Един случай, привлякъл общественото внимание преди три години, окончателно приключи тази седмица. Финалът му обаче не разкри цялата истина, а само показа какво е било крито през това време.
Тази история стана известна като „ЦУМ-гейт“, но в нея не става дума за магазина, а за съмнения за злоупотреба с власт и натиск над медии на най-високо държавно ниво. И за липсата на адекватна реакция от институциите.
В следващите редове ви представяме хронологията на „ЦУМ-гейт“ във въпроси и отговори.
Какво е "ЦУМ-гейт" и защо се казва така?
В началото на 2017 г. тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров се среща със собственика на „Овергаз“ и издател на в. „Сега“ Сашо Дончев. Техен домакин е бившият член на висшето ръководство на БСП Георги Гергов, с когото ръководителят на държавното обвинение се познава от родния им Пловдив. Тримата разговарят в кабинета на Гергов в притежавания от него ЦУМ в София.
Какво се е случило по време на срещата?
Еднозначен отговор на този въпрос така и не беше даден. Случаят стана публично достояние в края на март 2017 г. благодарение на изявление на Дончев по време на негова среща с Дамския бизнес форум. По думите му той е бил поканен от Гергов да се види с Цацаров, който му е искал обяснение за евентуалните му връзки с партия „Да, България“, несъществуващата вече телевизия BiT и редакционната политика на „Сега“.
„След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие представяте ли си в какво общество живеем... Да оставим детайлите, но бях поканен на среща, по негова молба, на среща в чужд офис“, заяви тогава Дончев. Впоследствие той допълни разказа си с риторичен въпрос на главния прокурор към него: „Нима се съмнявате, че вашите телефони и комуникации са под контрол?“
Собственикът на "Овергаз" и издател на в. "Сега" Сашо Дончев
Последва реакция на самия Цацаров, чийто пресцентър публикува негова позиция по случая. В нея се твърдеше, че той не е отправял заплахи към издателя, нито му е искал някакво обяснение, а напротив – Дончев е искал от главния прокурор да окаже въздействие върху хода на прокурорска проверка, но той е отказал.
Разминаване имаше и за това кой кого е поканил на тази среща – Цацаров твърдеше, че срещата е инициирана от бизнесмена. Пред Висшия съдебен съвет (ВСС) той определи целия случай като „сценарий“ срещу него. Третият участник – Георги Гергов, зае страната на Цацаров и каза пред медиите, че срещата е била поискана от Дончев.
Какво нередно може да има в този разговор?
Тази история затвърди още веднъж усещането, че медийната свобода в България е обект на натиск – в. „Сега“ е известен с критичните си материали за прокуратурата и нейния ръководител. Още повече, че твърдения за отправени заплахи от действащ главен прокурор изискват обективна проверка за евентуално извършено престъпление.
Дори за достоверна да се приеме само гледната точка на Цацаров, остава неизяснен въпросът дали участието му в неофициална среща с високопоставен политик и едър представител на бизнеса съответства на етичните стандарти, които магистратите са длъжни да спазват. Защото главният прокурор носи и дисциплинарна отговорност, ако с поведението си навреди на престижа на съдебната власт. Включително чрез отстраняване от поста.
Каква реакция се очакваше от институциите?
Изчистването на подобни съмнения по закон може да стане единствено чрез проверка на компетентните органи. Такова предложение беше направено от тогавашния член на ВСС Калин Калпакчиев. То обаче беше отхвърлено от мнозинството в съвета, което застана на позицията, че няма законово основание кадровият орган на съдебната власт да иска обяснение от главния прокурор за негова частна среща.
Бившият член на ВСС и настоящ съдия Калин Калпакчиев
Отказът на ВСС да се занимае със случая обаче противоречеше на действията на същия този орган по други два скандала с участието на магистрати, останали в историята като „Яневагейт“ и „Красьо Черния“. И по двата съветът направи проверки, а прокуратурата води дела.
Кой всъщност направи проверка?
Проверка все пак беше извършена от Инспектората към ВСС, но едва след като гражданското движение „БОЕЦ“ подаде сигнал, посочващ твърденията на Сашо Дончев. През юли 2017 г. от институцията обявиха, че „публично известните участници не са предоставили данни за други присъствали на срещата лица, които да потвърдят изнесеното в сигнала“.
„Установен е фактът на срещата, но не и съдържанието на разговора. Фактът на срещата сам по себе си не нарушава изискванията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати“, гласеше оповестеното официално заключение на проверяващите.
Инспекторатът обаче така и не огласи мотивите към решението си за прекратяване на проверката. Така остана тайна как е била извършена тя и какви обяснения са дали тримата участници в срещата.
Как реагираха останалите власти?
Основните политически сили в парламента така и не проявиха интерес към тази история. Единствената конкретна реакция дойде от лидера на БСП Корнелия Нинова, която поиска и получи оставката на Георги Гергов като член на висшето ръководство на партията. Той пък ѝ отговори чрез медиите, че и тя е участвала в „маса тайни срещи“ с главния прокурор.
