От джипове на МВР до търговия с влияние. Разследването на ОЛАФ и отзвукът му в България

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) поиска България да върне близо 6 млн. евро в бюджета на Европейския съюз (ЕС) заради засечени сериозни нарушения в обществена поръчка за доставка на стотици полицейски джипове. Те са доставени още през 2018 г., платени са със средства от европейския фонд „Вътрешна сигурност“ и затова процедурата е проверена от Брюксел.

Освен за връщане на пари, в понеделник ОЛАФ настоя за образуване на разследване по случая в България. Вместо това, Специализираната прокуратура обяви във вторник, че е присъединила материалите, пратени от европейската служба, към вече образувано досъдебно производство за търговия с влияние.

Според неофициална информация на Свободна Европа, става въпрос за делото, по което през юли миналата година обвинения получиха президентският секретар Пламен Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков. От държавното обвинение обаче отказват да коментират подробности по случая.

Единствената публично известна връзка между историята с джиповете и разследването за търговия с влияние засега остава фактът, че процедурата за закупуването им е обявена по времето, когато Пламен Узунов е вътрешен министър в служебния кабинет на Огнян Герджиков, излъчен от президента Румен Радев.

Как са купени джиповете

Конкурсът е обявен на 2 март 2017 г. и се развива в рамките на служебното правителство на Герджиков, което е на власт до началото на май същата година. Оферти за участие подават общо 12 фирми. На 20 април 2017 г. за победител е обявена „Българска автомобилна индустрия“, наследила поелата междувременно към фалит „Литекс Моторс“ на Гриша Ганчев.

Компанията сглобява китайските джипове Great Wall и печели поръчката за доставка на 290 „полицейски автомобили с висока проходимост“, надделявайки над вносители на марки като BMW, Land Rover, Nissan, Toyota, Jeep и др.

Класираната на второ място „КИА Моторс България“ обжалва процедурата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Жалбата обаче е отхвърлена като неоснователна на 15 юни 2017 г. и така казусът стига до Върховния административен съд. На 24 октомври 2017 г. върховните съдии Нина Докторова, Татяна Хинова и Красимир Кънчев окончателно приемат, че „решението на КЗК е валидно и допустимо“. Според тях „при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила“.

Така се стига до подписването на договор между МВР и „Българска автомобилна индустрия“ на 22 февруари 2018 г. Стойността му е за над 13.9 млн. лв. с ДДС. Тогава на власт вече е третият кабинет на Бойко Борисов, а вътрешен министър в този момент е Валентин Радев. През октомври същата година МВР представя новите си джипове Great Wall, предназначени за патрулиране по границата.

България провежда конкурса по ускорена процедура и получава безвъзмезна помощ от ЕС за закупуването им с мотива, че автомобилите са необходими за справяне със „сериозния миграционен натиск по българските граници, които се явяват и външни за ЕС“.

Разследването на ОЛАФ

Междувременно през юли 2018 г. Европейската служба за борба с измамите започва разследване по случая. Обикновено тя се задейства, когато получи информация за нарушения – най-често при сигнал от националните власти, които отговарят за управлението на парите от европейския бюджет. Приема обаче и сигнали от граждани и организации. Разследването е приключило през декември миналата година.

В понеделник вечерта ОЛАФ официално съобщи, че са се самосезирали по „твърдения за измама и присвояване на средства от ЕС“ по споразумение на МВР за получаване на безвъзмезда помощ за доставка на 350 високопроходими полицейски автомобила. От съобщението не става ясно откъде идва разликата от 60 джипа между тази информация и обявената от вътрешното министерство поръчка за 290 полицейски коли.

„ОЛАФ откри, че МВР е нарушило разпоредбите на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, като едностранно е променило условията си“, заявиха от службата с уточнението, че по време на разследването са били разпитани всички „заинтересовани страни“ и те са оказали съдействие.

Основното нарушение на МВР е, че по време на процедурата условията ѝ са били променени така, че да бъдат закупени автомобили от клас SUV (sport utility vehicles), вместо първоначално посочените „високопроходими превозни средства“.

В края на съобщението се казва, че ОЛАФ е отправила препоръка към Европейската комисия (ЕК) за възстановяване на 5 948 569 евро, а към българската прокуратура – „да обмисли откриването на наказателно разследване за злоупотреба с власт в полза на трета страна“. Конкретни имена не бяха споменати официално.

Реакцията на прокуратурата

На следващия ден, във вторник сутринта, Специализираната прокуратура излезе с прессъобщение, от което стана ясно, че е получила материалите от разследването на ОЛАФ още на 6 януари тази година. Вместо да бъде образувано ново дело обаче, материалите се оказаха присъединени към вече съществуващо досъдебно производство за „възможна търговия с влияние“.

Разследващите уточниха единствено, че по този случай вече има двама обвиняеми, които се разследват и за „извършени корупционни и длъжностни престъпления“.

„Именно това обуславя обединяването на получените материали от ОЛАФ към делото за търговия с влияние“, се казва още в съобщението на спецпрокуратурата.

Оттам добавиха единствено, че предстоят разпити, назначаване на експертизи и анализ на събраните доказателства и „е възможно привличането като обвиняеми и на други лица“. За развитието на случая вече е била уведомена и новосъздадената Европейска прокуратура.

На въпрос дали споменатото разследване за търговия с влияние е същото, по което обвиняеми са Пламен Узунов и Пламен Бобоков, временната ръководителка на спецпрокуратурата Валентина Маджарова нито потвърди, нито отрече.

„Когато имаме какво да кажем, ние сме открити, прозрачни, отворени и ще го съобщим така, че да не нарушим правата на никого в България, защото в крайна сметка прокуратурата осъществява и надзор за законност“, добави прокурорката, цитирана от БНР.

Делото за търговия с влияние

Свободна Европа потърси президетския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, но той отказа да коментира. Адвокатката му Емилия Недева уточни, че не е била уведомявана за конкретни действия по делото за търговия с влияние от лятото досега.

Единственото действие на разследващите е било да поканят клиента ѝ даде обяснения през октомври миналата година във връзка с иззети вещи от кабинета му в президентството. Както и при образуването на самото разследване обаче, той е отказал, тъй като на защитата му така и не е бил предоставен протокол от изземването.

Свободна Европа потърси и другия обвиняем по случая – Пламен Бобоков, който заяви, че „абсолютно никакви дейстия не са извършвани по това дело от лятото досега“. На въпрос дали той вижда някаква връзка между разследването срещу себе си и разкритията на ОЛАФ, той отговори, че няма „нищо общо“ с въпросната обществена поръчка на МВР и дори не е познавал Пламен Узунов по времето, когато тя е била обявена и разгледана.

По делото за „възможна търговия с влияние“ президентският секретар е обвинен като извършител, а бизнесменът – като подбудител. Специализираната прокуратура твърди, че двамата са участвали в престъпен сговор, чрез който Узунов предавал информация на Бобоков за политическата ситуация в Либия и Украйна, с която бизнесменът не можел да се сдобие правоморено.

Макар че досега прокуратурата не е свързвала официално разследването на ОЛАФ с Пламен Узунов, това направи още в края на юли миналата година депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов. Тогава той обяви публично, че европейската служба разследва обществена поръчка, направена по времето, когато Узунов е бил вътрешен министър в служебния кабинет, излъчен от президента Румен Радев. Ципов направи този коментар на фона на ескалиращите тогава протести с искане за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.