На втори септември, в разгара на протеста срещу управлението на Бойко Борисов и действията на главния прокурор Иван Гешев, медиите разпространиха снимка на мъжки ръце, които къртят с дръжка на знаме паве от настланите по площад „Независимост“ жълти павета.
Защо за много хора най-важното в това изречение е "жълтото паве"? Отговорът се крие в историята на София. И в легендите, че паветата са подарък от Австро-Унгария за сватбата на цар Фердинанд. Както и всичко останало, което символизират жълтите павета.
Паветата и протестите
В социалните мрежи избухна взрив на негодувание, че се посяга на един от символите на София, съхранил се повече от век. Появиха се твърдения, че на много места са се опитвали да вадят павета, за да ги използват в ескалиращото напрежение между протестиращите и полицията. На тиражираната от медиите снимка реагира зам.-столичният кмет по културата Тодор Чобанов. В социалните мрежи той изрази гнева си от посегателството над тази културна ценност на София.
Веднага след него гражданската организация „Спаси София“ не спести критиките си към столичната управа, че настилката от жълти павета не й е важна грижа.
„Жълтите павета се намират в трагично състояние - с огромни дупки, хлътвания, разрушени, разпадащи се“, пише на страницата си организацията по повод възмущението на зам.-кмета Чобанов.
„Оставиха ги без ремонт, пренареждане и обновяване вече толкова години. И по-добре, предвид че любимите им фирми не могат да направят и един тротоар като хората. От години неуспешно се "опитват" да ги възпроизведат, сякаш трябва да измислят космическа технология, а не паве от 19 век, с каквито половин Унгария е застлана. Позволиха тежък трафик ежедневно да минава върху тях и разрешиха каскадьори да снимат филми с преобръщащи се коли върху тях“, казват още от „Спаси София“ .
Цели 6 квадрата
На трети септември екипи на Столичния инспекторат и на Регионалния исторически музей са извършили оглед на площад „Независимост“ и са установили, че изкъртените плочки са около 6 квадратни метра. Изкъртени са още гранитни павета, разбити са тротоарни плочи бордюри и камъни, се казва в съобщение на инспектората.
Оттам ще прегледат записите от охранителните камери и снимките от медиите, за да се установят извършителите и да се предадат на правоохранителните органи. Жълтите павета са със статут на културна ценност и посегателството върху тях се преследва от закона, подчертават от инспектората.
Каквато и да е истината, съдбата на жълтите павета и посегателството над тях винаги се посреща болезнено от столичани. Защото малките керамични жълти плочки, които покриват историческия център на столицата, са неин символ и нейна ценност.
Легенди и истина
Според градската легенда жълтите павета са подарък за сватбата на цар Фердинанд, което историците и документите бързо опровергават поради разминаването в датите. Иначе керамичните павета са поръчани за направа и внесени от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров.
През 1907 г. близо 28 декара столични улици са постлани с керамичен паваж, а през 1908 г. – още 31 декара или общо жълтите павета са заели 59 декара улици.
По същото време са построени красивите столични сгради – Народният театър, Военният клуб, Халите, Централната баня, храмът „Свети Александър Невски“.
Паветата са изработени в Будапеща от специална керамична смес и наистина в Австро-Унгария такива са били доста използвани.
Частен дом с жълти павета?
В по-ново време състоянието на паветата, ремонтът им и постепенното им изтласкване за сметка на асфалтови настилки попада в полезрението на медиите и на общественото внимание. Преди две години бТВ показа случай на имот в Бояна, дворът на който пред къщата е покрит с такива павета.
Оказа се, че собственикът на имоти ги е купил още през осемдесетте години от склад, където се съхраняват за подмяна на изпочупени от настилките. Те са били махнати при един от ремонтите на Ларгото.
Каквато и да е историята на жълтите павета, те не са само исторически символ, но и нарицателно за София и софиянци.
„Роден на жълтите павета“, е преносно за кореняк софиянец, иронично за пришълец – „ти да не си роден на жълтите павета“, а „работя на жълтите павета“ означава високомерно престижна работа, обикновено държавна.
Когато гражданската енергия започна да се изсипва в митинги и протестни акции, противниците на протестите започнаха да наричат участниците в граждански акции „жълтопаветници“.
А народните представители често бяха предупреждавани, че животът на обикновените хора е различен от живота на жълтите павета.