"Сметнал съм ги сам." Как протестите винаги се оказват "платени"

Едно разбито табу и 6 сменени министри

Така беше през 2013, така е и сега - протестите се обявяват за "платени". Казват го тези, срещу които е насочен гневът - политическите мнозинства. Но има и една разлика. За разлика от времето преди 7 години, сега активна е и прокуратурата.

Протестът на 2020 продължава вече 70 дни с искане за оставка на правителството и главния прокурор. Както премиерът, така и главният обвинител нееднократно казаха, че няма да напуснат постовете си, защото зад организирането на демонстрациите стоят „обвиняеми лица“ и „мафията“. Иван Гешев директно е свързвал името на разследвания по 18 обвинения Васил Божков с подстрекавае на недоволството.

Прокуратурата разпространи и записи от специални разузнавателни средства (СРС), в които хазартният бос обсъжда плановете си за създаване на партия и организиране на протести. Въпросните разговори дори бяха използвани като повод за образуване на дело за държавна измяна.

Междувременно главният секретар на МВР Ивайло Иванов на няколко пъти спомена, че „едни хора с телефони“ дават указания на останалите демонстранти, а миналия петък вицепремирът Красимир Каракачанов пресметна, че „10% от хората“, изразяващи недоволството си на улицата, са платени.

Подобни твърдения са правили и много други представители на управляващите като другия вицепремиер Томислав Дончев, социалния министър Деница Сачева, депутати от ГЕРБ като Тома Биков и Маноил Манев, президента Росен Плевнелиев (2012 - 2017) и други.

Откъде управляващите черпят данни, за да правят подобни твърдения и разследват ли се ефективно тези публично изказвани подозрения? Това са въпроси, които засега остават без конкретни отговори.

"10% от хората"

„10% от хората – онези с винкелите и качулките, са на улицата, защото някой им плаща”, заяви миналия петък в Русе вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов (ВМРО). Думите му дойдоха няколко дни след като премиерът Борисов заяви, че „мафията в момента иска да свали правителството – хазарт, контрабанда, всички са на улицата срещу нас“.

Свободна Европа изпрати въпроси до Министерството на отбраната за това как е определен делът на платените протестиращи и кой финансира антиправителствените демонстрации. В отговор от ведомството заявиха, че Каракачанов е имал предвид „активисти, подкрепили кандидат-кмет на София от предизборната кампания за Местни избори 2019, излъчен от политическа партия“. Самоличността му обаче не се споменаваше.

Като източник на твърденията за давани суми на протестиращите пресцентърът на военното министерство посочи собственик на търговски обект, „разполагащ с лични наблюдения”. Сигнал по случая обаче не е бил подаван до разследващите органи „поради страха на въпросния собственик на малък бизнес от същите тези хора”.

„Делът на посочените 10% агресивни протестиращи ясно се вижда от многобройните видеоматериали. До тези и други данни, както и до повече подробности, бихте могли да стигнете чрез журналистическо разследване”, се казва още в отговора на ведомствения пресцентър.

По-късно самият Каракачанов пожела да уточни в разговор по телефона, че е имал предвид конкретно протеста на 2 септември, на който се стигна до сблъсъци с полицията и десетки задържани и ранени.

„10 процента е доста условно, което го казвам. Гледах и от кабинета си на четвъртия етаж в Министерски съвет. Сметнал съм ги сам”, поясни вицепремиерът.

По думите му той е разбрал от симпатизанти на ВМРО, че на площада през този ден е имало представители на агитките на втородивизионните футболни отбори „Миньор“ (Перник) и „Пирин“ (Благоевград), както и на третодивизионния „Спартак“ (Варна).

„Футболните агитки не правят нищо без пари. Не е един този, който им плаща, но основният е един”, добави военният министър, добавяйки, че е израснал в столичния кв. „Надежда“ и затова знае как действат футболните привърженици.

Каракачанов уточни още, че за организацията на един от протестите през юли има данни и от СРС-та, но не конкретизира спрямо кого са използвани те, нито как се е запознал с резултатите от тях. Посочи само, че е запомнил фразата: “Заслужава ли си да ни бият за 100 лв.?”

СРС-та и тайни свидетели

По закон специалните разузнавателни средства (СРС) се използват единствено за събиране на доказателства по наказателни производства, водени от прокуратурата. Законът обаче забранява те да се ползват за цели, различни от наказателно преследване и не става ясно с какви мотиви прокурор би могъл да даде разрешение на вицепремиер да чете такива секретни материали.

Засега единствените публично известни записи от СРС-та, в които са говори за организирането на протести, са тези, които бяха огласени от едно от разследванията срещу Васил Божков.

