Откакто Световната здравна организация (СЗО) обяви коронавируса за пандемия, темата доминира в медийното съдържание. “Дори в спортните новини”, казва 30-годишният Симеон Велков. От самото начало той приема мерките сериозно и е ограничил социалните си контакти. Денят му обикновено започва с кафе и преглед на спортните сайтове - занимание, което доскоро е служило за забавление.
“Човек вече не може да използва и хобито си, за да избяга от тези новини, защото от сутрин до вечер дори спортните медии са пълни само с брой заразени и починали”. Велков казва, че всичко това му влияе “много негативно”.
Тревожност, страх и дори паника могат да изпитват част от хората по време на пандемията. Според д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър и директор на Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“, дори пълното отричане на съществуването на вируса и конспиративните теории са част от защитните механизми, маскиращи страха. По думите на психиатъра хората, страдащи от хипохондрия - състояние, което се характеризира с прекален страх и тревога за здравето, в момента трябва да ограничат следенето на новини само до 10 минути на ден.
“Или биваме назидавани, или ни се карат"
“При такъв човек може да се засилят усещанията, че нещо му има, да се засили самовглеждането и самоанализирането дори на най-дребните здравни неблагополучия. Може да се стигне до нарушение на съня, до интензивна тревожност. По думите на д-р Гълъбова това може доведе до тотално затваряне вкъщи и влошаване на качеството на живот.
“В България поднасянето на информация от властите се случва по един ужасяващ начин”, казва психиатърът. “Или биваме назидавани, или ни се карат. Няма съпричастност. Че имаме проблеми с дисциплината - имаме. Всичко обаче трябва да се поднася по по-различен начин. Много хора нямат друг досег с информацията, освен чрез телевизора”.
Доцент Жана Попова е преподавател по журналистика и масови комуникации в Софийския университет и през последните месеци професионално наблюдава как темата “коронавирус” стига до масовата аудитория. Попова е забелязала в медиите не само съобщения на фактите, но и “излишни епитети” като “тайфун от заразени”.
Факти, цифри, епитети
“Имаш цифри, а говориш за тайфун от заразени, с някакви травмиращи епитети, които трябва да ни накарат да се стреснем. Това не работи и ако ще използваш силата на цифрите, използвай нея”, казва Попова. Според нея непрекъснатото повтаряне на една и съща информация в новинарските емисии “отблъсква хората по някакъв начин, защото това не може да бъде единствената информация, която ги интересува”.
“Навсякъде всичко е “коронавирус”, казва пред Свободна Европа 25-годишният студент Ясен Кънчев. Той е от поколението, израснало с интернет и достъпът до информация става бързо и лесно. Кънчев споделя, че се отнася сериозно към заплахата от вируса, но е ограничил времето, което прекарва пред компютъра.
“Влияе ми негативно и се притеснявам за себе си и близките си. Предпочитам да не живея цял ден с мисълта колко са се заразили, колко души са умрели и колко ще се заразят. Не отричам пандемията и че има опасност, но в същото време информацията е прекалено много, прекалено пренаситена", казва той. В социалните мрежи също прекарва по-малко време от обикновено.
“В социалните мрежи ми прави впечатление, че хората заемат много крайни позиции и влизат в безсмислени спорове един с друг, което допълнително всява хаос и неразбиране хора какво всъщност се случва. Получава се точно обратното на информираност, хората всъщност са дезинформиран”, казва Кънчев.
"Психичното здраве си остава в наши ръце"
Според д-р Цветеслава Гълъбова никой не може да контролира потока от информация по време на извънредна ситуация, но “решението за съхраняването на нашето психично здраве си остава в нашите ръце”. Тя казва, че информационният океан, който сега е залят от COVID-19, не може да бъде променен.
“Много е важно да не разчитаме, че някой друг ще направи тази информация по-приемлива, по-приятна или ще бъде в удобни за нас часове. Няма такова нещо”, казва психиатърката. В поведението на хората по време на пандемията тя наблюдава три групи хора.
“Първа е групата на пълното отрицание: всичко е измама, всичко е пари. Конспиративната теория е много лесна, защото тя почива на някакви много повърхностни връзки, не изисква някакви анализи. Устройва го това нещо човека, защото обслужва неговата тревожност и тази теория я сваля на едни приемливи нива. В другия полюс са хората, които са се вкопчили в страховете си, превърнали се в паника. Третата група са по-умерените - тези, които приемат случващото се по-спокойно, но спазват мерки”, казва д-р Гълъбова.
"Дневник на чумавата година"
В България все още няма проучване, което да изследва последствията от пандемията върху психическото състояние на хората, нито заявка от страна на властите за инвестиции в превенцията.
Университетът в Глазгоу публикува тази седмица изследване, цитирано от Би Би Си, според което психическото състояние на хората се влошава вследстие на изолацията. От това следват самота, депресия, включително мисли са самоубийство.
Според резултатите ограничителните мерките за обществено здраве са необходими за защита на населението, но могат да имат "дълбок и дълготраен" ефект върху психичното здраве. Департаментът по здравеопазване във Великобритания обяви, че ще увеличи инвестициите в услугите за психично здраве.
“Ако добавим и това, че човек може да е останал без работа и не може да се справя чисто финансово. А от това състояние до тежки депресивните епизоди има една много малка крачка”, казва д-р Цветеслава Гълъбова. “Но ние трябва да бъдем дълбоко убедени, че и това ще мине. Ние трябва да можем да живеем и след това”.
Доцент Попова пък се сеща за книгата на Даниел Дефо “Дневник на чумавата година” и как хората реагират на епидемията от чума. “Спасявайки се от чумата, много хора забравят какво са преживели. Накрая, когато огнищата са овладени, Лондон изгаря от най-големия пожар. Ще има и нови предизвикателства след коронавируса”, казва тя.