През декември 1994 г. група от над 40 туристи на възраст между 10 и 65 г. тръгва към хижа Амбарица в Стара планина. Денят е къс. Времето - непредвидимо. Хората са лошо екипирани. Преди 26 години системите за навигация не се използват масово. Пада мъгла и излиза вятър. Във виелицата групата се разкъсва. Хората се дезориентират. 12 души заспиват, за да не се събудят никога. Повечето са от Кърджали.
2021 година започна с три спасителни акции в Стара планина, 7 пострадали и един загинал. Всички те са жертви на недостатъчна екипировка и подценяване на условията в планината.
“В Стара планина броят на смъртните случаи е по-голям, отколкото във всички други планини у нас, взети заедно", казва Ема Гатева, която от седем години приютява планинарите в хижа Амбарица.
"Тази планина е климатична бариера. Времето по билото се променя много рязко. Всички северни и западни ветрове, които идват, се спират в билото на планината и се завихрят около него. Когато има силен вятър, температурите и мъглите падат много бързо”, разказва Ема Гатева.
Хижа Амбарица, снимана от Николай Ковачев
Ема Гатева стопанисва хижата от 2013 г. Твърди, че е много трудно човек да се ориентира в мъгла, ако се движи по билото на планината. В такива случаи наоколо сякаш няма абсолютно нищо, казва тя.
Ема Гатева от седем години приютява планинарите в хижа Амбарица
“Нещо подобно се случи с Марио миналата година, а предишната година и с други двама души, които се опитвахме да спрем и да ги убедим да не тръгват. Който не е бил в планината през зимата, да го одуха вятърът и да не вижда на два-три метра, не може да си представи за какво става въпрос. Колко бързо ниската температура може да ти отнеме силите”, разказва Ема.
Хижата е трудно достъпна през зимата
Калашник, карабини, боровинки
Ема Гатева започва да се грижи за хижа Амбарица малко след като се връща от работа в Англия. Идва в България уж за почивка, но в разговор с приятели става дума за това, че хижата е занемарена и трябва да се поддържа.
"Аз съм от Троян и за нас тази хижа е емблема. Има някаква магия в нея - колко трудно е правена, колко трудно е поддържана. Има места, за които просто се говори с респект”, казва Ема за решението си да се заеме с хижата. Тя е планинар и пещерняк. Част е от туристическото дружество в Троян и съдбата на Амбарица не й е безразлична. “Обичам да се хвърлям в каузи. В случая – да се спаси хижата от бракониерите, които са я обсебили, и от ръководството на туристическото дружество, което я беше разкостило”.
Преди Ема Гатева да влезе в Амбарица хижата е заобикаляна от планинарите. “В последните 10 години всички туристи я отбягваха. В планинарските среди се казваше: през Амбарица да не минаваш”, разказва Ема. През 2012 г. ръководството на Българския туристически съюз (БТС) констатира, че в хижата не са правени ремонти, няма вода и ток, и това служи за основание да се прекратят отношенията с предишните стопани.
Когато Ема Гатева влиза в сградата и започва да я чисти, тя е изненадана от находките. “Където и да бръкнехме, отвсякъде изскачаха патрони. Имаше за калашник, за карабини, за големи ловни пушки.
Вдигнеш да чистиш тава и хоп – патрони. Дръпнеш някое одеяло, и пак патрони.
Вдигнеш да чистиш тава и хоп – патрони. Дръпнеш някое одеяло, и пак патрони. Сложих ги в една торба, тропнах ги пред шефа на полицията и му казах: виж, не знам какво да правя с това нещо. Дадоха ми протокол”, казва Ема.
Борко и джедаите
Борко, Люк и Леа. Това е компанията на Ема Гатева в хижата, до която се стига само пеш. Най-близкият път е на един час от хижата, но той не може да се използва често. Другият път, през който Ема минава, за да купи продукти, е на два часа пеш.
Борко е името на коня. “Аз с Борко слизам, мятам се на джипката, пазарувам, товаря го и пак двамата пеша нагоре”, разказва за ежедневието си Ема Гатева. “Купих си коня още първото лято. Той е изнесъл над 10 тона строителни материали, бири и печки към планината. Няма нещо, което да не е дошло с него”.
Конят Борко, без който нищо не може да стигне до хижата
Люк и Леа са котките. “Много им паснаха имената. Котките тук си живеят като едни свободолюбиви джедаи в планината. Люк почина. Остана само Леа”, разказва Ема, която наред със страстта си към пещерите е фен на първите епизоди на “Междузвездни войни”.
През лятото Борко и Ема зареждат хижата всеки ден. Два часа в едната посока, пазар с колата, товарене на коня и два часа обратно към хижата. “Най-странното е когато тук дойде турист и си поръча минерална вода.
Няма да се изненадам дори ако си поиска миди Сен Жак, но да търси бутилирана вода в планината?!
Няма да се изненадам дори ако си поиска миди Сен Жак, но да търси бутилирана вода в планината?! Ние имаме най-хубавата планинска вода. Тя е навсякъде около нас”, казва Ема.
"Товаренето на коня не е много лесно, защото винаги трябва да внимаваш всичко да е добре балансирано", казва Ема.
През зимата зареждането е по-рядко. Случвало се е да не може да се слезе до града в продължение на три месеца. “Храната ми стига. Това с пещернячеството е голяма школа. Едно хижарстване не може да ме уплаши”, казва Ема.
Тя е единствената жена в България, която е изкарала 50 дни сама в пещера, за да направи експеримент. “Правих изследване на функционалното състояние на пещерняка. С приятели вкарах всичката храна за 50 дни, палатка и вода в пещерата "Птичата дупка". Симулирах експедиция. Ходех, събирах животинки, чертаех карта на пещерата, а след това правех тестове за психологическото и физическото ми състояние. Много е странно как, когато нямаш часовник и губиш ориентация за времето в тъмнината, можеш да будуваш 40 часа и след това да спиш 15. Това, което се говори за силата на волята и на духа, не са празни приказки. Промените в тялото и психиката ти зависят от това, което ти е в главата”, разказва Ема.
Фестивалът на боровинките
През 2014 г. Ема Гатева започва да организира Фестивал на боровинките в Амбарица. Събитието се провежда всяка година в края на юли. Музика, танци, прожекция на късометражни филми и... боровинки, които са в изобилие в района. 2020 е била изключение заради пандемията.
Фестивалът на боровинките се провежда всяка година край Амбарица
“Фестивалът се предшества винаги от доброволчески лагер. Идват хора, които помагат за ремонтите на сградата, събирането на дървата и подготовка на хижата за зимата”, разказва Ема. За седем години тя, Борко и приятели доброволци правят ремонт, възстановяват водоподаването към хижата, монтират соларни панели, за да има ток и връщат живота в Амбарица.
През зимата по-лекият маршрут към хижата е от северната страна. Амбарица е отворена целогодишно, за да приюти и стопли планинарите. Може да се случи да има миди Сен Жак за обяд. Но минерална вода не се предлага.