По делото за организирана престъпна група за изнасилвания и убийства срещу него държавното обвинение представи пред Апелативния специализиран наказателен съд и показания в тази посока, дадени от свидетел с тайна самоличност. Това се случи в средата на юли при разглеждането на мерките за неотклонение на Веселин Балтов и адвокат Славчо Марков, сочени от разследващите за приближени на Божков.

Във въпросните показания се казваше, че „от Васил Божков през Кирил Добрев са дадени още пет милиона евро на БСП, пет милиона на Мая Манолова и пет милиона евро на Слави Трифонов“, както и „много пари“ на Цветан Цветанов. Освен това тайният свидетел твърдеше, че са подготвяни заплахи срещу Бойко Борисов, Иван Гешев и зам.-председателя на парламента и съпредседател на коалиционните партньори на ГЕРБ от „Обединени патриоти“ Валери Симеонов.

Свободна Европа отправи официално запитване до пресцентъра на прокуратурата за това дали има повдигнати конкретни обвинения на някого във връзка с тези показания, както и дали разследващите са установявали и изземвали сочените в тези показания големи суми пари. Отговори не бяха изпратени.

Твърденията през 2013 г.

Макар ролята на прокуратурата в настоящите събития да се различава от поведението ѝ преди седем години, в изявленията на представители на правителството и управляващото мнозинство в парламента сега и тогава има много прилики.

На 14 юни 2013 г. депутатът от ДПС Делян Пеевски беше избран за председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) от БСП и ДПС. Това провокира масови протести месеци наред след това, за които управляващите тогава твърдяха, че са дирижирани от платени агитатори. Произходът на финансирането пък беше свързван с представители на криминалния свят и политическите партии.

“Вече едва ли има човек в България, който да не е наясно, че една огромна част от протестите в София се плащат… Бих казала, че това е една нова форма на временна заетост. И доста хора успяха да си покрият разходите през летния сезон, някои да отидат на море, благодарение на финансирането по време на протестите. Тази временна заетост, която ако продължи през есента, сваля малко от ангажиментите на социалния министър да търси подпомагане за тези хора, защото едни други хора им плащат за това да ходят на протести”, каза през август 2013 г. тогавашната депутатка от БСП и настояща протестна активистка Мая Манолова.

Протестиращите срещу правителството на Пламен Орешарски бяха обявени за “криминална банда” на ГЕРБ от лидера на “Атака” Волен Сидеров. От партията тогава съобщаваха за “престъпна схема”, по която, свързваният със групировката СИК Румен Николов – Пашата по нареждане на Бойко Борисов е давал по 50 хил. лева на ден за финансиране на провокатори. Доказателства в тази посока никога не бяха огласени.

По-късно от партията изнасяха данни и за платено участие на футболни фенове в протеста. В същото време обаче няколко медии показаха репортажи с протестиращи и скрити камери, от които стана ясно, че от “Aтака” са плащали на привърженици на ЦСКА за участие в контрапротести.

Единствените твърдения за давани пари за протестиращи, които тогава попаднаха под вниманието на институциите, бяха нападките между представителя на Националното сдружение “Свобода” Йордан Бонев и осъждания Бисер Миланов – Петното.

Двамата бяха изслушани от временната анкетна комисия в парламента, която трябваше да изясни фактите около подадената от Христо Бисеров оставка, дни преди срещу него да бъде започнато разследване за пране на пари. Впоследствие беше решено тя да се занимава и с твърденията за срещи и взаимодействие между Бисер Миланов и Бойко Борисов.

През април 2014 г. пред депутатите Бонев заяви, че Борисов е платил на Миланов 12 хил. лева като капаро от общо 500 хил. лева. Парите по неговите думи са били дадени с цел радикализиране на протеста, което пък да доведе до сблъсъци с полицията и оставката на правителството на Орешарски.

Миланов, който по това време вече беше арестант и обвинен в заплаха за убийство, също беше изслушан от комисията. Той отрече да е вземал пари от Борисов, но заяви, че е взел между 50 и 60 хил. лева от тогавашния изпълнителен директор на ТV7 Николай Бареков. По това време телевизията е собственост на обвиняемия вече банкер Цветан Василев и защитава правителството и Пеевски. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров заяви, че прокуратурата няма да се занимава с проверки на подобни изказвания.

След като парламентарната комисия приключи с дейността си нейната председателка Сияна Фудулова от БСП все пак обяви, че праща доклада си на прокуратурата, която да прецени какви ще са последващите действия. До реално разследване и повдигане на обвинения така и не се стигна.