Опитът на Брюксел да обвърже еврофондовете със спазването на върховенството на правото стигна до задънена улица. Унгария и Полша блокираха бюджета на ЕС и плана за възстановяване от пандемията от COVID-19 само и само да попречат на приемането на такъв механизъм.
Освен силна опозиция сред държавите, чиито финансови интереси могат да бъдат засегнати, планът за обвързване на еврофондовете с върховенството на правото има и сериозна подкрепа сред страните донори. Затова такъв механизъм най-вероятно ще бъде приет. Въпросът е дали той ще бъде достатъчно ефективен, за да спре съществуващата в някои държави от ЕС „тенденция за разрушаване на основите на общия пазар“.
Това са част от коментарите на трима експерти, с които Свободна Европа се свърза. Това са Весела Чернева, директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика, Юлиана Николова, директор на фондация „Център за модернизиране на политики“, и Софи Порншлегел, старши политически анализатор в базираната в Брюксел неправителствена организация „Център за европейски политики“.
"Сериозна криза" след ветото на Унгария и Полша
Планът за механизъм за върховенство на правото предизвика силна съпротива от страна на Полша и Унгария. Срещу двете държави през последните години започнаха процедури по чл. 7 от Договора за ЕС. Той предвижда като крайна мярка отнемане на правото на глас в ЕС на онази страна, която нарушава основен принцип на Общността – в случая на Варшава и Будапеща това е върховенството на правото.
Двете държави не могат да блокират механизма, защото за приемането му не е нужно единодушие между държавите членки. Вместо това те блокираха бюджета на ЕС и плана за възстановяване на икономиките на ЕС от пандемията от COVID-19, за чието приемане е нужно единодушие. По-късно към Будапеща и Варшава се присъедини и премиерът на Словения, който критикува проекта за механизма.
Резултатът, по думите на Юлиана Николова, е „сериозна криза“ в Европейския съюз. „Вече е ноември месец. Не помня така да е закъснявал бюджетът на Съюза“, каза тя в телефонен разговор. Към това се добавя и необходимостта мерките за възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19, да бъдат задействани възможно най-бързо.
Срещу Унгария и Полша обаче стоят държави, които искат да има такова обвързване, както и Европейският парламент в лицето на най-големите парламентарни групи, отбелязват Юлиана Николова и Весела Чернева.
Има ли изход от задънената улица
Обвързването на еврофондовете с върховенството на правото е политически императив за голяма част от страните членки.Весела Чернева
„[Обвързването на еврофондовете с върховенството на правото] е политически императив за голяма част от страните членки“, каза Весела Чернева в телефонно интервю. „Това сочат и всички проучвания на общественото мнение през последните месеци сред австрийци, датчани, германци, французи, холандци. Те смятат за проблем неумението на институциите на ЕС да накарат всички страни членки да се придържат към правилата и да спазват базисни принципи.“
Другите държави членки и Европейският парламент също имат възможност да блокират приемането на бюджета. Според Юлиана Николова това прави ситуацията да изглежда „безизходна“ и единственото, на което може да се разчита, е опитът на германската дипломация.
Софи Порншлегел обаче очаква все пак да се стигне до компромис. Според нея Полша и Унгария, които са сред най-големите бенефициенти на средства от европейския бюджет, не могат да рискуват да загубят европейското си финансиране, което ще се случи, ако не бъде приет бюджетът на ЕС. „Не можем да очакваме Унгария и Полша да рискуват да не получат толкова много пари. […] Затова очаквам в крайна сметка да се съгласят, въпреки че не са доволни от обвързването на еврофондовете с върховенството на правото“, каза тя в телефонно интервю.
Подобно съображение изтъква и Весела Чернева. Според нея идеологическата съпротива на Полша и Унгария е взела надмощие над рационалните сметки, но това може да се промени.
„Струва ми се невъзможно Полша да се лиши от такива огромни средства, които очаква [от европейския бюджет]“, коментира Чернева. „Ако Полша бъде привлечена към някакво съгласие, изолирането на Будапеща може да се окаже много трудна игра за Орбан и той да се принуди в крайна сметка да се съгласи.“
Освен това ситуацията с COVID-19 в Унгария се влошава и правителството на Орбан може се окаже в по-дълбока криза отколкото си е давало сметка преди, което може да доведе до „сговорчивост“, каза още Чернева.
