Обичайно струпване на автомобили с премигващи аварийни светлини. Бързащи родители. Деца с раници и цветя в ръце. И усмихнати очи, щом зърнат някой приятел пред входа на училището. Не виждам дали усмивките греят и в долната част на лицето, защото почти всички са с маски. На стълбите стоят три учителки с шлемове и дават знак на децата, които все още не са сложили маските си, да го направят. Чак тогава могат да влязат в сградата.
Денят е 16 септември, а часът е 8. За хиляди ученици тази година 15 септември нямаше - не защото беше почивен ден, а заради мерките срещу разпространението на коронавирус.
Раниците са пълни, някои деца дори носят по още две чанти, заредени с учебни помагала, екип за физическо, храна за цял ден, бутилка с вода, втора маска, мокри и сухи кърпички, дезинфектант, друга чантичка с телефон и джобни.
По коридорите всички са с маски, а всички учители с шлемове. Научавам го от разказа на четвъртокласника по-късно същия ден, защото родителите нямат право да влизат в сградата. Има и посоки на движение. "Както се движат колите", уточнява той, докато вървим по тротоара след края на учебния ден.
Почти всички 26 деца са махнали предпазните средства от лицата си след влизане в стаята. "Само Боби постоя малко с маската, но после и той я махна", казва синът ми. Класната, която преподава само на техния клас, е била без шлем в стаята. "Госпожата каза, че ще си слага шлема, когато прецени, че има нужда", допълва той. Това напълно отговаря на насоките публикувани от Министерство на образованието още на 27 август. В тях се казва, че "при учители, които преподават само в една паралелка носенето на защитна маска/шлем е по тяхно желание".
Учителят по физическо също е с шлем в сградата, но по време на час всички са без препазни средства. "Като се връщахме от физическо към стаята, питахме трябва ли да сме с маски", разказва четвъртокласникът, "казаха ни, че не, но в коридора ни срещна една госпожа и ни се скара". После допълва, че й обяснили, че се връщат от физическо, но тя им казала, че няма значение и трябва да са с маски в коридора. "Кого да слушаме?", пита ме детето.
Идва време за обяд. Столът все още не работи, затова обядват в стаята с храна, приготвена от вкъщи. Лавката е отворена, но има график кои класове кога могат да пазаруват. "Само по един път на ден и само в голямото междучасие. Това е за трети и четвърти клас. Другите са в друго междучасие", обяснява синът ми. Госпожата е казала, че това е в случай, че не си носят храна. Такава е уговорката между родителите в нашия клас. Уточнихме го на онлайн родителска среща седмица преди началото на учебната година.
След обяд имат свободно време в двора. Питам как се стига дотам. "По коридора с маска, после си я прибирам", казва той. Намира, че с шлем е по-неудобно, защото е много обемен.
"Госпожата на занималня предпочита да е с маска, когато сме близо до нея", казва синът ми. С нея разговарям кратко по телефона, преди да го взема от училище. Пред входа са се събрали десетина родители, които очакват децата си. Всеки трябва да се обади на учителя в съответния клас, тъй като домофонът е в сградата, а заради мерките вътре не може да се влиза. Така всяка учителка получава поне 20 обаждания между 16 и 18 часа.
Тъй като нямаме физически достъп до учителите, самата класна каза, че е на разположение на телефон, месинджър, вайбър или където решим да се свържем с нея. Вечерта във Фейсбук групата на класа получаваме съобщение, че сутрита между 8 и 8:40 ще ни очаква пред входа на училището за попълване на декларации.
Вече е четвъртък и със синът ми тръгваме от вкъщи. Напомням отново, че трябва да си измие ръцете след влизане в училище. "Разбира се, че ще ги измия, а и така или иначе като влизам задължително трябва да си сложа и дезинфектант", казва той.