Нино Рота, кръстникът на филмовата музика

Не, няма да представим мафиотски бос като велик европеец, а един дребен, изпълнен с оптимизъм човек, италиански музикален гений, признат наистина за кръстник на филмовата музика. Името му е Джовани Рота, по-известен като Нино.

57 години Нино Рота твори музика. И раздава спокойствие, както пише Фелини: „Точно като дете или като някой от онези чувствителни, невинни хора, той изведнъж ще изтърси нещо ослепително. Щом се появеше на снимачната площадка, стресът изчезваше, атмосферата ставаше празнична, филмът влизаше в радостен, ведър, фантастичен период и добиваше нов живот.”

Подобни свидетелства са ценни, защото не знаем почти нищо за характера и личния живот на Нино Рота – вероятно той наистина просто е женен за музиката.

През 1972 излиза „Кръстникът” и всички пощуряват, включително по музиката на Рота. Саундтракът е номиниран за Оскар, но не го получава, защото някой казва, че Рота ползва същата тема и по-рано за една пиеса.

„Разбира се, темата в „Кръстникът” звучи различно, а и тя си е моя, мога да правя с нея каквото искам”, отговаря Рота. Той все пак получавак Оскар за втората част на филма.

Когато идва предложението да работи за „Кръстникът”, Нино Рота е прочут, няма нужда от още слава и не знае какво да прави. Не е работил с американци и пита Фелини дали да приеме. И е насърчен: „Ами давай, те поне плащат добре.”

Надали има нужда и от още пари – озвучил е вече около 130 филма, създал е музика за театър, радио и телевизия, няколко опери, концерти. Какви ти тук пари, каква ти слава…

Но вероятно Нино Рота работи така стръвно, не защото работата е част от живота му, а защото е самият му живот. И казва: „Когато съм на пианото, съм щастлив, но има вечна дилема – как мога да съм щастлив, когато мнозина са нещастни. Затова правя всичко, за да дам на другите момент на щастие. Това е сърцето на моята музика.”

Четири години преди „Кръстникът”, през 1968, Нино Рота подлуди света с вълшебната музика за „Ромео и Жулиета”, филмът по Шекспир на Франко Дзефирели, в който Жулиета е на 14, когато умира със свята любов.

Нино обаче е още по-млад, на 11, когато заживява с любовта си – музиката. Роден през 1911 в Милано, в музикално семейство, той от малък е на пианото, а на 11 композира оратория – „Детството на Св. Йоан Кръстител”. Творбата е съвсем сериозна, представя се пред публика на следващата година и жъне голям успех – и то не само в Милано, а и в Париж.

Нино Рота учи пиано в Милано и композиция в Рим. Завършва през 1930 и отива за още две години учене във Филаделфия. Там, наред с любовта към европейската ренесансова и класическа музика, се влюбва в джаза и мюзикъла. Не му стига обаче – завършва литература в Милано и става директор на музикалното училище в Бари за повече от 30 години.

Голям късмет в живота на Нино Рота е дружбата и работата му с Фелини, за когото озвучава от „Белият шейх” през 1952 до „Репетиция на оркестъра” през 1978. Първата му работа в киното е още през 30-те, но филмът е така наруган от критиката, че Рота дълго не иска да чуе за нова авантюра.

Връща се към киното през 40-те, а през 1952 среща Фелини, който описва този забележителен момент: „На излизане от Чинечита забелязах забавно дребно човече да чака трамвая на грешно място. Изглеждаше така щастливо забравил всичко, че се почувствах длъжен да застана да чакам с него. Бях убеден, че трамваят ще спре на редовната спирка и ще трябва да търчим, но той пък беше убеден, че трамваят ще спре, където ние чакаме. За моя изненада, трамваят спря точно пред нас.”

Никой не може да измисли по-истинска история за начало на едно дълбоко приятелство и продуктивно сътрудничество. Дори на погребението на Фелини през 1993, в църквата звучи „Ангелска импровизация” на Рота.

Тогава самият Нино Рота е мъртъв от 14 години, отнесен от сърдечна недостатъчност – диагноза, странна за човек, чието сърце е толкова голямо, та и досега пръска сред нас, живите, красиви океани от музика.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.