Пазите ли първата картичка за рожден ден, която детето ви направи в детската градина? Онази, изработена от сгънат на две картон от блокче за рисуване и поздрав, старателно написан с маркер. Тази тук е подписана от момиче в 5 клас и майка ѝ Анна се притеснява, че това може да предизвика подигравки или критики, затова ще наречем детето с друго име - Мария.
Родният български като втори език
Тя е родена през 2009 г. в щата Уисконсин, САЩ. Като дете на емигранти, което расте в чужда държава, родният език на майка ѝ е неин втори. От малка всички около нея говорят на английски, а българският, на който общуват само вкъщи, не може да вземе превес.
“Чак през 2018-та се прибрахме в България, но вече с две деца. Синът ми е на 5 години и е роден в Южна Каролина. Бяхме се преместили там заради климата”, казва Анна за Свободна Европа.
Момичето вече е на 11 години и ходи в българско училище. Родителите й са избрали частно, защото смятат, че там ще получи повече подкрепа и ще преодолее езиковата бариера, заради която често се прибира разстроена от училище. “Стои и плаче”, казва Анна. “В частно училище ще е малко по-лесен транзитът. Предложиха ни да останем в английската им система, но ние избрахме българската”.
Когато не е прието българският да е "втори"
Трудностите на това семейство не са непознати и на други хора, които се прибират с децата си в България. Ако са малки, преходът е по-лесен, но ако вече са тийнейджъри, адаптацията понякога не може да се случи без частни учители. За разлика от държави като САЩ и Канада, например, където заради големия брой имигранти образователната система има традиции в изучаването на английския език като втори, в българските държавни училища реалността е по-различна.
“На ниво училище може да се организира допълнително обучение, насочено към ученици, които имат системни пропуски по даден учебен предмет”, казаха от Министерството на образованието (МОН) за Свободна Европа.
Но точно там е работата - децата, които се връщат от чужбина, нямат непременно пропуски в някоя дисциплина. Те не владеят езика, на който тя се преподава.
“Току-що си свърших домашното и сега си гледам нещо на таблета”, намесва се 11-годишната Мария, докато майка й дава интервю. Когато говори, по нищо не личи, че българският език ѝ е втори. Писането и разбирането в часовете обаче поставят проблема на друго ниво. “В един момент казва, че ѝ е трудно да следи мисълта, терминологията я затруднява по определени предмети”, разказва майка ѝ. “Трудно ѝ е, културният шок е голям, смята, че децата са груби. Ние ѝ обясняваме, че го няма престореното като в САЩ, но тя казва: “На мен престореното ми харесва”.
Как се приравнява годината
МОН дава възможност за продължаване и завършване на училищното образование на българи, завърнали се от чужбина. “Не се изискват приравнителни изпити за ученици с признат завършен период или клас от І до VІ по документи, издадени от училище на чужда държава”, уточняват от институцията.
Учениците от VІІI до ХII клас, които са изучавали български език и литература, история и цивилизация, както и география и икономика на България към дипломатически представителства на страната, към организации на българи, към православни църковни общини в чужбина и към Славянобългарския манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“ – Атон, също не се явяват на приравнителни изпити. Признаването на обучението се извършва от директора на приемащото училище, в което детето желае да продължи, казват от министерството.
Как обаче се учи на език, който трудно разбираш и на който писането става по-бавно? За да помогне в търсенето на отговор на този въпрос, Диана Димитрова от Елин Пелин е създала онлайн група, в която родителите споделят своя опит и моделите, които са проработили. В повечето случаи това води към частните, не към държавните учители. Влизането в клас само по себе си не е панацея, защото често се налага допълнителна работа с учители и много занимания вкъщи.
Диана Димитрова със семейството си
Предай нататък
Димитрова се прибира от САЩ със семейството си през 2016 г. Има три деца - две момчета и едно момиче. Когато пристигат в България, най-големият е на 6 - точно преди първи клас. “Това беше най-правилният момент, ако искам да направя децата си българи, защото после идва един момент, в който децата са големи и става по-трудно”, казва тя.
“Беше много трудно в самото начало, защото децата знаеха бълагрски, но реално погледнато, английският им беше първи език”. В интернет, където Димитрова свързва помежду им други българи, които търсят най-добрия вариант за образованието на децата си вече на родна земя. “Как да легализират документи, какъв е пътят, който трябва да се извърви, кой какво е завършил, как се приравняват документи. Хора, които вече са минали по този път, помагат на други”, разказва Димитрова.
Според нея в по-малкия град е по-лесно, защото учителите могат да намерят повече време да говорят учениците. “В по-големия град е по-трудно и това принуждава родителите да търсят частни уроци или частни училища, където да продължат с английския. Българският си остава второстепенен език”.
И още един опит
Силвия Кирилова e намерила друго решение за 14-годишната си дъщеря. Кирилова се прибира в България миналата година и решава да я запише един клас назад. “Оказа се, че трябва да държи 13 приравнителни изпита. Прецених, че няма да се справи и потърсихме друга възможност. След като родителят попълни декларация, може да върне детето една година назад”, казва Кирилова.
Докато са били във Великобритания, те са използвали свободното време за уроци по български, а роднини са изпращали учебници и материали, “но не е същото”. Сега дъщеря ѝ пише и чете с много грешки. “Ако тази година има трудности, ще търсим частни учители”.