Седем къщи в неделя следобед. Какво знаем за хората, работили срещу съюза с нацистка Германия

Хора преминават покрай One more bar на улица "Цар Шишман" в София. Къщата, в която в момента е заведението, всъщност е домът на Никола Петков (1893-1947). Той е един от политиците, които на 21 февруари 1941 г. пишат писмо до цар Борис Трети с молба да ги приеме. Те казват, че по време на срещата искат да обяснят защо България не бива да влиза в съюз с нацистка Германия.

Бившият министър на отбраната Николай Ненчев пред паметната плоча на Никола Петков на ул. "Цар Шишман" в неделя. Ненчев е инициатор на това 21 февруари да бъде обявен за Ден на признателност към лицата, съпротивлявали се на нацизма в България. Това става с решение на Министерския съвет в края на 2016 г., но оттогава до днес денят не е отбелязван.

Това са снимки на Никола Петков в последните дни от живота му. След 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия (БКП) постепенно се обявява за единствен борец с фашизма и нацизма. Антинацистката опозиция, която е извън БКП, е обявена за точно обратното на нейната същност - за "фашистки елемент". Освен че е невярно, това за десетилетия напред я приравнява към политиците, някога подписали съюза с нацистка Германия. През 1947 г. Никола Петков е обявен от пропагандата за контрареволюционер и е обесен след режисиран съдебен процес.

Министър-председателят Никола Мушанов (в средата) дава интервю на репортери в София през 1934 г. Няколко години по-късно той се превръща в неформален лидер на групата от политици от различни партии, които се борят да не допускат съюз на България с нацистка Германия. Никола Мушанов (1872-1951) е един от лидерите на Демократическата партия. В периода 1931-1934 той е оглавявал три правителства.

Домът на сестрата на Никола Мушанов в София, на ул. "Московска" 45 (на снимката вдясно). Днес там се помещава Институтът по балканистика на БАН. Къщата на самия Мушанов се е намирала на номер 47 на същата улица, но е съборена. Никола Мушанов е осъден на 1 година затвор от Народния съд, който формално е обявен за инструмент за борба с нацизма. Но Мушанов е  точно обратното - участник в демократичното и антифашистко правителство на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. След разгрома на демократичната опозиция през 1947 г. той е интерниран във Велико Търново, а от 1949 г. - в село Заград, Тутраканско. През 1951 г. е арестуван и скоро умира.

Мъж с предпазна маска закрепва цвете на паметната плоча на Кръстьо Пастухов, поставена тук през 1998 година. Адресът е ул. "Бенковски" 36. Пастухов (1874-1949) е един от лидерите на българските социалдемократи и министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г. Той е противник на управлението на Борис Трети през 30-те и началото на 40-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден на 5 години затвор и умира като затворник на 25 август 1949 г.

Група хора пред дома на Г. М. Димитров на ул. "Граф Игнатиев" 29. Паметната плоча на големия земеделец е поставена твърде високо и не се вижда от минувачите. В тази къща Г. М. Димитров, наричан Гемето, е поставен под домашен арест, докато протича режисираното дело срещу него в средата на 40-те години. Той е обвинен в шпионаж като агент на "англо-американския империализъм", а БКП вече е започнала да го определя като фашист. В действителност Гемето е сред лидерите на антифашистката съпротива и най-популярният сред хората политик на опозицията. От тази къща той бяга преоблечен до софийска територия, контролирана от американското посолство и с помощта на САЩ напуска страната. Умира във Вашингтон през 1972 г.

Атанас Буров (вдясно) в края на 20-те години. На тази снимка е заедно с министър-председателя Андрей Ляпчев. Буров (1875-1954) е финансист и политик от Народната партия и от партията Демократически сговор. В периода 1913-1931 той три пъти е министър - първо на търговията, а по-късно - на външните работи. През 1941 г. той е от хората, подписали апела за среща с цар Борис Трети и за недопускане България да влезе във войната на страната на нацистка Германия. Той също е осъден от Народния съд. Преминава през затвор, интерниране и лагер. На 15 май 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор. Неговата къща в София е на улица "Московска" 41.

Хора отбелязват 21 февруари пред паметника на Димитър Гичев до църквата Св. Седмочисленици в София. Бюстът в негова памет е поставен тук през 2000 г. Димитър Гичев (1893-1964) е земеделец, който на два пъти е министър в първата половина на 30-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден от Народния съд на 1 година затвор за участие в демократичното и антифашистко правителство на Муравиев. След като излиза от затвора е арестуван отново и осъден на доживотен затвор. Освободен е през 1960 г. Умира забравен на 26 април 1964 г.

Историкът Стефан Дечев пред дома на Григор Василев на ул. "Раковски" 112 в София. Григор Василев (1883-1942) е политик от Демократическата партия и Демократическия сговор, министър в началото на 30-те и редактор в партийния вестник "Пряпорец". Той е от малкото, които не са обявени за фашисти след антифашистката си дейност, тъй като умира преди преврата от 1944 г.