Макс Ернст и консервната кутия, закачена с връв

„Да кажеш „да”, значи да кажеш „не”…..Да бъдеш против този манифест, значи да си дадаист”.

Е, да си „за” този манифест, писан в Цюрих през 1916, значи същото. Но художникът Макс Ернст не се плаши да е дадаист - вече има опит с провокациите, а дадаизмът, макар да изглежда несериозен, е база на поне две съвсем сериозни модерни течения – сюрреализъм и немски експресионизъм.

„Дада” не е нещо определено, въпреки че на разни езици значи разни неща. В самия манифест пише: „На езика на негърското племе Кру, „дада” е опашката на свещената крава; някои в Италия така наричат майката; на френски е детско дървено конче, а в други европейски езици е двойно потвърждение”.

На български пък двойното потвърждение си е чисто отрицание. Но, за съжаление, не тук се ражда дадаизмът….

Макс Ернст е роден през 1891 в Брюл и рисува от малък. Освен гори и растения, важен елемент при него са птиците, особено хората-птици. Една нощ, когато е на 15, умира любимият му папагал и се ражда сестра му – той остава за цял живот с вярата, че жизнената искра от птицата се преселва в човека.

Макс учи философия в Бон, но повече рисува, слуша лекции по изкуство, ходи в музеи. Присъединява се към „рейнските експресионисти”, участва в изложби и пише статии - подиграва се на критиците, че настояват за понятията „майсторство” и „вкус” при оценка на картините. Но не се заблуждавайте - това са естетически закачки, а Макс, макар и без специално образование, е дълбок познавач на художествените техники и историята на изкуството.

През Голямата война той едва оцелява и скача в дадаизма - естетическата реакция на гадния свят, роден от войната. Основна идея на Дада е превръщането на обикновени предмети в естетически факти - тоалетна чиния като експонат в изложба например. Дадаистите измислят колажа, а Ернст е пионер в него. „Опитвах чрез колажа да стигна до случайна среща на две отделни реалности в неподходящото място и време” – казва.

През 1920 участва в изложбата „Ранната пролет на Дада”. Публиката е скандализирана, има сбивания, а бащата на Макс се отказва от него. Но отзвукът в Европа е огромен и Бретон го кани за изложба във Франция. Тръгват обаче само картините, той не получава френска виза. Но успехът е голям - Макс решава, че мястото му е в Париж и отива нелегално, с паспорта на Пол Елюар.

С Елюар три години делят дом и жена - рускинята Гала, в типичната френска тройка. После Елюар полудява от ревност, тройката се разпада, а Гала отива при Салвадор Дали. Но, освен със секс, в Париж Макс Ернст се занимава и със сюрреализъм, макар Бретон и Арагон да обвиняват него и Жоан Миро, че „принизяват идеите на сюрреализма”.

През 1931 в Ню Йорк Макс представя колажи и издава няколко книги. Участва в изложбата „Фантастично изкуство, дадаизъм и сюрреализъм” в Музея на модерното изкуство, а в Париж прави сценография за пиеса на Алфред Жари. Междувременно се среща и разделя с жени, а през войната е затворен от французите в лагер. През 1940 влиятелни приятели го извеждат в Ню Йорк и се залюбва с Пеги Гугенхайм.

Там Ернст измисля техниката, която ражда американския абстрактен импресионизъм. „Завържете консервна кутия на връв, пробийте дъното, напълнете кутията с боя и я завъртете над платно на земята” – описва той новата техника, наречена „осцилация”. Първата му картина, сътворена по този начин, е „Глава на човек, с интерес към полета на неевклидова муха”. Тя подлудява Джаксън Полаки той взима новата техника назаем, но я прекръства на Drip painting, „рисуване чрез накапване”.

После Ернст прави още много стъпки в пътеката на славата, но не и на парите. С тях успехът идва едва през 1948 с книгата „Отвъд рисуването”. Тогава той е женен за най-голямата си и последна любов, Доротея Танинг, художник и поет. С нея Макс Ернст се връща в Европа и живее там до смъртта си.

През 1975, на 84, си отива художникът, без когото модерният свят на изкуството нямаше да е същият, човекът, който съветва: „Когато гледате картина, не питайте какво значи тя, а кой съм аз”.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.