Значителни промени на конституцията не се правят в момент на политическа криза. Иначе крайностите от конфликта ще се проектират в конституцията, както стана през 1991. Но в кризата гражданите могат да изискат от политическите играчи бъдещи промени. В момента това и става, но без ясен фокус, хаотично.
Идеята за нова Конституция не трябва дори да се обсъжда. Тя би ликвидирала натрупаната за 30 години конституционна практика, която е най-важният ориентир за конституционна политика днес. Поне десет години след приемане на нова конституция ще се изяснява какво точно означават текстовете й.
Промяна на конституцията е затруднена от тълкувателно решение на Конституционния съд от 2003 година, с което 90 процента от структурните промени в сферата на властите изискват свикване на Велико Народно събрание (ВНС). Тълкуването на съда от 2003 година трябва да стане обект на професионален и граждански дебат. Той трябва да убеди съда, че е необходимо да го оттегли.
Конституционните промени се развиват върху проблемно-проектен принцип. Всяка промяна трябва да се мисли като решаване на проблем, проявен в натрупаната 30-годишна практика. Ориентир на конституционната политика не е предпоставена доктрина, а анализ и оценка на проблемните точки в работата на конституционните институции.
Решение на очертан проблем се мисли през йерархия на регулативните принципи. Приоритетни са функционалните идеи, тоест каква работа и какви действия се очаква да бъде вършени. Едва на второ ниво се дават идеи за структури (институции), които изпълняват тези функции. И чак на трето се мисли за числа, брой мандати, години, депутати и пр.
Какво да се промени
В един по-спокоен момент трябва да се направят следните промени:
1. Конструкцията за Велико народно събрание да бъде заличена от конституцията. Тя функционира като над-конституционен фактор, който блокира конституционния процес и противоречи на светския й характер. Над конституцията е поставено условие за промяната й, което е характерно за теократични държави (своеобразен свещен текст).
2. Съдебната функция се отделя, става напълно независима и се отъждествява с институциите на съда. За тази цел внимателно се преценява балансът между самоуправлението на съда и самоизолацията му в напълно автономна власт. Съдът в България се нуждае от повече автономия, но напълно изолирана власт не е коректно конституционно положение.
3. Прокуратурата се извежда от съдебната система, тъй като тя няма характер на съдебна власт. Най-същественият въпрос отново е функционален: какво гражданите искат от обвинението. Те искат то да е силно, но отчетно и отговорно и да се изгради по съответен на това изискване начин. Тъй като стана болезнен въпрос на цели 30 години конституционна история, прокуратурата може да се изведе от конституцията, да не бъде конституционна институция. (Тя не е такава в Търновската конституция, а само в социалистическите конституции от 1947 И 1971.)
4. Ликвидира се институтът на служебното правителство. В периоди на служебно правителство България сменя политическия си режим и става за кратко президентска република. Президентът произволно посочва премиер и състав на правителство. Служебните правителства имат права на редовни, но над тях не се упражнява контрол. Това е висок риск.
5. Коригира се диспропорцията между прекия избор на президент и представителните му правомощия, който подвежда избирателя да го смята за чудотворец. Това деформира самата институция, която замисля несвойствени задачи, за да изглежда плътна и важна. Президентът се избира от парламента с високо мнозинство, което осигурява неговата неутралност към политическия процес. Балансиращо-арбитражните му функции, с които ограничава другите власти, главно при ключови назначения, се засилват.
6. Отнемат се тълкувателните функции на Конституционния съд, но се въвежда възможност за индивидуална жалба. Това е сериозна преориентация в профила на съда. Промяната ще подейства пробуждащо на гражданския свят и ще съживи съда.
Какво да не се променя
1. Конституцията не трябва да се допълва с нови положения, промените са максимално икономични. Настоящата конституция съдържа десетки излишни положения, които или нямат нормативен характер („традиционна религия е православното християнство“, чл. 13, ал. 3), или са неизпълними положения от партийни манифести („трудът се гарантира…“, чл. 16). Те могат да се заличат, но в момента са елементи на партиен барок и нямат действие.
2. Не се разширяват правомощия като право на законодателна инициатива, вето и прочие на институции, които са извън кръга парламент-правителство. Подобни положения нямат конституционната логика и предизвикват ефекти, обратни на замисъла си. Законодателна инициатива на президента или води до постоянното му бламиране или до скрито от публичността договаряне с мнозинствата. Същото би станало и със законодателна инициатива на върховни съдебни органи.
3. Накрая един символен момент: не се променя структурата, в която правата са водещи. Мястото им представя фундаменталното условие, че властите и институциите на републиката имат своя произход в гражданския свят.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
