Остава само месец до влизането на Джо Байдън в Белия дом, но Тръмп не остава непременно в миналото. Все още никой не изключва възможността той отново да се спусне по златния ескалатор в сградата, носеща името му, и да обяви кандидатура за нов мандат.
Но дори и да стане така, засега безспорният факт е следният: Тръмп е първият президент след Джордж Буш старши, който не успя да се задържи за втори мандат. Въпреки краткото време на поста той остави наследство, което според редица анализатори тепърва ще се оценява.
Нов основен противник
Най-видимата за света промяна от мандата на Тръмп е във външната политика – тя спря да се фокусира толкова върху Русия и превърна в своя основна загриженост отношенията с Китай.
Русия винаги е била основният враг в очите на американците, въпреки кратките периоди на затопляне.
След края на Втората световна война, но включително и до втория мандат на Барак Обама, Русия винаги е била основният враг в очите на американците, въпреки кратките периоди на затопляне, последвани от кризи като анексията на Крим. Тръмп обаче очерта нов противник на Вашингтон – Китай.
Той направи това още по време на обявяването на кампанията си на 16 юни 2015 г. В своята реч той 23 пъти спомена Китай и само веднъж Русия.
Администрациите на Си Дзинпин и Доналд Тръмп често влизаха в конфликт през последните четири години
По време на мандата му между САЩ и Китай се разрази голяма търговска война, която достигна до санкции срещу големи компании, свързани с Пекин. Най-ярък пример беше случаят с технологичната “Хуауей”.
Двете страни си разменяха налагане на допълнителни мита, докато заявяваха желание и готовност за сключване на търговска сделка, каквато в крайна сметка беше частично постигната. Отношенията между двете държави бяха допълнително влошавани и от намесата на Пекин в управлението на Хонконг, довела до масови протести, както и заради действията на китайските власти спрямо малцинствата с тюркски корени в провинция Синдзян.
Последната яростна атака на Тръмп срещу Пекин беше във връзка с пандемията от COVID-19, започнала именно от Китай. Според американския президент действията на властите в азиатската държава са основната причина за тежките последици от коронавируса.
В крайна сметка резултатите от политиката на Тръмп остават неясни в дългосрочен аспект, но данните за обема на износа на Китай към САЩ показват сериозно увеличение на стойност над 50 млрд. долара само в последната година, докато търговският дефицит се запазва на нивата от преди 4 години.
Кои са съюзниците?
В продължение на политиката си “Америка на първо място”, повлияла силно върху търговските спорове с Китай, Тръмп се опита да наложи подобна политика и спрямо традиционните съюзници на САЩ в лицето най-вече на ЕС.
През последните четири години бяха разменяни много заплахи, свързани с налагане на мита върху стоки от ЕС като луксозни автомобили и вина. Тръмп също така втвърди една линия, започната от предишни администрации – налагането на по-големи разходи за отбрана от страна на страните членки на НАТО, което имаше сериозно влияние в Европа. Тази политика доведе до увеличаването на приноса на европейските държави и Канада към бюджета на алианса със 130 млрд. долара, по думите на генералния секретар Йенс Столтенберг.
В резултат беше извършено и най-голямото разместване на американски войски в Европа от края на Студената война, както и драстичното намаляване на военните на САЩ в Германия.
По време на управлението на Тръмп отношенията с традиционните съюзници на САЩ в Европа - Германия и Франция, се влошиха.
Фактът, че САЩ и ЕС преминаха през четиригодишен период на конфронтации, изтеглянето на Вашингтон от Парижкото споразумение за климата и от Световната здравна организация (СЗО), иронизирането на Тръмп в западноевропейския печат, както, разбира се, и неговото омаловажаване на пандемията и непризнаването на изборните резултати, доведоха до уронването на престижа на САЩ на места, където допреди десетилетия на страната се гледаше като на пример.
Положителните нагласи към САЩ бележат най-ниската си точка в последните 20 години.
Няколко изследвания на Института Пю показват, че положителните нагласи към САЩ бележат най-ниската си точка в последните 20 години. В държави като Белгия, Германия, Франция, Австралия, Канада и други, негативните оценки за Америка са между два и три пъти повече от позитивните.
Изследване на ЕК пък показва, че по време на пандемията, с изключение на България и Полша, мнението на гражданите за САЩ се е влошило.
По отношение на образа на Америка по света не помогна и опитът на Тръмп да затопли отношенията на Запада със Северна Корея, въпреки неколкократните опити за договаряне с лидера на КНДР Ким Чен Ун.
