Преди 52 години, на 19 септември 1968 г., четвъртък, към 9 часа сутринта, по телефона на 20-годишния студент по история Валентин Радев се обажда 22-годишният му колега Едуард Генов. Живеят наблизо един от друг и Едуард пожелава да се видят. Определят си среща на столичната улица „Цар Симеон“. Мястото е някъде по средата между жилището на Едуард на ул. „Кирил и Методий“ № 2 и това на Валентин на ул. „Георги С. Раковски“ № 79.
Едуард съобщава на Валентин, че го е поканил за да отидат заедно до дома на техния приятел и състудент, 21-годишният Александър Димитров. Там се готвят да пишат позиви срещу станалата преди месец агресия на армиите на Варшавския договор срещу Чехословакия и българското участие в нея. Валентин веднага се съгласява и двамата потеглят към дома на ул. „Витоша“ № 69.
Решението за протеста
Още на 17 септември, вторник, в същия дом, със своя състудент Едуард Генов, Александър Димитров вече е коментирал влизането на съюзническите войски в Чехословакия. В резултат на споделените между тях мисли, двамата стигат до извода, че нахлуването в тази страна е акт на агресия. Ето защо решават да предприемат нещо, с което да изразят своето отрицателно отношение към него. Стигат до идеята да протестират с помощта на позиви, които да разпространят в пощенските кутии по домовете.
„Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“
Сашо предлага позивите да бъдат със съдържание, което е насочено против всички съюзнически войски, участвали в смазването на реформите в Чехословакия. Едуард не възприема предложението на приятеля си. Той настоява да се пишат позиви, насочени единствено против участието на българските войски. Успява бързо да убеди Сашо, който се съгласява с неговото предложение. Бързо уточняват и текстът да бъде: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“
Разговорът между двамата се води в дома на Димитров. На различни моменти от него присъстват също и Здравко Ковачев, студент в III курс на Минногеоложкия институт, и Александър Вълков. Част от обсъждането на предложението става и в тяхно присъствие. Те определено разбират за какво говорят Сашо и Еди и какво се готвят да извършат.
Предлагат им да се включат в акцията. Александър Вълков директно отказва, като ги предупреждава, че са големи момчета и не бива да се занимават с това. С известни уговорки, Здравко Ковачев все пак казва, че сега не му било времето. В крайна сметка на думи приема предложението на Еди и Сашо и се съгласява да участва в самото разпространение на позивите.
Когато на 19 септември, четвъртък, се събират отново у Сашо на ул. „Витоша“ № 69 и започват писането на позивите, Здравко идва, стои около десетина минути и си отива. След два дни Сашо занася една част от позивите в къщата на Здравко, за да ги разпространи, но той отказва да ги приеме. По този повод Сашо го нарича „страхливец“ и си отива. Прекратява напълно и контактите с него. Остават само трима.
Изработването на позивите
Как става изработването на позивите „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“ в дома на Сашо? По негово предложение тримата студенти трябва да изработят първоначално нещо като клише. Целта е по този начин да могат по-лесно да вадят позивите и да не бъдат разкрити по почерка им. Едуард е донесъл у Сашо някакви индига и предлага да пишат с тяхна помощ. Опитват се да направят едно клише от картон и с намазване с четка с туш или мастило да отпечатват самите позиви. Оказва се обаче, че резултат не е добър и се разминава с предварителните им очаквания. Поради това се отказат от него.
Накрая Едуард предлага да използват направените вече клишета като шаблони и с помощта на химически молив или химикал да изписват буквите като слагат по няколко индига с цел да се отпечатват едновременно повече позиви. По този начин на същия ден са написани 40 броя листовки. От тях 20 броя взема със себе си Валентин Радев. На път за Черноморието той трябва да ги разпространи в Пловдив. Останалите 20 позива остават в дома на Сашо.
Разпространението
На следващия ден, 20 септември, петък, Сашо написва самостоятелно около 60 позива, които прибавя към първите 20. После успява да подготви още 80, с което позивите в дома му нарастват на 180 броя. Междувременно, с първите 20 листовки Валентин Радев тръгва за река Ропотамо. Заминава заедно със своя приятел Максим Коен, който живее близо до тяхното жилище. Коен е студент III курс, специалност физика. Към 14 часа те застават на подуенската бензиностанция за автостоп.
В Пловдив, Максим Коен завежда Валентин при свои роднини. Докато Коен се качва, за да провери дали близките му са горе, Валентин използва отсъствието му и пуска позиви в пощенски кутии от същата сграда на пловдивската улица „Антим I.”
Поставя позивите в пощенските кутии във входовете на жилищните кооперации.
На 21 септември, събота, Едуард отива у Сашо на „Витошка“ и взема 50-60 от написаните позиви, за да ги разпространи на слеващия ден. Генов избира района на улиците „Сан Стефано“ и „Генерал Владимир Заимов“. Ала силно мотивиран и нямайки търпение, той решава да действа още същата вечер. Ето защо между 22.00 ч. и 23.30 ч. Едуард се промъква през улиците „Шипка“, „Оборище“ „Шейново“ „Сан Стефано“, „Любен Каравелов“, „Юрий Венелин“ и преките между тях. След това смелият студент се насочва към кв. „Владимир Заимов“ и близките улици „Стара планина“, „Чаталджа“ и др. Поставя позивите в пощенските кутии във входовете на жилищните кооперации, край които преминава. Където има къщи, ги хвърля направо в дворовете им.
На другия ден, 22 септември, в неделния следобед, около 14.30 часа, Сашо разпръсква своя дял от позиви по улиците „Неофит Рилски“, малките „Пет кюшета“, „Цар Иван Шишман“, „Аксаков“, района на Паметника на Съветската армия, ул. „Иван Асен II” и тогавашния ж.к. „Ленин“. На връщане разпространява останалите му бройки в някои от кооперациите на „Патриарх Евтимий“ и в района около ул. „Цар Симеон“.
Акцията преминава успешно. През следващите дни от всички разпространени около 200 позиви едва 20 ще се озоват в районните управления на МВР в София и Пловдив. Дали това не означава, че от получилите и прочели позивите 80-90 процента са симпатизирали на момчетата и са осъждали агресията? Поне в центъра на София и Пловдив.
През октомври правят втора акция. Този път на позивите пише „На 10 октомври петима съветски граждани получиха тежки присъди изразили солидарност с ЧССР. Хора бдете“ и „Петима съветски комунисти направиха демонстрация на Червения площад. Какво правиш ти?“
На 29 октомври 1968 г., след донос, тримата са арестувани и откарани в килиите на Държавна сигурност. Получават различни срокове затвор и са изключени от Софийския университет. Преследвани са до края на комунистическия режим. Едуард Генов и Валентин Радев са починали, Александър Димитров живее в София.
През 2018 г. Чехия връчва на тримата Награда за последователна защита на принципите на демокрацията, свободата и човешките права, а Словакия награждава тримата с орден „Бял двоен кръст – трета степен, цивилен“.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.