Европейският съюз ще наложи санкции на до 20 представители на властта в Беларус, за които се смята, че са отговорни за изборни измами и репресии срещу протестиращи. Вероятно е и президентът Александър Лукашенко да бъде включен в "черния списък". Това казаха министрите на външните работи на държавите членки след среща в Берлин в петък, предаде Асошиейтед прес.
От седмици в Беларус се провеждат ежедневни масови протести срещу президента, който управлява страната от 26 години. Протестиращите казват, че последните избори, които той спечели с 80% от гласовете, са били фалшифицирани. Европейският съюз и други международни институции също не признават резултата.
През първите 4 дни на демонстрации в Беларус, полицията задържа близо 7 000 души, имаше и стотици ранени. Полицаите използваха гумени патрони, гранати и палки срещу тълпите от хора. Най-малко трима протестиращи починаха.
"Постигнахме общо съгласие за това как ще бъде структуриран списъкът и горе долу кой ще бъде в този списък", каза външният министър на Чехия Томаш Петржичек пред журналисти. Но техническите подробности и крайният списък няма да бъдат финализирани поне още една седмица, допълни той.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко каза в петък, че ще отговори реципрочно, ако на страната му бъдат наложени санкции. В изказване, цитирано от държавната осведомителна агенция БелТА, Лукашенко каза, че ще прекъсне транзитните пътища през страната и ще бойкотира литовските пристанища в отговор на санкциите.
Малко по-късно през деня Лукашенко мобилизира и половината армия на Беларус, за да е в бойна готовност "заради заплахи от Запада", предаде Ройтерс.
"Военната заплаха съществува," но ако Беларус рухне, рисковете за Европа ще са много по-големи, каза още Лукашенко на среща с "трудов колектив" според държавната агенция БелТа.
По време на втория ден на срещата на европейските външни министри в Берлин се обсъжда още и дали самият държавен главен трябва да бъде санкциониран. Според чешкия министър Петржичек на Лукашенко също би трябвало да се наложат санкции като забрана за пътуване и замразяване на активи, но е възможно това да се направи "в по-късна фаза".
Външният министър на Литва Линас Линкявичус каза, че Лукашенко трябва да бъде включен в списъка още сега, но изрази разбиране, че има "тактически причини", заради които президентът да не бъде санкциониран все още.
Някои държави предпочитат постепенно да се надгражда натискът, като се добавят имена към списъка, ако Лукашенко отказва да започне преговори с опозицията.
Президентът на Русия Владимир Путин каза по-рано тази седмица, че е готов да прати полиция в Беларус, ако протестите преминат в насилие, но засега не вижда нуждата от това.
Линкявичус изрази безпокойство от "заплахата от инвазия" в Беларус и каза, че ЕС трябва да изпрати ясно послание на Русия. Германският канцлер Ангела Меркел каза, че е наблегнала на това, колко е важно да се спазва суверенитета на Беларус в скорошен разговор с Путин.
"Надявам се, че подобен отряд няма да бъде пратен", каза тя пред репортери в Берлин.
Меркел допълни, че се е опитала да разговаря и с Лукашенко, но засега той отказва да приеме нейните обаждания.