Ердоган и ДПС. Откъде идва и накъде отива една изненадваща подкрепа на Турция

За първи път президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган участва в национална конференция на Движението за права и свободи (ДПС), партията на етническите турци в България. Никога досега държавен ръководител на Турция не е поздравявал участниците в най-висшия форум на една от основните политически сили в България. Дори напротив - само преди няколко години Ердоган беше определян като диктатор от трибуната на същия форум.

“Искам да ви уверя, че макар да съм далеч, сърцето и чувствата ми са с вас”, каза Ердоган във видео обръщение до конференцията, която изцяло се проведе в интернет заради епидемията от COVID-19. Турският президент нарече премиера на България “моя скъп приятел Бойко Борисов”. В интерес на истината преди няколко години Борисов също беше определян като диктатор от трибуната на националната конференция на ДПС.

Обръщението беше излъчено на запис, направен в някой от дните преди конференцията, която се проведе в събота, 12 декември.

В дните преди този ден Ердоган беше сред основните теми в заседанието на Съвета на Европейския съюз в Брюксел, който разшири санкциите срещу Анкара. Действията му станаха повод Конгресът на САЩ да задължи президента Доналд Тръмп също да наложи санкции на Турция. Той присъства и на военен парад в Азербайджан, като с думите си ядоса едновременно Армения и Иран. В тази натоварена програма Реджеп Ердоган е намерил време да запише и обръщението си към конференцията на ДПС и така да се "включи” в политическия живот и на България.

Какво означава това? Дали е подкрепа за Ахмед Доган? За Бойко Борисов? Или за България? Дали е допустима намеса във вътрешните работи? В следващите редове подреждаме публично известните детайли от всичко, което предшества тази история.

Има ли подобен прецедент?

Не, няма. Нито президент, нито премиер на Република Турция е участвал в национална конференция на ДПС. Партията е създадена през януари 1990 г. и веднага става представител на турското малцинство в България, част от което е насилствено прокудена в последните години на комунистическия режим, основно след месец май 1989 г. Голямата изселническа общност в Турция получава подкрепа от Анкара и традиционно гласува за ДПС. В първите десет години от прехода помощта не е толкова видима - стипендии за студенти, логистична подкрепа по време на избори, неофициални контакти.

Чак през февруари 2001 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган застава пред камерите рамо до рамо с президент на Турция - по онова време това е Ахмед Неджет Сезер, а срещата се провежда в Новотел "Пловдив", където тогавашният президент Петър Стоянов има разговори с колегите си от Румъния и Турция. Няколко дни по-късно Доган обяснява пред “Дневник”, че досега не са “демонстрирали подобни контакти” и че ръководството на ДПС се е опасявало да показва политическа близост с официална Анкара.

“И двете страни се страхуваха да общуват открито, такива бяха времената”, казва тогава Доган. Пред Сезер той заявява намерението си да включи ДПС в централната изпълнителна власт. След изборите през юни 2001 г. партията му става коалиционен партньор на движението на бившия цар Симеон Сакскобургготски НДСВ. Тогава за първи път ДПС официално има свои министри.

Има ли напрежение между Доган и Ердоган?

Да, досега е имало много знаци за това. През май 2010 г. Ердоган все още е премиер на Турция и гостува на българския си колега Бойко Борисов. Тогава се очаква Доган да се срещне с него в Гранд хотел "София", където е отседнала турската делегация. Покрай журналистите обаче минава не Доган, а неговият бивш заместник Касим Дал. По това време вече конфликтът между двамата политици е налице и Дал обяснява, че е в хотела като председател на групата за приятелство между България и Турция в Народното събрание, а не като представител на ДПС. На следващия ден движението излиза със съобщение, че среща на Доган с Ердоган изобщо не е била предвиждана.

По време на националната конференция на ДПС на 19 януари 2013 г. в НДК Доган няколко пъти нарича лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов диктатор. Към края на речта споменава отново за “диктатора” и “колегата му от Анкара”. Речта обаче е прекъсната от Октай Енимехмедов, който излиза с пистолет на сцената и го опира в слепоочието на Доган. Енимехмедов излежава 3.5-годишна присъда за закана за убийство, а Доган спира да се показва пред публика.

Тогава начело на ДПС формално застава Лютви Местан. В неофициални разговори хора от обкръжението на Доган започват да обвиняват новия лидер в това, че “дърпа” партията към Анкара.

През ноември 2015 г. Турция сваля руски боен самолет Су-24 и това изостря отношенията между Анкара и Москва. Тогава ДПС излиза с декларация в подкрепа на “съюзника в НАТО Турция”. Броени дни преди края на годината Местан е изгонен от събиране на ДПС и изключен от партията. Обяснението за пред публиката е именно тази декларация. Доган изнася реч пред гостите си, разпратена до медиите, в която критикува Ердоган, а част от медиите я разчитат като "проруска".

