Милош Форман и полетът към свободата

Милош Форман излиза през 1968 от комунистическа Чехословакия и попада в Ню Йорк при хипитата в парка и „Коса” на Бродуей.

„За млад човек от комунистическо общество, където вечно ти казват какво да правиш и какво не, гледката на тези хора, така свободни, с техните дълги коси, които казват онова, което мислят и мислят онова, което искат – това беше изумително. Но правата за „Коса” бяха много скъпи. Забрави!”, спомня си той.

Форман все пак прави филма, макар и след 12 години, но критиката често го премълчава. Тя не си представя, че хипитата са важна тема, особено в края на 70-те, когато е ясна цялата безплодност на техните идеи и фантазии, а бунтът срещу войната във Виетнам е лош спомен. Но тази критика не си представя как прозвуча „Коса” отвъд Желязната завеса. Да, комунистите го „пуснаха” – голяма грешка, защото това не е филм „за” хипитата и „против” войната във Виетнам, а за човешката свобода, за нейната безграничност и граници, за онова, което тя дава и което взима.

Ян Томаш Форман, както е истинското име на Милош, е роден през 1932 от родители-протестанти, вероятно покръстени евреи. Баща му умира в Бухенвалд, а майка му – в Освиенцим. После Милош научава, че истинският му баща е Ото Кон, чешки евреин и известен архитект.

Той учи в интернат за сираци и в пражката Академия за сценични изкуства, но още с първия си филм „Конкурс” показва, че няма да бъде част от блатото на социалистическия реализъм. И със следващите си филми – „Любовта на блондинката”, „Черен Петър” и най-вече – „Балът на пожарникарите”, става родоначалник на „чешката нова вълна”, получава признания отвън и забрани в родината си.

По време на съветската окупация през 1968 Форман не е в Прага, а в Париж – с Жан-Клод Кариер пишат сценария на „Излитане”. Започват го в Ню Йорк, където обаче убиват Мартин Лутър Кинг и атмосферата става невъзможна. После отиват в спокойния Париж, но там започват студентските вълнения. Местят се в Прага, проветрена от пролетта на Дубчек, но там пък се задават руснаците. Както казва Форман: „Никой от нас, чехите, не вярваше, че Брежнев е толкова тъп да прати танковете. Та нали за първи път от 20 години насам комунизмът срещаше подкрепа от целия народ, нужни бяха само малко реформи.”

Руснаците смазват Пражката пролет, а Форман пише в Париж сценарий по поръчка на „Парамаунт”. Женен е втори път, има близнаци. Това, което наблюдава, го вцепенява.

„Аз съм страхливец. Не посмях да се върна в Прага и да изведа семейството си”, разказва той. Френски приятели обаче го правят, но скоро семейството пак се разделя. Жена му се връща в Чехия, а Милош знае, че там няма бъдеще и потегля към САЩ - към първия си провал – „Излитане”, и към първия си сензационен успех – „Полет над кукувиче гнездо”.

„Парамаунт” не харесват сценария на „Излитане” и той снима с „Юнивърсъл” тази история за сблъсъка между консервативните родители и лудичките им деца, които искат само да пеят и танцуват – американска история, но разказана от чужденец и снимана по европейски маниер. Форман ходи на прожекции и вижда, че хората се смеят, харесват филма, но са изненадани, че изведнъж свършва – чудят се кой е бил добрият и кой – лошият.

„Тогава разбрах, че в Америка не мога да снимам както в Чехословакия”, казва режисьорът, запътил се вече към един от най-големите си шедьоври, донесли му вечност в киното – „Полет над кукувиче гнездо”.

Филмът излиза през 1975. 12 години преди това правата за книгата на Кен Киси са купени от Кърк Дъглас, но никое американско студио не иска да снима филм за луди. През 60-те Дъглас е в Прага и пита Форман да му прати ли книгата.

„Явно е разбрал, че мога да правя хубави филми за малко пари”, шегува се Милош. Но книга не идва. Чак в Ню Йорк той получава романа, но вече от Майкъл Дъглас. После се среща и със самия Кърк, който му се нахвърля: „Ах, ти, копеле, пратих книгата, а дори не беше любезен да ме пратиш по дяволите…” Следва отговор: „Същото си помислих и аз за тебе…” Е, книгата наистина е пратена, но комунистическите тайни служби я конфискуват като подривна литература.

През 1976 „Полет над кукувиче гнездо” прави фурор, а Форман печели първия от двата си Оскара за режисура. Тук вече има „доброто” и „лошото”, които американската публика иска. Но Форман намира нови техни измерения, в които разгръща историята и образите. И накрая доброто пак побеждава, но не по холивудски, а наистина.

След Оскар всичко е по-лесно, дори да разрешат комунистите „предателят” Форман да снима в Прага част от „Амадеус” – знаменитият филм за гения и завистта. По време на снимките обаче директно се сблъскват геният и простотията.

На 4 юли 1983, докато снима в операта, режисьорът извиква: „Екшън!” Но вместо да се чуе Моцарт, от колоните гръмва химнът на САЩ, а от балкона падат американски знамена в чест на американския национален празник. Публиката се изправя на крака и ръкопляска, а като самотни острови тук-там остават седнали само копоите на тайните служби.

„Имахме невероятния късмет да работим при наличието на готова вече музика. И то каква музика”, обяснява успеха на „Амадеус” самият режисьор.

Да, в изкуството това наистина не винаги се получава – когато един гений срещне друг, те да се разпознаят и подкрепят. Но не се учудвам, че въпреки разликата във времето, точно между гениите Волфганг Моцарт и Милош Форман любовта потръгна така фантастично.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.