България е на последно място в Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност от 2021 г., като поддържа това ниво от четири години. Индексът се изработва ежегодно от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество - София от 2018 г. Той оценява жителите на 35 европейски страни според степента, в която те имат съпротивителни сили към разпространението на фалшиви новини.
За да се изготви индексът, се проучва включително нивото на медийна свобода в съответната държава, нивото на образованието и на доверието между хората.
Лошото представяне на България се дължи на ниските резултати по четивна грамотност в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на „Репортери без граници“, както и на данните за ниско доверие между хората.
Страната се справя по-добре по показателите за дял на населението с висше образование и за е-участие на гражданите в управлението, но това не е достатъчно, за да я отмести от последното място в ЕС по медийна грамотност.
Финландия печели войната с фалшивите новини, съобщи Си Ен Ен, като цитира изследването. Сред "отличниците" в класацията тя е следвана от Дания, Естония, Швеция и Ирландия. Тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформация в Европа поради високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората.
На последните места в класацията са Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.
За поредна година авторът на изследването Марин Лесенски препоръчва образованието като най-оптимален подход за справяне с фалшивите новини. Той посочва, че справянето с дезинформацията би намалило степента на политическа и обществена конфронтация, би повишило нивото на доверие в обществата и би допринесло за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията от Ковид-19.