Близкият изток и "Ислямска държава"
Сред големите успехи на Тръмп най-често се цитира елиминирането на лидера на “Ислямска държава” Абу Бакр ал Багдади. Самата терористична организация беше обявена за победена, въпреки че данните от западни разузнавателни агенции посочват, че тя все още разполага с няколко хиляди бойци.
По време на мандата си президентът работи и по изпълнение на едно от предизборните си обещания за изтеглянето на американските военни от “неспирните войни“.
В началото на 2020 г. САЩ и талибаните подписаха споразумение за мир, целящо приключването на започналата преди 18 години война в Афганистан. Част от споразумението включваше именно изтегляне на американските военни.
През октомври 2019 г. Тръмп изтегли и значителна част от американския контингент, разположен в Северна Сирия, а дни по-късно Турция започна военна инвазия в региона. В резултат на боевете, в които се включиха още силите на Башар ал Асад и местните кюрдски бунтовници, хиляди бежанци напуснаха домовете си и отново тръгнаха към европейските граници.
Изтеглянето на американските военни от множеството военни конфликти, в които страната участваше, беше сред големите обещания на Доналд Тръмп. По време на мандата му тя беше частично изпълнена
Основният сблъсък на Тръмп беше с Иран. Всичко започна с размяна на заплахи, провокирани от неизпълнението на ограниченията за ядрена дейност на Техеран, договорени със Запада по времето на Обама.
Ситуацията в региона се влоши след задържането на петролни танкери на западни компании, а после ескалира с убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Последва размяна на атаки срещу военни обекти и свалянето на украински пътнически самолет от Иран, при което загинаха 176 души.
Напрежението се повиши така, че в продължение на седмици се появяваха информации за възможно започване на война, като дори Конгресът на САЩ гласува ограничения за Тръмп за евентуално стартиране на военни действия срещу Техеран.
В крайна сметка напрежението постепенно беше намалено, но в последните няколко месеца Вашингтон едностранно върна санкциите срещу Иран, а в края на ноември водещ учен, свързан с ядрената програма на Техеран, беше убит. Иранските власти обвиниха Израел, който обаче е сред най-лоялните съюзници на Вашингтон в региона.
Вътре в САЩ. COVID-19
Тръмп имаше възможност да управлява две години с подкрепата на двете камари на американския конгрес, а между 2018 и 2020 г. с подкрепата на Сената, доминиран от републиканците.
Новият коронавирус стремително превзе Америка и наложи силен отпечатък върху здравната система, икономиката и ежедневието на хората. Заради всичко това едни от ключовите измерения на управлението на Тръмп ще останат действията му спрямо пандемията от COVID-19. Според политическите анализатори именно ситуацията с коронавируса е имала основна роля за загубата в изборите през ноември.
Всичко започна с откриването на първия заразен в страната в края на януари. Тогава президентът заяви, че всичко е под контрол и всичко ще бъде наред. През март пък в Овалния кабинет той каза, че за огромна част от американците рискът е много нисък. В следващите месеци той на няколко пъти заяви, че почти никой не бива засегнат от болестта и че тя е опасна за възрастните и хората с хронични заболявания, както и че носенето на маски е само препоръчително в неговите очи. По думите на Тръмп пандемията трябваше да приключи през април или с настъпването на лятото заради високите температури.
Самият президент отрече да е подценил пандемията и допълни, че е отправял подобни послания, за да предотврати масова паника.
Въпреки че нееднократно отправяше послания, с които сякаш подценяваше риска от COVID-19, в крайна сметка Тръмп се разболя и му се наложи да прекара няколко дни във военна болница във Вашингтон.
В началото на октомври самият Тръмп се зарази с коронавирус и дори беше настанен за лечение в болница.
В крайна сметка САЩ продължава да е най-тежко засегнатата страна в света с повече от 17 млн. заразени и над 310 хил. починали.
Икономиката все още е в процес на възстановяване, а според анализи на Асошиейтед прес и Блумбърг нейното бъдеще остава нестабилно и трудно предвидимо преди масовата ваксинация в страната
Съдебната система
Върховният съд отхвърли исковете, с които Тръмп оспорваше резултатите от изборите, но това не означава, че е намаляло влиянието на президента върху съдебната система в страната.
