Ефектът "HelpKarma". Ще намалеят ли даренията след разкритията

Голяма част от дарителските кампании у нас са свързани с набирането на средства за лечение, най-често в случи на болни деца. Снимката е илюстративна

Разследване на бТВ за дарителската платформа HelpKarma извади на показ сериозни съмнения относно дейността на организацията и как тя разпределя събраните от различни кампании средства. Случаят породи съмнения в дейността на целия сектор, занимаващ се с дарителски кампании и работещите в него.

По този повод 24 организации изказаха в отворено писмо притеснение от нарушеното доверие в дарителството. Според тях обаче, основната причина да се стигне дотук действията по “разрушавнето на добре работещи механизми“ за поемане на лечение на болни деца.

Какво разкри разследването, каква е позицията на останалите организации и може ли случаят да бъде пореден удар върху неправителствените организации, които и без това са под натиск от страна на управляващите? Отговорите са в следващите редове.

Какво показа разследването за HelpKarma

В своето разследване журналистката от бТВ Мария Цънцарова разкри огромни разходи и заплати в размер на десетки хиляди лева, както и няколко милиона в сметки на платформата за дарения HelpKarma.

Оказва се, че от събраните в последните две години 21 млн. лева до хората в нужда са достигнали 13.5 млн., а по сметките на фондацията в момента има около 5.1 млн. лева. Част от останалите 2.2 млн. лева са били приспаднати за издръжката на дейността на организацията, която е варирала от 6.5 до 5% от всички събрани суми.

Един от служителите във фирмата е получил и личен заем от повече от 50 хил. лева, използвани за закупуването на апартамент.

За последната година за заплати в организацията са похарчени 713 хил. лева, които са разпределени между 17 служители. Разследването на бТВ разкри също предоставени заеми в размер на повече от 300 хил. лева, а един от служителите във фирмата е получил и личен заем от повече от 50 хил. лева, използвани за закупуването на апартамент. Тези заеми са правени от сметки, които се захранват от дарителите.

Към HelpKarma е работил тричленен лекарски съвет, чиито членове обаче отрекоха да са вземали решения, а двама от тях дори не знаеха за съществуването му.

Беше разкрито също, че в отчетите от платформата са включили лечения на конкретни пациенти в клиники, които обаче отрекоха да са получавали пари от платформата за тези случаи.

Позицията на сектора и отсъствието на държавата

“Не бива да допускаме почтени организации и инициативи несправедливо да понесат последствията от разрушеното доверие към една платформа”, заявяват в позицията си 24 неправителствени организации. Сред подписалите са Български дарителски форум, Американска фондация за България, "Карин дом", Български фонд за жените, "Каритас България", "Искам бебе" и други. Те припомнят, че голяма част от гражданските сдружения помагат за решаването на проблеми в сектори, в които държавата не се справя.

Организациите припомнят, че в последните години са били “разрушени добре работещи механизми”, като Фонда за лечение на деца, чиято дейност беше прехвърлена към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Припомнят и предупрежденията, че това ще доведе до лавина от дарителски кампании без ясен регламент.

Пред бТВ специалистът по здравно право Мария Шаркова каза, че преди година от фонда са се харчили около 11 млн. лева на година, докато в момента за 9 месеца от НЗОК е отпуснала едва 547 хил. лева за лечение на деца извън страната.

Организациите призовават разследващите органи бързо да извършат проверка по случая с HelpKarma и да информират за резултатите от нея, както и - при установени нарушения – да бъде понесена съответната отговорност.

Пред Свободна Европа изпълнителният директор на фондация “BCause” Елица Баракова, която е сред подписалите писмото, коментира, че тепърва ще се повдига въпросът за необходимостта от допълнителни регулации и до какво ще доведат те за публичните кампании и платформи.

“Аз държа на това, че в сектора има достатъчно професионални и етични стандарти”, казва Баракова

Тя дава пример с действията на “Платформата“, както и за DMS кампаниите, които се управляват от фондация “BCause”. Кампания там се започва, ако тя е документално обоснована, изисква се медицинска целесъобразност, а ако евентуална неправителствена организация стартира кампания, тогава се анализира дали тя има умения, капацитет и дали работи добре със средставата.

“Ние се одитираме всяка година, а с документ може да се докаже всеки лев, влязъл от дарители. Ние сме готови да отговаряме на всички въпроси“, казва още Баракова.

Притесненията за дарителите

В различни публикации редица представители на неправителствени организации вече изразиха притеснение за ефекта, който случаят с HelpKarma може да има върху целия сектор.

Елица Баракова потвърждава, че въпреки, че случаят възникна преди по-малко от седмица, той вече е довел до негативен резултат.

Случаят с HelpKarma идва в момент, в който НПО секторът е поставен под напрежение заради внесените предложения за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които предвиждат по-специален режим за организации, които получават дарения от чужбина.

Възможният ефект върху кампании, извън тези, свързани с лечението вече стана факт.

Заради случая временно беше прекратена дарителската кампания за спасяването на футболния клуб “Левски“. Кампанията “1000 за Левски“, насочена към школата на клуба беше прекратена от инициатора й Андрей Аспарухов.

“При създалата се ситуация с платформата HelpKarma, смятам, че не би било редно да продължим използването и. Въпреки, че HelpKarma досега са точни и коректни към кампанията, и всички дарени средства са преведени по предназначение, без забавяне или допълнителни удръжки, не смятам, че мога да продължа при създалата се ситуация”, написа той във Фейсбук.