Кое е вярното: Брюксел разпределя ваксините или България сама си ги поръчва?

Представители на властите в България в последните дни често обясняват количествата пристигащи ваксини срещу COVID-19 с решения на Европейската комисия, а не на българското правителство. Темата е актуална, защото България изостава от всички останали страни в Европейския съюз (ЕС) с темповете на ваксиниране, а причина за това е малкото количество ваксини.

От думите на официалните лица човек остава с впечатлението, че България не решава сама колко ваксини от различните производители да поръча, а получава каквото ѝ е отредено в Брюксел.

Това обаче се разминава с обяснението на самата Европейска комисия (ЕК), която казва, че държавите членки на ЕС могат да се откажат от полагащите им се ваксини или да се договорят да ги преразпределят. Твърденията на българските власти не се потвърждават и от броя на поръчаните ваксини, съобщен от самите тях. Тези числа се разминават с полагащото се на България по квотата в ЕС, а тази квота също е съобщена от тях.

Какво казват в София

Изказванията на представители на властите са по повод критики, че не са поръчани достатъчно ваксини, така че всички желаещи в България да могат да се ваксинират бързо. Тези критики са предизвикани и от въпроса дали България е предпочела ваксината на конкретен производител пред другите и защо. Този въпрос е актуален, защото предпочетената ваксина все още не е одобрена за употреба в ЕС.

„Спекулациите в публичното пространство за това, че сме избрали или заложили на определена фирма за ваксини, категорично не отговарят на истината. Сключените договори за доставката на ваксините са между Европейската комисия и производителите“, написа премиерът Бойко Борисов във Фейсбук на 19 януари.

На 18 януари по време на брифинг министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов каза:

„Ние не сме поръчали най-много ваксини от Astra Zeneca. Броят на ваксините се договаря от Европейската комисия, не от българската държава.“

Ден по-късно, на заседание при премиера, здравният министър каза, че единственото политическо решение, което е взела България, е решението на Народното събрание да упълномощи Европейската комисия да договаря от името на България количества и вид ваксини.

„В тази връзка ние под никаква форма не сме имали възможност да договаряме количества на дадени производители или да определяме цена на ваксини“, допълни Ангелов.

След това уточни, че здравните власти са се „ръководили единствено от медицински цели“ и са искали да осигурят ваксини, произвеждани с всяка от трите технологии – РНК, антигенни и векторни - за по 3 милиона души.

„Нашето население е 1,55% от населението на ЕС. Точно толкова ваксини получаваме от всяка пратка, която влиза в ЕС“, каза председателят на Националния оперативен щаб за борба с епидемията в България проф. Венцислав Мутафчийски в интервю пред БНТ.

„Ние сме поръчали толкова, колкото е регламентът на Европейската комисия. Ние ще се сдобием с над 12 милиона ваксини“, каза той.

Какво показват числата

Държавите от Европейския съюз решиха да възложат на Европейската комисия да преговаря от тяхно име с фирмите, разработващи ваксини, с цел всички европейски граждани да имат равнопоставен достъп до имунизация.

Комисията договори цени и сключи договори за поръчки на ваксини за целия ЕС с шест производителя - Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca, Johnson and Johnson, CureVac и Sanofi - за общо близо 2,3 милиарда дози. От шестте препарата два вече са разрешени за употреба в ЕС (на Pfizer/BioNTech и на Moderna), а трети кандидатства за одобрение (на AstraZeneca).

На всяка държава се полага квота от общите поръчки в съответствие с населението ѝ. Министерството на здравеопазването посочи в отговори до Свободна Европа, че квотата за България е 1,55%. В съответствие с нея на България са се полагали над 35 милиона дози от ваксините срещу COVID-19 на шестте фирми.

България обаче е договорила три пъти по-малко и ще получи около 12 милиона дози ваксини от пет фирми производители (Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca, Johnson and Johnson и CureVac), сочат данните, предоставени от здравното министерство на Свободна Европа. Това е около една трета от полагащото се на държавата в съответствие с квотата ѝ от 1,55% от всяка поръчка.

Какво казва Европейската комисия

Държавите от ЕС имат право да се откажат от полагащите им се ваксини или да се договорят помежду си да ги преразпределят, каза пред Свободна Европа говорителят на Европейската комисия по въпросите на общественото здраве Стефан де Керсмекер.

„Винаги е възможно държавите членки да се разберат помежду си да направят промени, ако някоя държава иска по-малко ваксини, а друга иска повече. Съществува такава гъвкавост", каза говорителят на ЕК в разговор, проведен на 11 януари.

Той обясни, че има рамкови договори между Комисията и производителите, в които е определена цената, общите условия за доставка, клаузите за отговорността.

"Но всяка държава членка сама трябва да завърши поръчката за покупка и да сключи конкретен договор с разработчика на ваксините, въз основа на който се уреждат доставките“.

В отговори до Свободна Европа българското здравно министерство потвърди това. „На държавите членки бе дадена възможността за адаптиране на количествата съобразно нагласите на населението за ваксиниране, на база опита от другите ваксинационни дейности“, посочиха от там.

Това обяснява разликата между броя на поръчаните дози и броя на дозите, на които България има право. А той е 1,55% от общото количество за ЕС от всяка ваксина.

От ваксината на Pfizer/BioNTech България е поръчала 3,9 млн. дози (0,65% от общата европейска поръчка), от ваксината на Moderna е поръчала 0,5 млн. дози (0,31%), от Astra Zeneca е поръчала 4,5 млн. дози (1,13%), от Johnson and Johnson е поръчала 2 млн. дози (0,5%), а от CureVac – 1 млн. дози (0,25%). Поръчката от Sanofi не е завършена, защото компанията е на твърде ранен етап в клиничните тестове на препарата, който разработва.

Тези ваксини ще стигнат за имунизирането на 6 или 7 милиона души в зависимост от това дали ваксината на Johnson and Johnson ще се прилага в две или една дози.

Всичко това значи, че България е взела решение да се откаже от част от дозите, които са ѝ се полагали и това решение е взето от властите в София, не от Брюксел.