Политикът и бизнесмен Георги Гергов
Премиерът Бойко Борисов също предпочете да не коментира пространно темата като в редките си изказвания по нея се придържаше към тезата на Цацаров, че случаят е плод на сценарий на извънпарламентарни партии.
Президентът Румен Радев беше призован от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов да свика специална комисия заради „ЦУМ-гейт“, но отговори, че „не е следовател или разследващ орган“. Той дори омаловажи случая, заявявайки, че „в дневния ред на България не са крамолите във ВСС“.
Кога стана ясно как е проведена проверката?
Бяха нужни три години, за да се разбере как всъщност е протекла проверката на Инспектората към ВСС. Главният инспектор Теодора Точкова предостави публичен достъп до мотивите и протокола от заседанието на колегите ѝ по „ЦУМ-гейт“ едва тази сряда.
От двата документа се разбра, че единствено Сашо Дончев е съдействал на проверяващите като е отговорил на въпросите им. Другите двама участници в срещата изобщо не са разговаряли с инспекторите, заради което те са били принудени да ползват официалната позиция на Цацаров, публикувана в сайта на прокуратурата.
„Изрично питахме и тримата евентуални участници в срещата кой я е инициирал, защото това е разковничето според мен – кой иска тази среща, за да иска нещо. Само Дончев написа отговор, но той не съдържа достатъчни и най-вече категорични данни за основните въпроси, предмет на проверката“, разказва на колегите си водещият проверката инспектор Игнат Георгиев на 10 юли 2017 г.
Защо подробностите бяха обявени с такова закъснение?
Причината е в отказа на главния съдебен инспектор Теодора Точкова да разкрие публично мотивите, с които е прекратена проверката. Те са искани общо два пъти по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – от журналистката в „Сега“ Доротея Дачкова и от гражданския активист Николай Неделчев.
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова
Достъпът до материалите от проверката е отказан и на двамата. Следват съдебни процеси, единият от които все още е спрян заради инициирано от самия Цацаров тълкувателно дело. Вторият обаче беше окончателно спечелен от Неделчев през юли тази година.
Административният съд в София-град (АССГ) даде 14 дни на Точкова да предостави на активиста исканата от него информация. Вместо да изпълни решението, в последния ден от този срок Инспекторатът спря производството по ЗДОИ заради искането си за отмяна на съдебния акт, внесено във Върховния административен съд (ВАС).
Четири месеца по-късно Точкова загуби и това дело и след серия публикации по случая в медиите и предложение от Лозан Панов да бъде изслушана във ВСС, Инспекторатът най-накрая прати материалите на Неделчев.
Защо съдът констатира "злоупотреба с право" на Точкова?
Теодора Точкова използва като основание да поиска отмяна на решението на АССГ факта, че подчинените ѝ юрисконсултки не бяха успели да се явят на две заседания по време на делото. Първият път заради отпуск на едната, а вторият – защото са работели от вкъщи заради епидемията от коронавирус.
ВАС обаче прие, че ръководителката на Инспектората сама е можела да го представлява в съда и не е представила доказателства, обясняващи защо не го е направила. Затова и констатира, че като е поискала отмяна на съдебното решение на това основание, е злоупотребила с правото си на защита.
Какво направи накрая ВСС?
Финалната точка на цялата тази история беше поставена в четвъртък вечерта от Висшия съдебен съвет. По същия начин, както мнозинството от членовете му отхвърлиха предложение за изслушване на Цацаров през 2017 г., сега това се случи и с идеята да бъде изслушана Точкова. Това беше предложено от Лозан Панов, който беше подкрепен само от Атанаска Дишева и Олга Керелска от Съдийската колегия.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов
Дванайсетима членове на Пленума на ВСС обаче гласуваха тази точка от дневния ред да остане без разглеждане „поради отпаднала необходимост“. Формален повод за решението им стана внесена предния ден позиция по случая на Точкова, в която тя отричаше, че е отказала да изпълни съдебното решение, задължаващо я да предостави материалите по „ЦУМ-гейт“. Обстоятелството, че беше уличена от съда в злоупотреба с право, обаче беше оставено без коментар.
Какво разбрахме от "ЦУМ-гейт"?
Случаят се превърна в пример за това колко е трудно да бъде търсена отговорност от главния прокурор за негови съмнителни действия, макар и само дисциплинарна. Накрая се оказа, че той е отказал да съдейства на единствената образувана проверка по случая, а за капак – ръководителят на органа, който я е извършил, криеше този факт в продължение на години. На цената на няколко съдебни дела и етикета „злоупотреба с право“.
Финалната точка сложи мнозинството във Висшия съдебен съвет, което на свой ред отказа да търси отговорност на главния съдебен инспектор. Развой, който председателят на ВКС описа така: „Инспекторатът действа като чадър над тогавашния главен прокурор, а сега вие действате като чадър над главния инспектор.“
Вижте също "Замитане под килима". Как Инспекторатът към ВСС злоупотреби с право, за да скрие "ЦУМ-гейт"