Офшорни фирми и банка, свързана с "Хизбула". Пътят на експлозива, причинил взрива в Бейрут

Войници охраняват района на взрива в Бейрут, Ливан

Офшорна компания на кипърски гражданин с адрес за кореспонденция в България, банка с предполагаеми връзки с „Хизбула“ и фабрика за експлозиви, свързана със семейството на президента на Мозамбик и с разследване за терористична атака в Европа. Това са част от участниците във веригата, довела и изоставила кораба „Росус“ с хиляди тонове амониева селитра на борда в Бейрут, разкрива журналистическо разследване на Organized Crime And Corruption Reporting Project (OCCRP).

Веществото се взриви в склад на пристанището в ливанската столица на 4 август, като отне живота на близо 200 души, рани хиляди и разруши хиляди сгради.

Вижте също “Небрежност и безотговорност”. Властите в Ливан са знаели за риска от смъртоносен взрив в Бейрут

Пътят на кораба, донесъл експлозива в Бейрут


Корабът „Росус“ потегля през септември 2013 г. от грузинското пристанище Батуми с 2750 тона амониева селитра, произведена в местен завод и предназначена за Мозамбик. Тогава плавателният съд е бил в лошо техническо състояние – със следи от корозия, липса на задължителните резервни мощности и проблеми с радио комуникацията. "Росус" спира в Бейрут по пътя си към Мозамбик и така и не отплава отново.

В началото корабът е задържан от кредитори на компанията-оператор заради дългове, а след това от пристанищните власти, които го смятат за технически негоден за плаване.

Екипажът остава задържан в Бейрут в продължение на месеци, казва пред Радио Свобода бившият капитан Борис Прокошев. Вината той хвърля върху руснака Игор Гречушин (бивш жител на Хабаровск, а сега кипърски гражданин), сочен за собственик на „Росус“, който по думите му е изоставли кораба и екипажа.

Кой е собственик на кораба


Според разследването на OCCRP Гречушин е бил само наемател на кораба през фирмата Teto Shiping, регистрирана на Маршалските острови. Това е потвърдено от официални данни от регистрите в Молдова, под чийто флаг плава „Росус“. В действителност корабът е притежаван от Хараламбос Маноли, кипърски гражданин, през регистрираната в Панама фирма Briarwood, става ясно от документи по дело в Кипър от 2012 г.

Това има значение, защото друга фирма, собственост на Маноли до 2019 г. – регистрираната в Грузия Maritime Lloyd, е дала сертификат на „Росус“, че е безопасен и годен за плаване през юли 2013 г. Дни по-късно корабът е задържан от властите в Севиля, Испания, заради 14 дефекта. По-късно той е задържан в Бейрут по същата причина.

Самият Маноли първоначално отрича да е собственик на „Росус“ пред OCCRP, като отказва да представи документи, които да докажат твърдението му, и отрича да има отговорност за взрива в Бейрут. „Товарът заминава за Ливан през 2013 г. Не сега. Корабът на човека (Гречушин – б.р.) е конфискуван там. А той обяви фалит заради конфискуването на кораба. Като се има предвид това, каква е отговорността – че ливанските власти не са складирали правилно товара?“

Маноли казва също, че няма конфликт на интереси в това, че той е собственик и на компанията, която е сертифицирала кораба.

Фирмата на Маноли Briarwood поддържа адрес за кореспонденция в България, разкрива още разследването. Като такъв е посочен адресът на фирмата Interfleet Shipmanagement, собственост на Николай Христов.

Пред сайта „Биволъ“, който участва от българска страна в журналистическото разследване, Христов казва, че неговата фирма е била партньор на кипърска фирма с името Briarwood, притежавана от Маноли. По думите на Христов, фирмата му е спряла да работи през 2012 г., след като Маноли се опитал да го въвлече без знанието му в тегленето на кредит от ливанска банка.

Банката, свързвана с „Хизбула“


Става дума за заем в размер на 4 милиона долара от банката FBME – регистрирана в Танзания и работеща предимно в Кипър. Финансовата институция е загубила разрешителните си заради предполагаеми нарушения като пране на пари и връзки с организираната престъпност и терористични организации, сред които шиитската групировка „Хизбула“, която има сериозно влияние в Ливан, и компания, свързана с програмата за оръжия за масово поразяване на Сирия.

Основана от влиятелното ливанско семейство Сааб, банката на практика е извадена от бизнеса от наложени ѝ през 2014 г. от САЩ санкции. Сред клиентите ѝ според американското финансово министерство е спонсор на „Хизбула“.

По време на последното пътуване на „Росус“ Маноли все още е имал дългове към банката. На даден етап от отношенията му с банката Маноли е предложил кораба като обезпечение на заема. Журналистите от OCCRP не са намерили потвърждение, че точно този заем е причина за първоначалното задържане на „Росус“ в Ливан.

Купувачът на експлозива - фирма, разследвана за връзки с терористи


Дестинацията на кораба, до която той така и не стига, е Мозамбик. Купувачът на амониевата селитра на борда му е фирма за експлозиви с връзки с президентското семейство на Мозамбик. Fabrica de Explosivos de Mocambique е част от мрежа от компании, разследвани за трафик на оръжия, за които се твърди, че са доставяли експлозиви, използвани от терористи.

Тя е собственост на семейството на покойния португалски бизнесмен Антониу Моура Виейра през компанията Moura Silva & Filhos, някога разследвана заради твърдения, че е предоставила използвани при атентата в Мадрид експлозиви (през 2004 г. загинаха почти 200 души).

Фирмата така и не се е опитала да си получи амониевата селитра след като тя е била блокирана в Бейрут.

„Разкритията на OCCRP показват опасностите от липсата на прозрачност в сектора на морския транспорт на товари“, коментира Хелън Сампсън, директор на Центъра за изследване на международното мореплаване към университета в Кардиф. И допълва, че "разкритията онагледяват всички слабости на системата в този сектор и показва как те могат да бъдат използвани.“

Разследване на Ройтерс, публикувано след взрива в Бейрут, показа, че митническите и правоохранителните служби в Ливан са подавали сигнали към съдилищата на всеки шест месеца, с искане опасният товар да бъде преместен. Това така и не се случва.

Ливанските власти започват разследване на случая едва през 2020 г. Разпореден е ремонт, по време на който се случва взривът.

Две седмици преди трагедията министър-председателят Хасан Диаб и президентът Мишел Аун са били предупредени, че взривното вещество е съхранявано в неподходящи условия.

Правителството на Ливан подаде оставка заради трагедията.