Нели Закс – гласът на невъзможната поезия

„Да се пише поезия след Аушвиц е невъзможно”, твърди германският философ Теодор Адорно. Опроверга го Нели Закс – крехката и красива германска еврейка, която доказа, че поезията е у дома си и сред красотите, и сред кошмарите на света.

О, комините,
находчивите къщи на смъртта,
те тялото на Израил разтварят в дим,
който се катери по въздуха.

Широката публика в България не знае почти нищо за нея. Дори публиката със специален интерес към поезията знае малко. Наистина, годината 1966, когато Нели Закс получи Нобеловата награда за литература, на мнозина звучи като далечно минало. Но не е.

Освен това, трябва да помним тази жена не заради някаква си награда, а защото тя наистина бе сред поетите, които върнаха на човечеството вярата в безсмъртието на поезията, а следователно – и вярата в неистовата сила на човешкия дух.

Леони Закс е родена през 1891 в Берлин. Заради крехкото си здраве учи вкъщи, но получава прекрасно образование, показва талант в словото, музиката и танца. Съвсем млада, започва 35-годишна кореспонденция с шведската писателка Селма Лагерльоф – връзка, която после спасява живота на Нели.

Тя продължава да води усамотен живот, дори след като през 1921, с помощта на Стефан Цвайг, излиза първата ѝ поетична книга. Писана в класически стих и в духа на неоромантизма, книгата дава надежди, но не демонстрира в пълна степен онзи голям талант, който сякаш се отприщва доста по-късно.

Някъде по това време красивата Нели преживява и първата си любов с мъж, който и досега остава неизвестен, но изглежда не е евреин. Тя продължава да пише и публикува в еврейския немски литературен печат, но нацистите я забраняват. „Когато големият терор започна, аз онемях”, казва Нели.

Не е ясно как оцелява цели 7 години в нацистка Германия, но през 1940 г. се намесва Съдбата. Задочната ѝ приятелка Селма Лагерльоф урежда визи за Нели и майка ѝ, а те заминават за Швеция - дни преди да заминат за концлагера. Тук е безопасно, но не и спокойно, смъртта продължава да е във въздуха, който Европа диша.

Почти без средства в чужда страна, Нели работи като перачка, но бързо научава езика и превежда шведски поети, макар немският все по-силно да я наранява, защото вече пристига болезнена информация за ужасите в концлагерите и тя научава, че там загиват всичките ѝ роднини, както и онзи неизвестен мъж, нейната първа любов. И поетът в Нели се отприщва.

Почти убита, но несломена докрай от халюцинации, параноя и депресии, тя захвърля класическия стих и пише онези стихове, с които доказа, че поезията е възможна, дори след Аушвиц:

Да знаех само
на какво се е спрял твоят последен поглед.
Било ли е камък, изпил вече много последни
погледи, докато ослепени,
са падали върху слепеца?

Или е било пръст,
достатъчна, за да запълни обувка…

Душата на Нели наистина е струна, изпъната докрай. Въпреки че вече е популярен поет и преводач, когато след войната в Швейцария за първи път чува на живо немска реч, тя изпада в панически пристъп и дълго не иска да се върне в Германия.

Пък и там не я чакат с отворени обятия – германското общество още не е преживяло своя катарзис, докато самата Нели Закс се обръща директно към тях, зрителите: "Вие, зрителите, пред чиито погледи убиват…"

Вече в края на 50-те Закс получава признание не само в Швеция, но и в Германия. Славата и наградите обаче не я спасяват от демоните. До края на живота си през 1970 тя се отдава на хасидиски мистицизъм. Но накрая, както се полага на истински поет, ни оставя пълна шепа думи

Народи на Земята,
оставете думите при извора им,
защото те са силата, която може
да тласне хоризонтите към истинско небе
и те със своята отвърната страна,
подобно маска, зад която се таи нощта,
помагат на звездите да родят