Месец, след като група депутати от ГЕРБ предложиха създаването на нова фигура на висш обвинител, който единствен да може да разследва главния прокурор, сега управляващите съществено са редактирали идеята си. През декември миналата година Десислава Атанасова, Красимир Ципов и 15-има техни колеги внесоха в парламента проект с промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които обаче бяха подложени на редица критики от специалисти.
Депутатите предложиха Пленумът на ВСС да избира т.нар. прокурор по разследването на главния прокурор, който да има 7-годишен мандат и статутът му да бъде подобен на тези на тримата големи в съдебната власт. Според първоначалната идея на ГЕРБ номинации за този пост можеха да правят само членове на Прокурорската колегия на съвета, при това – най-малко шестима. Това предизвика коментари, че главният прокурор, който председателства въпросната колегия, ще може да повлияе върху избор на човека, който след това ще може да го разследва.
Чрез създаването на тази нова фигура в държавното обвинение управляващите се стремят да отговорят на становището на Венецианската комисия към Съвета на Европа, оповестено в края на 2019 г. В него за пореден път се препоръчва България да създаде законови гаранции, че главният прокурор повече няма да бъде недосегаем от евентуално наказателно преследване. Проблем, който Европейският съд по правата на човека, Европейската комисия и Съветът на Европа вече десетилетие неуспешно настояват София да реши.
Настоящият главен прокурор Иван Гешев неглижира препоръките на Венецианската комисия в тази посока. Наред с това, прокуратурата изпрати на депутатите и официално отрицателно становище по идеята им за създаването на нова прокурорска фигура.
На 19 януари председателката на парламентарната правна комисия Анна Александрова, Красимир Ципов и още четирима техни колеги от групата на ГЕРБ са внесели редактиран вариант на тази идея, в който са отразени някои от критиките.
Например, сега депутатите предлагат поне шестима членове на Пленума на ВСС да могат да номинират кандидат за новия пост. Тоест, дава се възможност и на членовете на Съдийската колегия да участват в издигането на кандидатури. Освен това се предлага и вариантът магистрат, който желае да заеме новия пост, сам да внесе документи за участие в конкурса.
Друга разлика от първоначалното предложение е, че мандатът на разследващия главния прокурор вече ще е 5 години, вместо 7. Изборът му в Пленума на ВСС ще става с минимум 15 от общо 25 гласа като „по този начин в избора му ще бъдат ангажирани и членовете на Съдийската колегия на ВСС“, обясняват вносителите.
Освен това новият обвинител ще може да разследва и заместниците на главния прокурор. След края на мандата му, той ще бъде назначаван на заеманата преди избора му длъжност или на една степен по-висока „в органите на съдебната власт“, с което управляващите му дават възможност да стане и съдия, ако пожелае.
Те предлагат и още една промяна в идеята си – единствено по отношение на новата фигура в прокуратурата да бъде предвиден съдебен контрол над отказите да образува разследване. Това означава, че ако новият обвинител откаже да образува досъдебно производство срещу главния прокурор, това ще подлежи на обжалване пред Специализирания наказателен съд, който ще бъде компетентен да разглежда тези дела.
Вижте също "Фасадна формалност". Какво променя идеята на ГЕРБ кой да разследва главния прокурор