14 млрд. долара. Това е цената, срещу която американците на 3 ноември избират президент между Доналд Тръмп и Джо Байдън. В сметката влизат и разходите по избора на 14 сенатори и на всички представители на Камарата на представителите.
Това показват данните от Центъра за ответна политика, публикувани в края на октомври. От организацията се наложи да правят корекция на първоначалната си прогноза, тъй като тя беше за “едва” 11 млрд.
Оттам обясняват необичайния скок в приходите за кампаниите с промяната в състава на Върховния съд и с малките разлики в битките за местата в Сената.
Увеличаването на харчовете спрямо предходната кампания през 2016 г. е повече от двойно, като само разходите за президентската кампания през 2020 г. се очаква да са по-големи от всички похарчени пари преди 4 години.
За това кой да заеме мястото в Овалния кабинет тази година ще се похарчат 6.6 млрд. долара, докато сметката за сблъсъка между Тръмп и Хилари Клинтън през 2016 г. се равняваше на 2.4 млрд.
За първи път в историята се очаква кандидат за президент да събере над 1 млрд. долара от дарения. Това е Джо Байдън като числата в средата на октомври показваха, че по сметката му вече са събрани над 938 млн. В същото време в средата на миналия месец Тръмп беше генерирал близо 600 млн.
Вижте също Следете резултатите от изборите в САЩ на живоНай-голямата част от средствата за Байдън бяха събрани през септември и октомври, а същото се случи и с кампанията на демократите, които се борят за място в Сената.
Разбивка на самите кампании показва, че 41% от общата сума идва от големи единични дарения, докато 22% са събрани от малки дарения (до 200 долара).
13 % от средствата пък са събрани от собствено финансиране, а големият процент се дължи до голяма степен на включването в кампанията на мултимилиардери като Майкъл Блумбърг и Том Стайър. Бившият кмет на Ню Йорк похарчи близо 1 млрд. за неуспешната си кампания, докато съпартиецът му от демократите Стайър даде над 300 млн. от богатството си.
Индустриите, от които произхождат голяма част от средствата за кампаниите са свързани със застрахователния сектор, правните кантори, образованието, бизнеса с недвижимо имущество и други.
Разходите за кампании се увеличиха рязко в последното десетилетие след решението на Върховния съд по делото “Обединени граждани” срещу Федералната изборна комисия през 2010 г. С него се позволи на организации, които нямат пряка връзка с кампаниите, да събират и харчат пари от всякакви източници за политическа агитация.
Картината се промени още повече след битката между Барак Обама и Мит Ромни, когато в кампаниите активно навлязоха и платените агитации в интернет и особено в социалните мрежи.