Полицейско насилие, цензура в медиите, тежки корупционни престъпления. Това са само част от проблемите на България, които Държавният департамент на САЩ посочи в годишния си доклад за състоянието на човешките права по света. България има и сериозни проблеми с независимостта на съдебната система, сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, насилие срещу деца, роми, представители на ЛГБТИ общността и срещу търсещи убежище.
Това са все проблеми, за които се знае, че съществуват в България от години. Защо тогава този доклад е толкова важен?
Директорът на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева обясни пред Свободна Европа, че „този доклад не изнася факти, които на нас не са ни известни.
"Той е важен, защото гледа на тези факти през призмата на нашите собствени права – нещо, което ние самите като граждани невинаги правим“, каза тя.
Докладът на Държавния департамент освен това има "глобално звучене" и извежда тези факти на "една по-видима сцена".
"Който иска да види на каква база си правят заключенията членовете на американския Конгрес, да знае, че основен елемент е именно този доклад“, каза Чернева.
От управляващите до момента единствено малкият коалиционен партньор НФСБ коментира заключенията на доклада на Държавния департамент. Партията обвини САЩ, че „налагат чужди за нас и измислени „проблеми“ и заподозря, че докладът е съставен по „доноси“.
Свободна Европа потърси реакция от управляващата партия ГЕРБ, но не получи такава.
Опозицията смята документа за поредно напомняне към управляващите в България, че „повече така не може“.
„Държавният департамент за пореден път каза очевидното […] – че повече така не може“, каза съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов в интервю за Свободна Европа.
Какъв е този доклад и защо се появява сега
Докладът за състоянието на човешките права по света на Държавния департамент на САЩ – американското външно министерство – се публикува всяка година през март. Това се прави едновременно за около 200 страни и няма връзка с това дали в някоя от тях има или няма избори.
На 30 март тази година беше публикуван 45-ият пореден доклад. Той обхваща състоянието на международно признатите граждански и политически права във всички държави членки на Организацията на обединените нации (ООН) и получаващи помощ от САЩ.
„Това е доклад на Държавния департамент към американския Конгрес, тъй като Конгресът иска да знае какво е състоянието на човешките права във всички страни членки на ООН, с които САЩ имат по един или друг начин отношения“, обясни Весела Чернева в телефонно интервю.
Ще се появи спекулацията, че този доклад е предизборен. Той се публикува всяка година на 30 март.Весела Чернева
„Ще се появи спекулацията, че този доклад е предизборен. Трябва да се отбележи, че той се публикува всяка година на 30 март, той е ежегоден и в него има части за всички страни членки на ООН. Това не е доклад за България. В него има българска част, каквато има от много години насам“, допълни тя.
Частта от доклада, която се отнася за Беларус например, критикува смазването на протестите срещу Александър Лукашенко, произволните арести и насилието над протестиращите. В частта за Русия е описан случаят на опозиционера Алексей Навални, който беше отровен, а после беше арестуван и вкаран в затвора по стара присъда. Към Китай има критики заради нарушаването на правата на уйгурите и другите мюсюлмански малцинствени групи в областта Синдзян.
„Това са едни много сериозни проблеми, свързани с това какво ние приемаме за допустимо и какво не в 21 век“, допълни Весела Чернева.
„Този доклад е много сериозен. Толкова сериозен, че Китай дори публикува контрадоклад, в който критикува насилието срещу чернокожи хора в САЩ.“
Какво казва Държавният департамент за България
В частта за България в доклада на Държавния департамент на САЩ са изброени редица проблеми, илюстрирани с конкретни случаи. Сред тях са полицейското насилие и произволни арести, а примерите са от антиправителствените протести през 2020 г. Конкретно споменати са случаите с Димитър Педев и журналиста Димитър Кенаров, които бяха бити от полицаи и после това насилие на практика не беше разследвано.
Друга група проблеми, които Вашингтон вижда в България, са свързани със свободата на изразяване и свободата на медиите, цензурата, насилието и заплахите срещу журналисти, корпоративния и политическия натиск върху медиите.
