Животните може би не са първите, за които мислим, когато чуем за бедствие, сполетяло някой далечен град. Те обаче са засегнати също като хората. Някои от тях са ранени, други остават гладни, трети се разболяват. Домашните любимци се губят. Това се случва и в Бейрут след взрива на 4 август, който отне живота на близо 200 души, рани и остави без дом хиляди хора.
Животните в столицата на Ливан обаче не са забравени от доброволците и специалистите, които се грижат за тях. Сред хората, които помагат на пострадалите животни, са петимата членове на международния екип на фондация „Четири лапи“. Част от него е и директорът на българския клон д-р Марина Иванова.
„Още от деня на експлозията за нас беше ясно, че трябва да направим нещо, че ще дойде моментът, в който трябва да имаме екип на място, който да оцени какви са нуждите и каква би била най-добрата помощ, която можем да окажем за пострадалите животни. При едно такова бедствие е ясно, че са засегнати не само хората, но и техните домашни любимци, както и бездомните животни“, казва д-р Иванова.
С нея говорим вечерта, след настъпването на вечерния час, който е в сила в Бейрут. Заради него екипът може да работи между 6 часа сутринта и 18 часа вечерта. В началото разговорът ни прекъсва заради слабия интернет. Разговор от 20 минути без прекъсване се смята за изключителен късмет.
Д-р Марина Иванова в Бейрут
Веднага след взрива в Бейрут фондация „Четири лапи“ започва да търси начин да изпрати екип на място. В първите дни това е невъзможно, защото достъпът до най-засегнатите райони е забранен. Освен това екипът трябва да се съобрази с ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19 и да намери начин да не прекара 14 дни под карантина в Ливан.
Въпреки трудностите петима души от Австрия, Румъния и България пристигат в Бейрут и повече от 10 дни работят в помощ на животните, пострадали след взрива. Усилията са насочени в различни посоки. Ветеринарните лекари в екипа оказват помощ на засегнатите животни. Организират се спасителни операции за залавяне на животни, намерени на улицата. Търсят се стопаните на изгубени домашни любимци, а бездомните животни се кастрират. Осигурява се храна.
„Шокът е много силен за самите животни, те не могат да разберат какъв е бил този токова шумен за тях взрив. Бездомните животни, които са разчитали винаги да намират на едно и също място храна, се оказват без такава, хората ги няма. Има напълно разрушени райони и такива, които са евакуирани. Поех един сигнал за изгубено куче. То душеше всеки срещнат на улицата и се мъчеше да разбере дали това е неговият стопанин. Животното не може да разбере защо не може да си намери стопанина, защо е на непознато място", разказва д-р Иванова.
Малкият екип разчита на съдействието на местната организация за защита на животните Animals Lebanon и на доброволци. „Доброволците са страшно много и помагат за намирането на животни, за транспортирането им до клиники, когато е необходимо лечение, с намиране на стопаните на изгубените домашни любимци.“
Един от най-тежките случаи, който д-р Иванова поема, е оранжев котарак с черепно-мозъчна травма и травма на окото. „Когато екипът пристигна, това беше най-спешният случай, който се нуждаеше от мигновена намеса и спешна операция. Всеки от нас знаеше, че черепно-мозъчните травми трудно се лекуват и преди операцията дълго обсъждахме какво точно да направим за него и как. Започнахме с операцията на окото. Оказа се, че травмата на мозъка е точно зад него. Ставаше дума за кръвоизлив, който успяхме да отстраним със същата операция.“
Сега Гарфийлд, както лекарите са кръстили котарака, „живее втори живот“, казва д-р Иванова. „Още на следващия ден след операцията той започна да се храни, да се почиства и сега е просто страхотен.“ Ветеринарите предполагат, че Гарфийлд е бил домашен, но до момента неговите стопани не са открити.
Д-р Иванова по време на операция
Често обаче загубените любимци се връщат при хората си благодарение на усилията на доброволците. „Не всеки път, но голяма част от изгубените любимци се събират със стопаните си и наистина е просто уникално да се види срещата между човек и животно, след като са били разделени“, казва д-р Иванова.
Сега екипът на „Четири лапи“ е в контакт с институциите в Ливан за осигуряване на доставки от храна и лекарства за засегнатите животни. Има активна дарителска кампания.
Марина Иванова работи във фондация „Четири лапи“ от 15 години. Става част от екипа на организацията като ветеринарен лекар, каквато е по професия.
Участвала е и в други мисии в райони, засегнати от бедствия, като част от специално подготвен екип на фондация „Четири лапи“. За пръв път участва в такава операция зад граница през 2005 г. след опустошителното цунами, ударило Шри Ланка. След това помага след тайфуна във Филипините през 2006, след наводненията в Сърбия, а също и в България при наводнението в Мизия и експлозията в Хитрино.
„Спокойно мога да кажа, че работя това, което винаги съм мечтала. И това ми носи много голямо вътрешно удовлетворение“, казва тя.