Корупционни скандали, превзети институции и съдебна система, използвана като оръжие. Това са част от причините, с които европейското издание на американската медия Политико обяснява протестите в България. „Нищо чудно, че протестиращите в България си искат държавата обратно“, пише в текста със заглавие „Как България стана мафиотската държава на ЕС“ на Крисчън Оливър.
Публикацията е една от десетките в чуждестранните медии през последните седмици, които предлагат обяснение на аудиторията си за протестите в „най-бедната страна в Европейския съюз“.
Политико търси отговори на въпроси като коя е българската мафия, какъв е проблемът в съдебната система на страната и дали европейските фондове са част от проблема.
„Расте гневът от политическата култура на покровителство, при която връзките с ГЕРБ са необходими за намиране на работа като чистач в кметство или в свързан с държавата бизнес. Дори малкият бизнес трябва да дава подкупи на местните чиновници – в един много известен случай във вид на суждуци. Корупцията сред елитите е свързана с неизкоренимата бедност на мнозинството и с рекордната емиграция“, пише авторът.
В публикацията се споменава натискът върху собственика на „Хиполенд“, който изрази публична подкрепа за протестите, и разследването на Антикорупционния фонд, което разкрива данни за отнемане на бизнес със съдействието на прокуратурата.
Протестите в България започнаха след опита на лидера на извънпарламентарната партия „Да, България“ Христо Иванов да стигне с лодка до държавен плаж близо до резиденцията, използвана от почетния председател на ДПС Ахмед Доган през юли.
Тогава Иванов и съмишлениците му не бяха допуснати от охранители, за които по-късно стана ясно, че са от националната служба за охрана (НСО). Президентът Румен Радев потвърди това и изрази мнение, че Доган и депутатът от ДПС Делян Пеевски не трябва да ползват държана охрана. Последва акция на прокуратурата в президентството, при която бяха задържани двама съветници на Радев.
Десетки чуждестранни медии публикуват репортажи и анализи за протестите в България през последните месеци. Авторитетното издание Файненшъл Таймс публикува преди дни репортаж с интервюта на участници в протеста със заглавие „Борисов под обстрел, българите губят търпение към провалите в борбата с корупцията“.
„Протестите показаха гнева на хората заради всеобхватната корупция в най-бедната държава членка на ЕС, която според анализаторите отразява сговора между високопоставени държавни служители, сенчести бизнес групи и висши представители на съдебната власт“, пише в публикацията на Керин Хоуп и Тео Троев.
Други чуждестранни медии търсят отговор на въпроса за ролята на Европейския съюз за ситуацията в България. „Българите, които протестират срещу правителство, са гневни, че ЕС крепи една „мафиотска държава“, отбелязва авторитетният швейцарски ежедневник Нойе Цюрхер Цайтунг, цитиран от Дойче веле.
Авторът на текста със заглавие „ЕС има корумпиращо влияние върху страната ни“ Фолкер Пабст цитира председателя на „Да, България“ Христо Иванов, който изтъква, че Брюксел и Берлин все още оказват политическа подкрепа на българското правителство, въпреки многобройните случаи на корупция и въпреки критиките на Венецианската комисия за недостатъчен контрол над действията на главния прокурор.
Изданието публикува и коментар на Андреас Ернст със заглавие „В борбата с корупцията ЕС също е част от проблема“, в който се казва, че „партията на Бойко Борисов ГЕРБ е част от семейството на ЕНП, поради което има мощни поддръжници не само в Брюксел, но и в Берлин. За германската канцлерка Меркел е много по-лесно да проявява снизходителност към Борисов, който не се опитва да играе с идеологически козове като унгарския премиер Орбан. Вместо това Борисов чаровно замазва своите хитрувания с редовни прояви на лоялност.“
Германското списание Шпигел публикува преди дни интервю с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, озаглавено „Европа, не си затваряй очите и не мълчи“.
Пред журналиста Кено Ферзек Панов казва, че „в една нормална страна съдия като мен би трябвало да стои встрани от политиката. Но в нашия случай съм принуден да кажа: Да, България е „пленена държава“. Това е нещо, което европейската политика не иска да признае. За Унгария и Полша в Европа се говори много, но за България, за съжаление - не.“