Споменава се потискането на свободата на словото с аргумента, че се разпространяват фалшиви новини. Посочен е случаят с председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, която беше обвинена заради предупрежденията си, че може да има дефицит на определени лекарства.
Докладът споменава също съдебното преследване срещу издателя на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев, уволненията на журналисти от Нова телевизия, когато собственик беше близкият до правителството бизнесмен Кирил Домусчиев. Посочен е случаят с нападението над главния редактор на „168 часа“ Слави Ангелов, по който разследването все още е продължавало в края на 2020 г.
В доклада пише още, че бизнесменът и депутат Делян Пеевски редовно използва своя контрол над медиите.
В доклада пише още, че бизнесменът и депутат Делян Пеевски редовно използва своя контрол над медиите, за да осигурява позитивно отразяване за определени политици и главния прокурор.
„Тук става дума за това как правата на гражданите се нарушават вследствие от всички тези структурни проблеми, които ние иначе си знаем“, коментира Весела Чернева.
„Когато например говорим за корупция по високите етажи на властта, ние много често си мислим, че тази корупция нас не ни засяга – едни пари си разменят собствениците там горе. Смисълът на този доклад е да покаже как корупцията наистина вреди на нашите права като граждани. Как независимата съдебна система засяга нашите права. Как на практика ние се сблъскваме с отказ от справедлив съдебен процес и това засяга всеки един от нас, защото Висшият съдебен съвет е силно политизиран и затова цялата съдебна система е зависима от силните на деня.“
През същата призма според нея трябва да се гледа и на посочените в доклада проблеми, свързани с натиска върху медиите, заплахите и насилието срещу журналисти.
„Това засяга нашите права на граждани за свободно изразяване и за информираност.“
Какви са политическите реакции
Реакция от управляващите на констатациите в доклада на Държавния департамент на САЩ засега липсва. Свободна Европа се опита да се свърже с представители на ГЕРБ. Те отказаха да коментират без разрешение от пресцентъра на партията, а от там спряха да отговарят на обажданията ни.
Единствената реакция от управляващата коалиция дойде от НФСБ, част от коалицията „Обединени патриоти“. В позиция партията нарича констатациите на доклада „неверни и видимо тенденциозни“.
„Не приемаме силово да се налагат чужди за нас и измислени „проблеми“. Този факт ни кара да мислим, че те са родени от доноси, а не от реални наблюдения и факти“, казва партията.
В социалните мрежи реагира кандидатът за депутат от ВМРО Кузман Илиев, който заподозря опит за влияние върху изборите в България. „Байовци, зад океана - да се уважаваме. Поне малко“, написа той.
По-рано представители на ГЕРБ коментираха критиките на двама високопоставени американски сенатори към управлението в България като определиха позицията за „писана на коляно“ и „неофициална“.
След като стана ясно, че изявлението на председателя на Комисията по външна политика в Сената Боб Менендес (демократ) и най-старшия представител на републиканците Джим Риш е публикувано на официалната страница на сенатската външна комисия, както и на сайта на посолството на САЩ в България, управляващите в София започнаха да твърдят, че техни политически противници са платили на лобисти във Вашингтон, които са осигурили критичната позиция.
Весела Чернева посочва, че основа на подобни позиции на членовете на Конгреса често са именно констатациите в докладите на Държавния департамент.
Опозицията смята, че докладът посочва проблемите, което са очевидни.
„Държавният департамент за пореден път каза очевидното. Това е казвано от Европейската комисия, от Венецианската комисия [към Съвета на Европа], от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, от Европейския съд по правата на човека, от всякакви международни експерти. Колко време трябва да мине, така че тези хора от ГЕРБ, този ужасен корупционен динозавър, да разберат, че така повече не може“, каза в интервю за Свободна Европа Христо Иванов от „Демократична България“.
Вижте също Сенатът не е магазин. Как София удави в конспирации критиката от САЩ