Самолетът вече прави финален заход към летището в Елиста, столицата на руската република Калмикия. Журналистът Живко Гинчев поглежда през илюминатора и се чуди защо пустинята тук се нарича степ и колко малко знае за това място. Мислите му са прекъснати, когато самолетът докосва земята. Тогава не си дава сметка, че само след десет дни излитането ще бъде цяла авантюра, а спомените от престоя му ще са достатъчни за цяла книга.
Годината е 2006-та. Гинчев е част от екипа на българския шахматист Веселин Топалов и отговаря за връзките с медиите. “Като световен шампион Веско трябваше да защитава титлата си. Претендент за нея беше Владимир Крамник от Русия”, спомня си журналистът.
Срещаме се с Гинчев, за да разкаже впечатленията си от сериала на Нетфликс "Дамски гамбит", който се превърна в хит дори сред хората, за които шахът е непозната територия. Да, филмът накара повече хора да играят шах - това е факт не само в България. Но разговорът ни бързо отива 15 години назад във времето.
Your browser doesn’t support HTML5
"Дамски гамбит". Сериалът, звездите и страстта към шаха
Срещаме се в една от стаите на рекламната агенция, в която Живко Гинчев работи в момента. На кръглата маса пред него има шах и книга със заглавие “Тоалетната война”, вдъхновена от историята, на която става свидетел по време на срещата между Топалов и Крамник.
“Още преди мача стоеше въпросът къде да се проведе и дали да бъде на неутрален терен, но в крайна сметка руснаците, чрез тяхното влияние във ФИДЕ (Световната шахматна федерация), успяха да постигнат Русия да бъде домакин”, казва Гинчев.
“Топалов беше готов да защитава титлата си където и да е”.
Странните случки по време на срещата
По това време начело на ФИДЕ е Кирсан Илюмжинов, който тогава е и президент на република Калмикия. В следващите няколко дни българският екип често комуникира с федерацията заради съмненията за странни случки по време на срещата с Крамник, които излизат на бял свят едва когато отборът се прибира в София.
Веселин Топалов и Живко Гинчев (вдясно)
Мачът започва с две много изненадващи загуби на Топалов в първите две партии. “Втората особено беше доста изненадваща. Резултатът стана два на нула още от съблекалните, както се казва”, разказва журналистът. Той забелязва, че руският шахматист използва твърде често стаята за почивка. И двамата играчи имат на разположение такава встрани от сцената.
“Всеки от тях има право, когато си изиграе хода да отиде дотам, да пие кафе или да си почине. Във всяка от тях има и тоалетна. Някъде около третата партия нашите хора от екипа забелязаха, че Крамник доста често използва стаята си”.
Оказва се, че в стаите за почивка влизат и излизат най-различни хора, а прозорците са отворени.
Оказва се, че в стаите за почивка влизат и излизат най-различни хора, а прозорците на мястото, отредено за Крамник, са отворени. Като мениджър на Топалов Силвио Данаилов пише писмо до организационния комитет на първенството:
“Не сме доволни от проверката на стаите. Наши представители не бяха поканени да присъстват”. Данаилов изисква и да се регламентира правото на достъп до видеозаписите от стаите, но по този въпрос организационният комитет не отговаря и дума.
Съмненията, че по време на почивките руснакът може да използва компютър или по друг начин да получава помощ, стават все по-големи.
“Не разбирам от какво се страхуват, ако всичко е феърплей”, спомня си Гинчев думите на Силвио Данаилов.
Владимир Крамник
Претендентът за титлата на Топалов води с 3:1, а посещенията му в стаята за почивка стават все по-чести. Тогава българският екип пише още едно писмо до Апелативния комитет с искане за достъп до записите и заявката, че Топалов няма да продължи играта, ако те не бъдат предоставени - “кървавото писмо на разигралата се в следващите дни война”, както го нарича Живко Гинчев.
Колко пъти Крамник ходи до тоалетната
“Получихме ги [записите] и за две вечери ги изгледахме. Видяхме, че Крамник почти не е стоял в стаята, а е прекарвал повече време в тоалетната”, спомня си журналистът.
След всеки свой ход руснакът се е отправял именно натам. Средно по време на всяка партия той е посещавал стаята за почивка 25 пъти и над 50 пъти е влизал в санитарния възел - единственото място, където няма видеонаблюдение. За разлика от него, Топалов прекарва времето си основно на масата за игра и е ходил до стаята за почивка общо 8 пъти.
“Появиха се у нас въпроси: какво е правил, имал ли е възможност за подсказки, има ли някаква опасност за нечестна игра”, разказва Гинчев.
28 септември 2006:
15:55 - Крамник влиза в тоалетната
15:56 - Крамник излиза от тоалетната
15:57 - Крамник влиза в тоалетната
15:59 - Крамник излиза от тоалетната
16:03 - Крамник влиза в тоалетната
Така изглежда по минути част от видяното от камерата в стаята на руския шахматист, описано от българите и изпратено до Апелативния комитет. Оттам отговарят, че броят на посещенията е преувеличен и “въпреки че е необичаен, това не е достатъчно да се правят заключения”.
В крайна сметка е взето решение двамата играчи да използват една стая за почивка, срещу което Крамник и хората от неговия екип протестират с писмо, в което обясняват, че играчът обича да ходи, а пространството в стаята не е достатъчно.
“Явно този жанр с писмата е на мода”, пише Живко Гинчев в книгата си “Тоалетната война”.
Няма дим без огън
На следващата партия от играта Владимир Крамник не се появява. “Веско чака колкото е необходимо по регламент и след това му беше присъдена служебна победа”.
Крамник продължава да оспорва резултата от неиграната пета партия. На 13 октомври 2006 г. резултатът от тази почти триседмична игра става без значение, тъй като Крамник печели бързия тай-брейк с резултат 2,5:1,5. Така Топалов губи световната титла.
Тази история обаче не приключва тук, а съмненията стават още по-големи, когато българският отбор успява да издейства проверка от специални екипи, които да видят какво има в тоалетната. При проверката се оказва, че в единия от ъглите на тавана има кабели за интернет.
“Всичко това не получи гласност по време на мача. Не го съобщихме, защото имаше заплахи, че може мачът да бъде провален. Ние съобщихме за това и публикувахме снимки едва когато се прибрахме”, казва Гинчев.
В деня, в който Веселин Топалов и екипът му трябва да си тръгнат от Калмикия, всички полети до Москва са отменени. Прибират се в София с помощта на президента, който изпраща самолет. На летището са подложени на щателна митническа проверка, "повече от обичайното".
Живко Гинчев се връща в София с много спомени и “много документация” за това как в една среща на шах, известен с това, че е кротка игра - без шутове и удари, в “забравена от Бога Елиста проехтяха залповете на “Тоалетната война”.