"Особеният" социализъм. Как живяха хората в бивша Югославия

Хиляди хора се събират, за да отпразнуват победата над нацистка Германия в Загреб, Югославия, през 1945 г. На 29 ноември същата година югославският крал Петър II е свален и комунистическото правителство обявява създаването на Федеративна народна република Югославия.

Два дни преди ратифицирането на Италианското мирно споразумение, италианец отнася покъщнината си с волска каруца. След загубата във войната Италия предава няколко острова и други части на Югославия. Хората от тези региони са принудени да се преместят на места, които са под италиански контрол.

Новият лидер на Югославия е Йосип Броз Тито, заснет тук на бюрото си през 1947 г. Авторитарният управленец първоначално следва политическата воля на Сталин, но двамата скоро стават ожесточени врагове. След като Сталин изпраща в Югославия агенти, които да го убият, Тито пише писмо:
„Спрете да изпращате хора да ме убиват. Вече сме заловили петима от тях, един с бомба и друг с пушка... Ако не спрете да изпращате убийци, аз ще изпратя един в Москва и няма да се налага да изпращам втори.”

Пазар в Белград през 1950 г., когато напрежението със Съветския съюз води до търговска блокада, недостиг на храна и опасения от военна инвазия. По това време Тито извършва безмилостни репресии срещу онези, които симпатизират на Съветския съюз. Стотици несъгласни с Тито са убити, а хиляди други са изпратени в трудови лагери.

Жители на Белград се редят пред Американския информационен център, за да четат вестници, съобщаващи за смъртта на Сталин през 1953 г.

Летен ден в Загреб през 1955 г.

След смъртта на Сталин Югославия успява да балансира между Запада и Съветския съюз, които се борят за влияние над страната.

Деца играят на брега на Адриатическо море край село Ловран, Хърватия, през 1955 г.

Съветският лидер Никита Хрушчов (вляво) и Тито (вдясно) танцуват с местните жители в Цетине, Черна гора, през 1963 г. Югославия по това време е на път да получи стотици милиони долари заеми както от западните страни, така и от Съветския съюз. Мащабните заеми осигуряват забележимо, но краткотрайно повишаване на качеството на живот в Югославия.

Момичета на бригада на неизвестно място през 1963 г. Бригадите са използвани за изграждане на инфраструктура, като същевременно са изпълнявали и пропагандна роля. Младите работници учат и лозунги като „Другарю Тито, ти бяла теменужка, всички младежи те обичат!“ и „В тунела, в тъмнината, грее петолъчка [комунистическа]!“

Лято в Омиш, Хърватия, 1965 г.

Гледка на улица в Сплит, социалистическа Хърватия, през 1965 г.

Хора се наслаждават на хубавото време в Ровин, Хърватия, 1969 г.

Местни хора в задушевен разговор на пазар в Тетово, Македония, през 1971 г. Лозунгът „братство и единство” е водещ принцип на многоетническа Югославия. Въпреки репресиите на тайната полиция в Югославия, насочени срещу проявите на национализъм, започва да се появява напрежение по етническа линия.

Член на „доброволчески младежки отряд“ на пост в Риека, Хърватия, през 1975 г. Задачата му е да „съблюдава обществения ред“.

Пътеките водят до сградата на парламента в Белград през май 1980 г., където е положено тялото на Тито след смъртта му на 4 май.

Откриване на XIV Зимни олимпийски игри на 7 февруари 1984 г. в Сараево.

Фабрика на неизвестно място в Югославия. През 1985 г. Югославия е изправена пред тежка икономическа криза, отчасти в резултат на това, че работниците имат „самоуправление“ във фабриките си. Необичайният икономически модел води до раздаване на печалбата на работниците, а не до инвестиране в бизнеса. Югославските продукти бързо изостават на международния пазар.

Препълнен трамвай в Сараево, 1987 г.

Виктор Петрович Никонов във ферма в Хърватия през 1988 г. През 80-те години на миналия век икономическите проблеми на Югославия се усложняват заради огромните външни дългове, взети през ерата на Тито.

Двойка се разхожда в центъра на Белград през 1988 г.

През 1988 г. сръбският комунистически лидер Слободан Милошевич се среща с работници в сградата на парламента в Белград.

През 1987 г., когато етническото напрежение се засилва в условията на икономически сътресения, Милошевич открито застава на страната на националистическите сърби в Косово, които се оплакват от гонения от страна на мнозинството етнически албанци. Мнозина гледат на решението на Милошевич да пренесе етническите междуособици в югославската политика като нарушаване на табу. Косово е опасно чувствителен регион, отчасти заради историята на междуетническите сблъсъци. Това е началото на края на Югославия.

Хърватският град Дубровник понася големи щети след бомбардировка от югославския флот през 1991 година.

От 1991 г. до 2001 г. бивша Югославия е разтърсена от поредица междуетнически войни и бунтове, завършили със смъртта на около 130 000 души и образуването на няколко независими държави-наследници на Югославия.