Танго - (от лат.) докосвам
Танда – четири танга, изтанцувани с един партньор
Милонга – социално събиране, на което се танцува танго; жанр в танго музиката
Четири различни истории на четирима участници в една милонга. Това е най-краткото описание на филма „Танда“. Той е един от финалистите в категорията „Чуждестранен документален филм“ на студентските Награди на филмовата академия на САЩ и ще се състезава с документални продукции от Обединеното Кралство и Норвегия за студентския Оскар, който ще бъде обявен на 15 октомври.
Тангото не е просто фон, а част от историите на героите във филма.
„Всички те търсят нещо в него. На всички нещо им липсва в живота. А танго създава една много интимна социална среда, в която те успяват да намерят временно, за една вечер, на една милонга, всичко, което им липсва. И след това се връщат към нормалния си живот.“
Тези думи са на младата режисьорка Теодора-Косара Попова. Тя създава „Танда“, докато е трети курс в специалност „Филмова и телевизионна режисура“ в НАТФИЗ. Самата тя танцува танго от години и казва, че то е значима част от живота ѝ не като танц, а като светоусещане.
„Това не е танцът на страстта, който сме свикнали да гледаме по филмите. Тангото е създадено в Аржентина от емигранти, които са оставили дома и семейството, и това е било единственото им спасение от самотата в една чужда страна. Това е останало пропито в музиката, в самия танц и до ден днешен по целия свят тангото привлича едни много особени хора“, казва Теодора-Косара в телефонно интервю за Свободна Европа.
Тя танцува танго от 16-годишна, но отбелязва, че то се смята за танц за по-възрастни хора с по-голям житейски опит. „Просто защото имаш нужда от определени житейски натрупвания, за да го почувстваш.“
Героите в своя 24-минутен филм тя познава добре. „Танцуващите танго сме малко и се познаваме помежду си. Това бяха хората, чиито истории най-много са ме развълнували през годините. Те самите са страшно интересни като хора и откриват много различни неща в тангото. Всеки от тях открива нещо съвсем различно от другия. Аз исках да покажа точно този контраст между търсенията на хората и това, което те намират в едно и също нещо.“
Теодора-Косара започва да се занимава с кино случайно. След като завършва средното си образование в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“, тя кандидатства и е приета в специалност „Драматургия“ в НАТФИЗ. По новата учебна система, въведена преди няколко години във висшето училище, студентите от всички специалности във факултета по екранни изкуства учат едни и същи дисциплини.
„Тогава аз се влюбих в целия процес. Знаех, че мен много повече ме вълнува визуалното, отколкото текста. Бях започнала да снимам по-рано. И открих, че започвам да пиша в кадри, започвам да описвам други неща, не драматургията“, разказва Теодора-Косара. Затова тя използва възможността да се премести да учи режисура.
Преди „Танда“ Теодора-Косара режисира три късометражни филма, два от които също в НАТФИЗ. А преди дни приключва работата по последния ѝ филм „Черешова задушница“, който е сниман в Родопите. За разлика от "Танда", който е документален, той е игрален, но в него също има елементи от документалистиката.
Според Теодора-Косара добрият режисьор на игрално кино задължително трябва да мине първо през документалното.
„За да стои истински на екрана един филм, той трябва да се осланя на живота. И за да се научи човек да създава жизнеподобни филми, трябва да се научи да улавя нещата в истинския живот, да ги забелязва и да ги пресъздава на екрана“, казва тя. „На мен ми се ще да започна да правя документално кино, за да се науча да хващам живота, и след това вече, носейки опита си от документалистиката, да започна да създавам игрално кино.“
Младата режисьорка занапред иска да прави българско кино. Но не като това от последните години, за което тя казва, че е „разчекнато между европейското и американското“. Харесва българската школа отпреди години, когато тя е била „изключителна“. „Много ме вълнува фолклорът, българската душевност. Иска ми се да се върнем към корените и смятам, че с киното това е възможно“, казва тя.
Продуцент на „Танда“, който ще се бори за студентския Оскар, е проф. д-р Станислав Семерджиев. От екипа са част още изпълнителният продуцент Елена Дорошенко, операторът Ребека Найденова, художникът Теодора Цанова. Монтажът е на Денислав Маринов, за звука отговаря Христо Георгиев, а сценарият е на Павла Котова и Теодора-Косара Попова.