Екран с още 10 прозореца, от които те гледат десет души. Заради пандемията така изглеждаха дните на много хора през 2020. Медии и институции пък постоянно публикуваха информации относно разпространението на коронавируса, взетите мерки и инструкциите към хората.
Най-използвани се оказаха социалните мрежи, където милиони потърсиха отговори на въпросите си. Сред най-активните в отговарянето се оказаха политиците.
По данни на платформата twiplomacy само във Фейсбук над 700 от най-популярните лидери в света са регистрирали общо над 3.7 процента увеличение на последователите си за последните месеци.
Някои от държавните лидери като премиерката на Финландия Сана Марин отговаряха на въпроси за вируса на деца, а други като италианския министър-председател Джузепе Конте, даваха ежедневни брифинги в каналите в социалните мрежи.
Как обаче политиците ги използват, кои са най-популярни и опитват ли се да достигнат до по-младите?
Вместо пресконференция
Само след няколко месеца в България ще се проведат парламентарни избори. Още от март 2020 страната е в епидемична обстановка, а лятото донесе и най-големите протести в страната от 2013 г. насам. Въпреки всички тези факти, които би трябвало да предизвикат реакция и да доведат до срещи с медиите, последната пресконференция, на която Бойко Борисов се появи и отговаряше на въпроси, беше в средата на юни. За кратко той вземаше участие в брифингите, свързани с мерките срещу COVID-19, но и тези изяви бяха прекъснати.
Това обаче не попречи на Борисов да запази сериозното си медийно присъствие. То се прехвърли изцяло в профила му във фейсбук, където той най-често коментира актуални теми с видео включване от служебната кола на НСО или излъчва части от срещите си с бизнеса и представителите на кабинета. Пак там той обяви и “рестарт на държавата” със свикване на Велико Народно събрание, което в крайна сметка беше отхвърлено няколко месеца по-късно.
В тази ситуация единственото, което остава възможно за медиите е да цитират съдържанието, предоставяно от канала на министър-председателя, без обаче да задават въпроси.
Премиерът има и профили в Туитър и Инстаграм. Изглежда, че първият от месеци се използва само за комуникация по международни теми, а всички публикации от август насам, са само на английски. Това не пречи профилът на Борисов да е сред тези с най-бързо растяща популярност у нас по данни на специализираната платформа socialbakers.
Практиката да се избягват пресконференции и да се намалява достъпът до медиите не принадлежи само на българския министър-председател. Френски и европейски издания често обръщат внимание на подхода на президента на Франция Еманюел Макрон - той избягва контактите с журналисти, ограничава контактите на съветниците си с медиите и дава пресконференции възможно най-рядко.
Това не пречи той да е изключително активен в редица социални мрежи, където общуването е по-скоро еднопосочно. Сред публикациите му има както новини за политически инициативи, така и видеа, свързани с различни каузи. Едно от последните, които Макрон сподели, беше свързано с кампания за осиновяване на животни.
Разбира се, социалните мрежи не се използват само за избягване на срещите с журналисти. Според анализаторите основната цел на такава комуникация е създаването на впечатление за близост до гражданите. Канадският премиер Джъстин Трюдо преди седмици използва профила си, за да отговоря на въпроси, свързани с домашните работи на учениците, останали вкъщи заради пандемията.
Екипите зад профила
Важен елемент от присъствието на политиците в социалните мрежи са и екипите, които са отговорни за съдържанието, което се генерира на профилите им. През 2017 г. например пресаташето на ГЕРБ Никола Николов заяви във връзка с дело пред съда, че премиерът Борисов няма достъп до профила си във Фейсбук и че той е отговорен за поместването на материалите в него.
“В изключителни случаи и една колежка, която работи в Министерския съвет споделя в профила на премиера във Фейсбук”, казва тогава Николов.
Тази практика далеч не е изключение.
В последните четири години политиката на САЩ изглеждаше неизбежно свързвана основно с личността на Доналд Тръмп. Въпреки присъствието му в множество социални мрежи, честите брифинги и включвания в студиата на медиите, основното средство за комуникация на президента беше профилът му в Туитър.
Само от началото на годината до 14 декември в профила му са публикувани общо 5 699 туита. Публикация на Ню Йорк таймс от 2018 г. разкри, че освен президента единственият друг човек с достъп до профила му всъщност е непопулярният, но много активен в Белия дом Дан Скавино.
Британският премиер Борис Джонсън разчита на екип от двама австралийски специалисти, които, въпреки че са едва на 25 и 29 години, имат опит с работа за различни видове избори. Двамата активно подпомагаха настоящия премиер в кампанията на консерваторите за изборите, проведени през декември 2019 г.
Всъщност въпросът за това кой има достъп до профила на водещите политици може да се окаже сериозен проблем. След изборите в Аржентина например, загубилата президентската надпревара Кристина Фернандес де Киршнер отказва да предостави достъпа до президентския профил на наследника си на поста Маурисио Макри.
В САЩ представители на социалните мрежи упълномощават свои служители да извършат прехода от профила на напускащия поста, към този, който застъпва в Белия дом. Но досега това се е случило само веднъж - през 2016 г., когато Барак Обама предаде властта на Тръмп.
Кои са най-следените политици и кой гледа към младите
Въпреки че не е сред най-активните световни лидери във водещите социални мрежи – Фейсбук, Туитър и Инстаграм, Доналд Тръмп води по брой на последователите и по реакции на публикациите си. По популярност в социалните мрежи след него се нареждат колегите му Жаир Болсонаро от Бразилия, Нарендра Моди от Индия, Джоко Видодо от Индонезия, Реджеп Тайип Ердоган от Турция, Володимир Зеленски от Украйна и други.
Данните от специализираната платформа twiplomacy показват, че това са най-следените и ефективни профили на политици в света, ако се съди по данните за коментари и реакции на публиката.
Все по-често обаче световните лидери се опитват да достигнат и до млада аудитория, която използва други платформи като Snapchat, TikTok или каналите в YouTube.
В опит да комуникира с по-младите Еманюел Макрон например има свой канал в Snapchat, на който често отговаря на въпроси в кратки видеа. Той също така дава интервюта пред млади влогъри, които имат канали с множество последователи в големите видеоплатформи.
Въпреки че се позиционира като сериозен противник на TikTok, през лятото Доналд Тръмп си създаде профил в сходната американска мрежа Triller. Той беше активен в канала по време на кампанията преди изборите и публикуваше видеа от събитията, на които присъстваха хиляди негови привърженици.