Франция отзова посланика си в Турция за консултации, а напрежението между Анкара и Париж се повиши. Причина за събитията стана атаката на президента Раджеп Тайип Ердоган срещу френския му колега Еманюел Макрон, съобщи Би Би Си.
“Какъв е проблемът на индивида наречен Макрон с исляма и мюсюлманите? Той се нуждае от психотерапия“, каза Ердоган по време на конгрес на Партията на справедливостта и развитието.
Острата реакция на турския държавен глава дойде след позицията на Макрон по темата с убийството на френския учител по история и география Самюел Пати. Френкият президент обяви това за “ислямска терористична атака“. 47-годишният Пати беше убит на 16 октомври, след като дни по-рано е говорил ред учениците си за свободата на изразяване във връзка с карикатурите на пророка Мохамед, публикувани от сатиричното издание Шарли Ебдо.
След публикуването на тези карикатури през 2015 г. редакцията на вестника беше нападната и 12 души бяха убити.
По-рано през седмицата Макрон каза също, че страната “няма да се откаже от карикатурите“.
Проблемът се корени в това, че изобразяването на Мохамед се гледа като обида срещу мюсюлманите, тъй като изрично се забраняват изображенията на пророка и Аллах.
От друга страна секуларизацията между държава и религия е заложена във френската конституция и е основен принцип на територията на републиката. Според френския модел това е не просто убеждение или определена вяра, а “свободата да имаш мнение“, както и “принцип за свободата на всяка религия, при условието да се спазват принципите на свобода на съзнанието и равенството на правата”.
От Елисейския дворец реагираха остро на репликите от страна на Ердоган, които бяха определени като “неприемливи”.
“Крайностите и грубостите не са метод. Настояваме Ердоган да промени курса на политиката си, защото тя опасна от всяка гледна точка“, коментира представител на президентството пред Франс прес.
От години президентът Ердоган и неговата партия се опитват да увеличат влиянието на исляма в политиката на Турция.
Това е поредният сблъсък между Париж и Анкара в последните месеци. Те се сблъскаха по редица геополитически въпрос като войните в Сирия и Либия, конфликта в Нагорни Карабах и сблъсъците за достъпа до залежи в източната част на Средиземно море.