Армения и Азербайджан си размениха взаимни обвинения за разполагането на тежко въоръжение в района на Нагорни Карабах, където военните действия продължават вече трети ден. Въпреки множеството призиви за прекратяване на огъня, засега двете страни не дават индикации, че са готови на примирие.
Във вторник беше съобщено за поне дузина жертви, за които от Министерството на отбраната в Баку твърдят, че са загубили живота си при бомбардировки над региона Дашкесан. От Ереван обаче отрекоха тази информация.
Официалните съобщения от Армения, Азербайджан и сепаратистите от Нагорни Карабах продължават да съдържат разнопосочни информации за броя на жертвите както сред цивилното население, така и сред военните.
Двете страни съобщават, че боевете продължават с малки прекъсвания по цялата фронтова линия от нощта между понеделник и вторник. Призиви за примирие вече бяха направени от почти всички представители на Западния свят, както и от Русия.
В понеделник вечер генералният секретар на ООН Антониу Гутериш проведе видеоразговори с лидерите на Армения и Азербайджан Никол Пашинян и Илхам Алиев. Освен за деескалация на напрежението, неговият призив е бил без предварителни условия двете страни да се върнат към преговорите в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Двамата лидери разговаряха и с канцлера на Германия Ангела Меркел, която също е поискала подновяването на преговорите в рамките на OCCE. По време на своя визита в Гърция във вторник държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че двете страни “трябва да спрат насилието” и да се върнат на масата за преговори. С позиция против ескалацията на кнфликта излязоха и външните министри на Великобритания и Канада Доминик Рааб и Франсоа-Филип Шампан.
Призивите за примирие в Нагорни Карабах идват на фона на засилващите се притеснения от евентуална намеса на Русия и Турция в конфликта. Моксва разглежда Армения като свой стратегически партньор в региона, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган вече изрази подкрепа за Азербайджан. Ереван пък обвини Анкара в присъствие на турски сили в региона на конфликта.
Напрежението в Нагорни Карабах ескалира на 27 септември. Ереван обяви военно положение и пълна мобилизация, а азербайджанския президент Илхам Алиев обеща „победа“ над арменските сили.
Териториалният спор между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах датира от края на осемдесетте години на миналия век. Тогава населената основно с арменци Нагорно-Карабахска автономна област с поддръжката на Армения обяви, че напуска Азербайджанската съветска социалистическа република.
През септември 1991 година автономната област провъзгласи създаването на Нагорно-Карабахска република. Между 1988 и 1994 година във въоръжения конфликт в сепаратисткия регион загинаха около 30 хиляди души, а няколкостотин хиляди бяха принудени да напуснат домовете си. Републиката не е призната от нито една страна член на ООН.