Как ще изглежда механизмът
Обвързването на достъпа до еврофондове със спазването на принципа на върховенство на правото беше посочено като приоритет на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен. Предложението обаче претърпя няколко промени преди да се стигне до компромиса от 5 ноември между Европейския парламент и германското председателство на Съвета на ЕС.
Текстът на постигнатото споразумение не е публичен. От прессъобщенията на двете институции се разбира, че Европейската комисия ще установява нарушения на основополагащите принципи на ЕС и ще предлага задействането на механизма. Съветът на ЕС, който включва представители на всички държави членки, ще има един месец (или три в изключителни случаи) да одобри мерките. Решението за налагане на санкции ще се взима с квалифицирано мнозинство, което значи, че „за“ трябва да гласуват 55% от държавите членки с общо население 65% от цялото население на ЕС.
Първоначалният вариант предвиждаше решението да се взима по друг начин – вместо за да се наложи санкция да е необходимо мнозинство, да трябва да се събере мнозинство, за да не се налага наказание. „Това е значително по-лек вариант и ЕП недоволстваше срещу това предложение“, коментира Юлиана Николова. Докато текстовете станат публични, скептицизмът дали изобщо механизмът е приложим остава, допълва тя.
Опозицията на Полша и Унгария обаче може да доведе до „компромис с постигнатия компромис“.
Предварителното споразумение вече е доста компромисно, съдейки по това, което знаем. Задълбочаване на компромисите би довело до неговото обезсмисляне.Юлиана Николова
„Предварителното споразумение вече е доста компромисно, съдейки по това, което знаем. Задълбочаване на компромисите би довело до неговото обезсмисляне. Което пък не би говорило добре за ценностната система на Съюза“, коментира Юлиана Николова. „Занапред компромисите ще са много тънки и ще трябва да се разчита лидерите на страните, които подкрепят въвеждането на такъв механизъм, да обединят около себе си много голямо мнозинство, което все пак да постигне компромис с Полша и Унгария.“
Според Весела Чернева финалният вариант на текстовете за механизма е въпрос на преговори, но такъв със сигурност ще има.
„Наблюдавайки вътрешнополитическите дебати в страните донори, според мен крайният ефект ще бъде такъв, че Брюксел ще има много повече средства да оказва влияние върху качеството на демокрацията в страните членки“, каза тя.
„Другият вариант е тези трансфери на средства изобщо да престанат. Да кажем, че всеки има право да си прави демокрацията както си иска и това да означава край на ЕС. […] Като кажем върховенство на правото, това звучи абстрактно. Но тук говорим за много прости неща – разделение на властите, независима съдебна система. Говорим за свобода на медиите, качеството на информираност на избора на гражданите. Това са все въпроси, които засягат вътрешния пазар на ЕС.“
Кои ще бъдат засегнатите страни
Обвързването на еврофондовете с върховенството на правото все още не е прието, но съпротивата на Полша и Унгария срещу него се възприема като знак, че те биха били сред първите засегнати държави. Според експертите обаче те не са единствените страни с проблеми.
Унгария и Полша са в светлините на прожекторите. Но други държави членки също имат проблеми с европейските ценности – Словакия и Малта по отношение на свободата на медиите, България и Румъния по отношение на корупцията.Софи Порншлегел
„Механизмът ще се прилага за всички държави членки - така, както и докладите за върховенството на правото“, коментира Софи Порншлегел. „Унгария и Полша са в светлините на прожекторите, защото срещу тях има процедури по чл. 7 от Договора за ЕС и заради това, че са гласовита опозиция на въвеждането на механизма. Други държави членки също имат проблеми с европейските ценности – Словакия и Малта по отношение на свободата на медиите, България и Румъния по отношение на корупцията.“
Предвид доклада за върховенство на правото и резолюцията на ЕП би следвало да се очаква, че България ще бъде сред тези, които в най-голяма степен трябва в най-голяма степен да се съобразяват с механизма, което за България най-вероятно е добре“, коментира Юлиана Николова и допълва, че без да са известни конкретните текстове, по които ще работи механизма, е трудно да се каже какво би следвало за която и да е държава от ЕС.