Преди две години, когато името на младата шведска екоактивистка Грета Тунберг влезе в световните новини и самата тя стана редовен гост на най-големите световни политически форуми, започна дебат: редно ли е дете на 13 години да бъде въвличано в обсъждането и вземането на решения на такива сериозни глобални въпроси като климатичните промени. Мястото му не е ли в училището?
„Детската дипломация“ не е от вчера. Тя беше любим похват в социалистическите страни. Достатъчно е да си спомним инициативата „Знаме на мира“, подета от дъщерята на Тодор Живков Людмила. Остатъците от „Знамето“ са видими и днес в местността Камбаните до София.
Саманта Смит – първата ярка предшественичка на Грета
Малкото американско момиче Саманта Смит влезе в новините по света през 1983 година, когато посети Съветския съюз, лично поканена от тогавашния генерален секретар на КПСС Юрий Андропов.
Родената през 1972 година Саманта се интересува от съвсем малка от политика. Разтревожена от новините за изострените отношения между Съветския съюз и САЩ, тя сяда и описва в писмо до тогавашния съветски лидер Андропов страховете си от евентуална ядрена война между двете държави. И се случва невероятното - той, който изобщо не влиза в разговор с хората, й отговаря и я кани на гости в Съветския съюз.
Историята се раздухва до космически размери от медиите от двете страни на океана. 11-годишната Саманта заминава с майка си за СССР. Двуседмичното й пътуване в Москва, както и в тогавашния Ленинград, днешен Санкт Петербург, а после и в детския черноморски лагер Артек е широко отразявано от медиите по целия свят.
Пропагандната машина не оставя детето и след завръщането му в САЩ. Саманта е канена на форуми по света, написва и издава книга за пътуването си до СССР, води собствено телевизионно политическо предаване.
За съжаление, животът й завършва трагично. През август 1985 година тя загива с баща си в самолетна катастрофа. Тогава Саманта е едва на 13 години.
Катя Личова като огледален отговор на Саманта
Историята на Саманта - „посланикът на добра воля“, „най-младият дипломат на Америка“, както я наричат медиите, вдъхновява за нова инициатива лявата европейска организация „Децата като миротворци“. През 1985 година след смъртта на Саманта тя предлага съветско момиче да върне визитата на американското момиче и да посети САЩ като посланик на мира.
Пропагандната машина в социалистическия свят се завърта наново. Условието е съветската страна сама да избере момичето, което трябва да е активен деец на мира в страната си и да не е по-голямо от Саманта, когато загива.
Времето вече е „перестроечно“ и начело на съветската страна е Михаил Горбачов. Детето е избрано след строг подбор. Това е 15-годишната Катя Личова, дъщеря на научни работници.
През април 1986 година тя прави обиколка на САЩ и се среща с президента Роналд Рейгън. Мисията й на пропагандатор на мира е широко отразявана от съветските медии.
Днес Катя Личова живее в сянка и не обича да говори публично за времето, когато е била „посланик на мира“.
Каузата на Малала Юсеф, която едва не й струва живота
Пример за огромната умна сила на младостта, която не е дирижирана от възрастните, е животът на пакистанското момиче Малала Юсаф.
Малала активно се застъпва в родната си страна за равен достъп до образование на всички деца и младежи без разлика в пола. Тя е наследила гражданската енергия и активност от баща си, известен пущунски просветен деец.
През октомври 2012 година, когато е 15 годишна, тя е простреляна в главата от талибани. Атентатът предизвиква силен отзвук в света.
Малала оцелява, лекува се дълго и продължава с каузата си, подкрепяна вече и в собствената си страна.
През 2013 година Европейският парламент й връчва наградата „Сахаров“, а през 2014 година получава Нобеловата награда за мир „за борбата й срещу потискането на деца и младежи и за правото на децата на образование“.