито една група.

Аристократичният му вид контрастира с мизерните условия на живот и работа – но за дрога и пиене пари винаги има. Или други начини. Случва се да се качи на масата в ресторанта и да се съблече гол, за да го изхвърлят, преди да дойде сметката. А в делириум понякога танцува гол по улиците, спи в канавките, става агресивен и налита да се бие, макар винаги да излиза победен.

Модилиани не е за хора със слаби нерви, но мнозина го ценят и му помагат, защото е голям творец. Проблемът му обаче не са алкохолът и дрогата, а че умира. Туберкулозата го разяжда, лекарство няма, а чрез абсента и хашиша опитва да прикрие симптомите. Те пък допълнително съкращават живота му и безумният кръг се затваря на 35.

Модилиани рисува все по-трескаво и продава на случайни туристи за 5 до 50 франка. През 1910 прави страхотни скулптури, но камъкът е скъп, а обработката е противопоказна за слабите дробове, затова се връща към живописта. И тогава създава изумителните платна с голи и облечени женски тела, проточили дълги лебедови шии, които и сега го правят един от най-скъпо продаваните художници.

Жените обожават Модилиани. Те го преследват, подчиняват му се, търпят капризите и тежкия му характер. Първата му истинска голяма любов е от Русия - Ана Ахматова. Прочутата поетеса току-що се е омъжила за убития после от болшевиките поет Николай Гумильов, в Париж са на сватбено пътешествие, но тя лудва по италианеца. Общата им страст е поезията, той рисува скици на голата и облечена Ана, а 50 години по-късно тя пише, че Модилиани е най-забележителния мъж, когото някога е срещала. Следва дълга и трудна садо-мазо любов с Беатрис Хейстингс, но жената, която наистина обича и с която прекарва последните си години е Жан Ебютерн. Жан ражда дъщеря, на път е и второ дете, когато през 1920 Модилиани умира в мъки, а два дни по-късно тя скача от петия етаж.

Междувременно Модилиани се сприятелява с полския поет и търговец на изкуство Леполод Зборовски, който организира единствената му самостоятелна изложба – 30 платна в жанра „ню”, голо тяло. Става скандал и префектът на Париж я закрива. Да, публиката е виждала голи женски тела - но да се изобразяват с необръснати пубисни косми, както прави Модилиани, се приема за особено неприлично, грозна порнография.

Днес същите картини звучат по друг начин, но е факт, художникът никога не успява да се порадва на заслужената слава, дошла почти веднага след смъртта му. Буквално в следващите часове мнозина се хвърлят да купуват де що има картина на Амедео Модилиани - от онези, които той приживе продава за 5 до 50 франка на всеки, който съжали жалкия пияница.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.