Баните в София са неотменна част от историята на града, а водата от минералните извори e лекувала десетки поколения жители на столицата. Или поне такава е градската легенда. Смята се още, че София е възникнала тук именно заради наличието на минерални води. Но през последните 50 години голяма част от тях бяха оставени да се рушат.
Отправяме се на виртуална разходка до 3 от софийските бани, за да припомним как са се развили техните истории.
Първа е Централната минерална баня, която съществува на това място от повече от век. Още през 1889 г. се провежда международен архитектурен конкурс за минерална баня с хотел, спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Едва започнал, строежът на хотела е спрян поради недостиг на средства. През 1904 г. се избистря идейният проект за комплекса в днешния му вид от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. През 1906 г. столичният кмет сключва договор с П. Момчилов за изготвяне на работен проект за голяма и малка баня.
Малката баня отваря врати през 1908 г., а голямата, която е с два плувни басейна, семейни вани, турско-римски бани – през май 1913 г. Година по-късно в северното крило се открива лечебен институт с водоналивни съоръжения. Сградата е почти разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война. Поради амортизация през 1986 г. сградата е затворена за посетители и напълно изоставена след 1989 г.
През 2019 г. голяма част от нея беше реновирана и превърната в Регионален исторически музей. В момента Банята не е баня.
През ноември стана ясно, че все пак има вероятност останалата неизползвана част от сградата да бъде превърната в съвременен СПА център. Това предвиждат и трите предложения, подбрани от общинското предприятие "Софияплан", което е създадено, за да реновира и развива сградата от историческо значение за столицата.
Избраните екипи са "Софийски терми", "Kengo Kuma &Associates Inc и Ямазаки + Иванова Архитектс" и "Историческа баня". И трите колектива предлагат съвременна интерпретация на автентичните функции на северното и източно крило на Банята. Целта е да бъде създаден модерен СПА център с богато разнообразие от термални услуги, който да се превърне в притегателно място за жителите и гостите на София.
Важен акцент в разработките е по-добрата интеграция на археологическото наследство и минералната вода в зоната около Централната баня. Общ мотив е нуждата от възстановяване на термалната функция на сградата с цел връщане на хората в тази част от центъра и нейната по-масова употреба.
За втората спирка по маршрута ни излизаме от центъра и се отправяме към парк "Овча купел". Тук се намира една рушаща се сграда, а от предишното величие на престижната Баня не е останал и помен.
Сградата е дело на арх. Георги Овчаров и е строена в периода 1925-1928 г. Използвала се е за балнеолечение до края на 80-те години, когато е затворена за ремонт и повече не е отваряна. Състоянието й се влошава година след година, а през 2017 г. там възниква пожар. Дотогава собственик на сградата е Министерството на здравеопазването, но после е прехвърлена безвъзмездно на Столична община.
В началото на 2018 г. стана ясно, че възстановяването й ще бъде финансирано от програмата "Наука и образование за интелигентен растеж". Ремонтът й беше част от по-голям проект за център за върхови постижения, който да свърже чрез обща дейност банята, бившия ресторант "Яйцето" в СУ "Св. Климент Охридски" и стара сграда на Софийския университет на ул. "Гурко". Не е ясно какво се случва с проектите за другите две сгради.
По-рано тази година разследване на "Биволъ" установи, че сградата е преминала под опеката на Регионалния исторически музей на София, който се намира в сградата на Централна минерална баня. Обществената поръчка за реконструкция на минералната баня в Овча купел е била прекратена, след като Националният институт за недвижимо културно наследство е изпратил становище до общината, че проектът не е съобразен с историческата стойност на сградата.
На 15 юли 2020 г. Регионалният исторически музей – София публикува официално съобщение на страницата си, с което съобщава, че за възстановяване на банята в Овча купел се предоставят средства по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Чрез проекта се цели да се възстанови и модернизира сградата, както и да се осигури достъп за активно използване на минералната вода.
"Предвижда се в банята да се изгради съвременен обществен център, като традиционните функции с минерална вода в съществуващите басейни и прилежащите им помещения ще се съчетават с допълнителни иновативни процедури, продукти и услуги", се казва в съобщението.
Предстои да видим архитектурните предложения по проекта и ще следим развитието на плановете за банята в Овча купел.
За финал се отправяме към Витоша, за да посетим една "щастлива" баня, която функционира като такава. Минералната баня в Банкя е възстановена в пълния си блясък.
Нейният строеж започва през 1907 г. и е открита тържествено на 24 май 1911 г. Построена е по плaнoвe нa архитект Карл Xoxeдep oт Mюнxeн пoд вещото pъкoвoдcтвo нa apxитeкт H. Heшeв и пpeдпpиeмaчитe бpaтя Caвoви oт Coфия и Hикoлa Paнгeлoв oт Бaнкя.
През изминалите години тя също беше оставена да се саморазрушава и спасяването ѝ изглеждаше почти невъзможно. В края на 2017 г. "Консорциум Банкя 2020" спечели конкурса на Столична община за реставрацията ѝ на стойност почти 8 милиона лева. Така балнеолечебницата заживя втори живот след ремонтните действия.
В минералната баня има модерен СПА център, зали за лечебна физкултура и балнеопроцедури. Готов е големият басейн с напълно възстановен купол, а по края на салона са запазени някогашните малки корита от мрамор с месингови чучури. А над тях е емблемата на банята – отворена мида.