През февруари 2016 г. от турските медии идва новината, че Анкара е забранила влизането в Турция на Ахмед Доган и на неговия депутат с огромно икономическо и политическо влияние Делян Пеевски. Медиите от неговия кръг обясняват това с "патриотичната" позиция на ДПС. Медиите в Турция споменават за разследване за контрабанда на цигари.

Още година по-късно Доган обвинява Ердоган в опити за “възстановяване и демократично легитимиране на неоосманизма”.

“Защото на 16 април 2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат”, казва Доган за референдума, който утвържава още повече властта на Ердоган.

Какво се промени сега?

Сега е променено практически всичко.

В доклада си пред националната конференция в събота председателят на ДПС Мустафа Карадайъ каза, че в последните години единството на партията е било поставяно на изпитания, но сега “разделението е приключило”. Става дума за основаните от Касим Дал и Лютви Местан политически партии, които се опитаха да привлекат част от избирателите на ДПС в България и Турция, а официална Анкара не криеше подкрепата си за тях. Днес тези партии вече са по-скоро в миналото. Подкрепата на Анкара е отишла за ДПС.

"Вярвам, че Движението за права и свободи, което спечели своето достойно място в демократична България, ще продължи своя път и през новия период с още по-всеобхватно и приобщаващо разбиране”, каза Реджеп Тайип Ердоган във видео обръщението си.

Текстът на посланието беше разпространен официално и от администрацията на президента на Турция. В събота това беше водеща новина за държавната Анадолска информационна агенция, която уточнява, че България е “бивша османска територия с голямо турско малцинство”, а партията ДПС, “чиито членове са предимно български турци”, има 26 места в българския парламент.

Два дни преди да се обърне към ДПС, Реджеп Тайип Ердоган присъства на живо на военен парад в Баку. Особеното на парада беше в това, че той беше обявен в чест на “победата на Азербайджан над Армения”. Изразът е на лидера на Азербайджан Илхам Алиев и с него той означава като "победа" примирието с Армения по спора над Нагорни Карабах.

Но не само участието на Ердоган в парада ядоса Армения. А и това което той каза: че този ден е “ден за прослава на душите на Енвер паша, Нури паша и войниците от Кавказката ислямска армия”. Това е историческа препратка към младотурската революция и превземането на Баку от ислямската армия през 1918 г. Според правителството в Ереван “прославянето на архитектите на арменския геноцид, идеолозите на младотурците, от турския президент също е остро осъдително”.

На съботната конференция на ДПС в София присъства, макар и виртуално, и посланичката на Азербайджан в България Наргиз Гурбанова. Тя благодари на движението за “подкрепата му за Азербайджан” и приветства “справедливия и основан на международното право курс на ДПС по отношение на региона на Южен Кавказ”.

В това време Анкара вече беше заета да отговаря и на Техеран, отново заради думи на Ердоган в Баку. Докато президентът на Азербайджан беше споменавал райони на територията на Армения като “азербайджански”, президентът на Турция беше говорил за “разделената насила река Арас”, което в Иран се приема като териториална претенция към някои северни райони на страната, населени с азери.

По същото време Сенатът на САЩ одобри бюджета за отбрана за следващата година, който задължава президента на страната да наложи санкции на Турция заради придобиването на руски противовъздушни системи С-400, въпреки предупрежденията на съюзниците от НАТО.

На фона на нарастващите си проблеми с ЕС и САЩ Ердоган демонстрира нови приятелски отношения с българската партия ДПС и нейния лидер Ахмед Доган. Подкрепата му за Бойко Борисов не е изненада. Българският премиер сам се представя за посредник между ЕС и Турция по въпроса за бежанците, а воденото от него правителство предава без проблем посочените от Анкара т.нар. гюленисти. Според някои европейски издания именно съпротивата на Борисов е била сред причините ЕС да не наложи по-строги санкции на Турция заради сондажите в Средиземно море, както настояват Гърция и Кипър.

Какво следва оттук нататък?

През март 2021 г. в България трябва да се проведат редовни парламентарни избори.

"Най-важната цел на ДПС е да се утвърди като един от реалните политически субекти у нас със значимо участие както в парламента и в местната власт, така също и в централната изпълнителна власт", каза Карадайъ в доклада си пред конференцията.

Така излиза, че с думите си за Доган и Борисов Ердоган вече е изказал подкрепа за две от основните политически сили в България, които след изборите имат големи шансове да са сред тези, които ще търсят коалиционната формула на следващото управление. А управлението на България е глас в НАТО и ЕС.