До момента номинираните от Тръмп съдии, които са получили доживотни назначения в областните и апелативните съдилища, са над 230. Към тях трябва да добавим и трите назначения на настоящия президент във Върховния съд, последното от които беше само преди месец при скоростна процедура по избора на Ейми Барет.
Тръмп получи редкия шанс да номира цели трима съдии за Върховния съд на САЩ по време на мандата си. Последната му номинация беше на Ейми Барет, която замени починалата Рут Гинсбърг.
В резултат всички тези съдебни назначения могат да заздравят влиянието на консерваторите в съдебната система и да доведат до обрат по решения на ключови дела, свързани с правата в американското законодателство. Тази промяна беше и част от предизборните обещания от 2016 г.
Убийството на Джордж Флойд и размириците
В разгара на пандемията в края на май САЩ се оказа арена на сблъсък, свързан с расовото неравенство. Напрежението започна в Минеаполис след убийството на чернокожия Джордж Флойд от полицай. Последваха масови размирици и бунтове в няколко града в цялата страна, а протестите продължиха няколко месеца, въпреки спада на напрежението.
Размириците след убийството на Джорд Флойд бяха сред най-бурните в САЩ в последните десетилетия
Самият Тръмп на няколко пъти се обяви срещу протестиращите за расова справедливост, както и срещу реакцията на местните управи в няколко от градовете, в които имаше размирици, които отказаха да потушат бунтовете със сила. Президентът разреши намесата на федерални агенти за потушаване на протести и постоянно призоваваше за намеса на националната гвардия.
Реформите
Въпреки критиките по време на мандата си Тръмп все пак извърши няколко ключови реформи, които оказаха и ще продължават да оказват ключово въздействие върху страната.
През 2018 г. той подписа законодателство, облекчаващо режима на лишаване от свобода в страната.
Една от основните реформи беше свързана и с промяната на данъчните ставки в страната, която се отличаваше най-вече с намаляването на корпоративния данък в САЩ от 35 на 21 %. Това беше едно от ключовите обещания от предизборната му кампания.
По време на управлението си Тръмп подписа закон за учредяването на нов клон на американската армия – Космически сили. Основната задача на тази част от армията е свързана с централизирането на управлението на космическите мисии, провеждани досега от Военновъздушните сили, флота и армията.
Тръмп учреди Космическите сили, които са първият нов клон на американската армия след Военовъздушните сили, учредени през 1947 г.
По време на мандата си Тръмп установи и политиката за “нулева толерантност“ спрямо нелегалните имигранти. На границата между САЩ и Мексико деца бяха разделяни от родителите си. В крайна сметка от Белия дом се отказаха от тези си действия с подписването на президентска заповед, прекратяваща практиката.
Импийчмънт
По време на мандата си Тръмп се превърна в третия президент след Андрю Джонсън и Бил Клинтън, срещу когото Камарата на представителите гласува в процедура по импийчмънт. Обвиненията по процедурата бяха свързани с опита на президента да окаже въздействие върху президента на Украйна Володимир Зеленски за разследване срещу Джо Байдън.
В крайна сметка Тръмп беше напълно оправдан от Сената.
Неизпълнени обещания
Едно от ключовите неизпълнени обещания на Тръмп беше свързано с пълната отмяна на реформата в здравеопазването на предшественика му Барак Обама. Най-голямото постижение в тази посока републиканецът постигна във връзка с отмяната на изискването всеки американец да е задължен да плаща здравна застраховка.
През 2016 г., когато все още беше само кандидат, Тръмп обеща построяването на бетонна стена по продължението на цялата граница с Мексико с дължина от повече от 3200 км., за която да платят южните съседи на САЩ. В крайна сметка по данни на Би Би Си новопостроената стена е с дължина от малко над 24 км., подменени са около 344 км. стари съоръжения, а в процес на изграждане и подновяване са още малко над 250 км. Финансирането на всички строежи идва от бюджета на САЩ и различните държавни агенции. Той не спази и обещанието си за депортиране на всички нелегални имигранти от страната, но частично ограничи влизането на граждани от шест държави с предимно мюсюлманско население.
Тръмп не успя да изпълни обещанието за изграждане на стена по цялата граница между САЩ и Мексико, която да бъде платена от южните съседи на американците.
Плюсовете и минусите от мандата на Тръмп само на пръв поглед изглеждат видими като на длан. В действителност оценката и на двете страни от неговото управление тепърва предстои. Едно обаче излежда сигурно - едва ли неговият наследник ще предизвика толкова много коментари и обсъждания, както от страна на медиите, така и от страна на гражданите.