Агата Кристи - загадките на старата дама

Не, не сте чували за Мери Уестмакот. Тя има 6 жалки розови романа, обича кучета, зелен цвят, Сибелиус, Елгар, Вагнер. На съвестта ѝ лежат стотици убийства, но винаги разкрива извършителя. Не дрънкам глупости, това е възможно във въображението и позволено в криминалната литература. Но Мери Уестмакот е безпощадно убита, когато се оказва, че е само аватар на Агата Кристи, кралицата на кримките.

Дейм Агата Мери Клариса Кристи, Лейди Малоун, родена Милър, се ражда в Торки, Девъншър, през 1890 г. „Дейм” значи „дама” и е вариант на „сър”, титлата за рицар на Ордена на Британската империя. Но малката Агата не се интересува от тези неща. Родителите ѝ са от горните нива на средната класа, татко е богат американец, мама е англичанка от Северна Ирландия, която пише поезия и е увлечена по езотеричното.

Агата се образова вкъщи и живее в свят на загадки и мистерии. Тя чете много и също пише поезия, въпреки напълно нечетливия си почерк. Има музикален талант, но не го развива заради слаби гласни струни и силна сценична треска. Болезнено срамежлива, Агата и като възрастна се насилва, за да влезе в магазин. А като малка е самотна, общува най-вече със слуги, кучета и въображаеми приятели. Обожава погребенията и сменя цветята върху гроба на канарчето Кики.

„Имах изключително щастливо детство” – спомня си.

Младата Агата Кристи няма амбиции, освен за добър съпруг. Има връзки поне с четирима мъже, но сляпата неделя идва с полковник Арчибалд Кристи. Първата световна война тече и в медения месец младоженецът отива на фронта, а младоженката е сестра в болница. През свободното време пописва романси с псевдонима Мери и чете, включително историите за Шерлок Холмс. Но се намесва сестра ѝ.

„Тя каза, че не се намира добра детективска история, в която да не познаеш кой е престъпникът, а аз заявих, че мога да напиша. Тя се усъмни. И се роди „Загадъчната случка в Стайлз“ – спомня си Кристи.

Романът, отхвърлен от осем издателства и издаден от девето, днес е класика, там за първи път се появяват „малките сиви клетчици” и собственикът им, белгийският детектив Еркюл Поаро. Книгата излиза през 1920 г., Агата Кристи е родила дъщеря си Розалинд, Арчи не е на служба, работи в Сити и двамата са разделени заедно.

Разведряване има през 1924 г., когато са на околосветско пътешествие, а Агата става първата англичанка, която сърфира права на дъската. Този подвиг обаче не я спасява от ужасни противоречиви емоции. През 1926 г. първо умира майка ѝ, после тя самата се събужда богата и известна с романа „Убийството на Роджър Акройд”, а накрая Арчи иска развод.

Тук Агата не издържа, с чанта багаж се качва в колата и изчезва.

Липсва 11 дни, 15 хиляди доброволци я търсят, откриват колата, нея не. Но, стимулирани от наградата, музиканти в бара на хотел в Йоркшир се сещат, че дамата, която всеки ден танцува на дансинга и онази, която се издирва, са един и същи човек. А на полицията Агата казва, че не помни нищо за изчезването, нито разпознава съпруга си.

Тя никога повече не обелва и дума за епизода, за който има три версии – рекламен ход, отмъщение на Арчи за развода или истинска дисоциативна амнезия.

Агата се разделя с Арчи, но запазва фамилията му - с нея е вече прочута. През 1930 г. среща 15 години по-младия Макс Малоун, археолог, с когото е щастлива. И, не, тя никога не е казвала, че е добре една дама да се ожени за археолог, защото с възрастта той я харесва все повече, това са слухове.

Въпреки че е запалена по археологията и помага в експедициите, Агата пише и издава една, често две, понякога и три книги на година. До смъртта си през 1976 г. написва 66 криминални романа, двадесетина сборника разкази, 20 пиеси и 17 сценария за филми. В половината инструментът за убийство е отрова.

В над половината престъпленията са разкрити от Еркюл Поаро, нищо, че Кристи го намира префърцунен и досаден. Тя е продала над 2 милиарда копия от романите си, преведена е на 103 езика, а пиесата „Капан за мишки” през 2015 г. отбеляза 25-хилядното представление и продължава да се играе.

Агата Кристи си отиде на 85 и в смъртта ѝ няма нищо смущаващо - освен може би фактът, че всички знаят кой е убиецът, но никой не може да го арестува.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.