Близо 600 км. Според различни мнения в сайтове за планинари разстоянието се преминава за между 20 и 30 дни, в зависимост от времетраенето на дневните преходи. Става въпрос за най-популярния планински преход в България и един от известните в Европа - Ком-Емине.
В неделя състезателката в ултрамаратоните Мария Николова подобри рекорда за най-бързо преминаване на маршрута за жени като го измина за пет дни, 16 часа и 43 минути. Това е подобрение от близо шест часа на предишния рекорд от 2017 г., поставен от Антония Григорова.
Това е поредното върхово постижение на Мария, която в края на юли спечели шеста победа от десет участия на 100-километровата обиколка на Витоша и подобри собствения си рекорд от състезанието.
За Мария бягането на дълги разстояния е изправяне на човек сам срещу себе си. За нея приключението започва преди близо 10 години.
“Преди да започна с дългите бягания, 15 години се занимавах с лека атлетика. Имаше период от 2 години, в който нищо не правих и усетих липсата на спорта в живота. Тогава видях фланелка на мой колега от “Витоша 100” и се заинтересувах за какво става въпрос и се мотивирах да се запиша. Приех го като голямо приключение и изпитание за тялото и духа“, казва Мария.
След първото си участие на обиколката на Витоша, тя се запознава с други хора, бягащи на дълги разстояния, записва се за все повече състезания и постепенно започва активното ѝ участие в този вид спорт.
Предизвикателството Ком-Емине Мария описва като мечта, още от времето, в което е научила за него.
“Беше преди да започна да бягам. Тогава случайно попаднах в компания, в която един от хората точно беше приключил туристическия преход за близо 28 дни. Бях много впечатлена от разказа му и си казах, че ако един ден имам свободно време ще го направя и аз“, казва Мария.
След като открива ултрамаратоните, тя започва да проучва как може бързо да премине дистанцията. Мария става активен състезател и се концентрира в участието в други събития, но тази година - заради пандемията и отменянето на много стартове - се открива добра възможност най-накрая да сбъдне мечтата си.
“Тази година бяхме и по-подготвени за това предизвикателство“, казва Мария и разказва как още от 2019 г. тя и приятелят ѝ са започнали преминаванията на части от маршрута, за да могат да проучат отделните участъци.
Все пак, въпреки подготовката, крайното решение за старт е взето едва 3 дни преди началото на бягането.
“Въпреки това успяхме да открием хора, които да ни помогнат и да ни подкрепят по самото трасе. Те жертваха от своето време и направиха всичко възможно да не бедстваме по трасето“, казва бегачката.
Като най-голямо предизвикателство на бягането на такова разстояние Мария описва липсата на спане.
“Спахме изключително малко. Доста по-трудно е да се спи, когато тялото се отпусне в дълбок сън, мускулите започват да болят и отпускането е много трудно. Притеснявах се, че можем и да загубим апетит, но за щастие сега нямахме такъв проблем”, казва тя.
Приятелят на Мария Константин има голяма роля за постижението ѝ. По нейните думи това, че двамата тренират заедно, я “дърпа напред”.
“Аз се опитвам да следвам него и предполагам, че това допринася за силните ми резултати. Има и моменти, в които ми идва в повече и малко се скатавам, но много повече са моментите, в които ми помага да дам повече от себе си“, казва с усмивка Мария.
Тя разказва, че и двамата много обичат планината и посвещават уикендите на по-дълги тренировки, което пък води до по-добрите резултати.
Пред Мария сега предстоят седмици, които ще бъдат посветени на възстановяването от дългото бягане, въпреки че усещането в тялото вече е добро. Заради пандемията все още не могат да бъдат направени дългосрочни планове, тъй като не е ясно кои състезания ще се запазят в календара.
Мария е родена в Сливен, завършила е икономика. От повече от 10 години работи като кондиционен треньор.