Густав Малер – композиторът, по-голям от диригент

Густав Малер свързва мелодичния романтизъм на ХІХ и атоналния модернизъм от началото на ХХ век. Творчеството му е скромно – 10 симфонии и няколко песенни цикъла. Приживе е по-прочут като диригент, но вече повече от век музиката му звучи в концертните зали – трудна за изпълнение, но страхотна за слушане.

Густав Малер е роден през 1860 г. в еврейско семейство от Бохемия, Австро-Унгария. Баща му е беден човек, издигнал се до средната класа, музикален е и насърчава интереса на сина си. На 6 малчуганът е на пианото, на 10 дава идва първият концерт, а на 18 години завършва Виенската консерватория и слуша лекции по литература и философия.

Биографът Джонатан Кар, пише за този период: „Главата му е пълна не само със звука на чешки групи, тромпетни призиви, маршове, хорали на Брукнер и Шубертови сонати. Тя пулсира с проблеми на философията и метафизиката”. Идва и първото голямо музикално произведение – драматична кантата „Песента на плача”.

Като диригент Густав Малер започва кариера през 1880 г. в малък оперетен театър. Първият сериозен ангажимент е в Лайбах (Любляна) а после има договор за „музикален и хоров директор” в Касел, Германия. Въпреки гръмката титла, той е подчинен на капелмайстора, който му вгорчава живота. Все пак Малер вече дирижира цели опери. Но в Касел идва Ханс фон Бюлов, Малер му става асистент и получава шестгодишен договор за операта в Лайпциг. Но договорът е от 1886 г., а дотогава той, малко неудачно, отива в Новия немски театър в Прага.

Вълна от възраждане на чешкото самосъзнание залива Прага и всички са в Новия чешки театър, а Новият немски запада. Нещо подобно става после и в Будапеща. Малер има конфликти с оркестъра заради авторитарния си стил, но тук добива и истинска слава като представя „Пръстенът на нибелунгите” на Вагнер, а сам композира своята Първа симфония.

Завършена през 1888 г., тя е начало на първия силен творчески етап на Малер – композиторът. Този етап от живота му е най-дълъг и свършва през 1901, вторият – до 1907, е най-интензивният, а до смъртта му през 1911 е най-елегичният трети етап.

Премиерата на Първа симфония в Будапеща е провал. Критик пише: „Ентусиазмът на публиката след първата част бързо се превърна в звукова опозиция след финала.”

Малер има нов договор с Хамбургския градски театър, там поставя Вагнер и постига огромен успех с премиерата на „Евгений Онегин”. Чайковски определя диригентския му стил като „поразителен”. Това не го спасява от провал на Първа симфония и в Хамбург.

Слава на композитор Малер придобива чак след две години със Симфония 2. После той поглежда към Виенската императорска опера и през 1897 е назначен. За целта еврейнът Малер дори приема католицизма, но следващите 10 години са време на пълно творческо щастие – той се разгръща изцяло и като диригент, и като композитор.

Като човек Малер страда от дълги депресии, въпреки сеансите при Зигмунд Фройд. За това спомагат и безкрайните проблеми в любовта. През първите 40 години от живота си той е прочут с поредица скандални връзки, предимно с млади оперни певици.

През 1901, на върха на славата като диригент на Виенската опера, се запознава с красавицата Алма Шиндлер. Само на 22, тя познава сладостите на любовта с прочути хора на изкуството – художникът Климт, театралният директор Буркхарт, композиторът Землински.

Малер обаче превзема Алма, те се женят, имат две деца, но животът им е пълен с противоречия. Той забранява на Алма да композира с мотива – един композитор в семейството стига. Тя пък си намира любовник – архитектът Гропиус. Всичко се разкрива и Малер е нещастен.

Вода в мелницата на депресиите му налива и смъртта на дъщеря му. Освен семейните проблеми, напрежението във Виенската опера също става прекалено силно затова той се впуска в последното си диригентско приключение – през 1908 е в Ню Йорк, но животът му е помрачен от хронична сърдечна болест, която накрая го убива.

Най-известната му творба си остава Симфония 8, чиято премиера Густав Малер дирижира в Мюнхен. С нея най-после той постига отдавна мечтания триумф на композитор, по-голям от триумфа на диригент.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.