Тази сватбена снимка е направена по времето, когато Полша току-що е възвърнала своята независимост след Първата световна война, след като повече от век нейната територия е разделена между различни европейски сили.
Междувременно Русия е разкъсвана от гражданска война, разпалена от болшевишката революция на Владимир Илич Ленин. В западната част на страната няма ясна граница, която да разделя Русия и независима Полша.
Полският лидер Йозеф Пилсудски забелязва възможността за придобиване на територия на изток, където "има врати, които се отварят и затварят, което зависи от това кой ги кара да се отварят и докъде".
След няколко сблъсъка с руски войски в мъглявите гранични райони, Полша заедно с националистически украински бойци превзема Киев през пролетта на 1920 г. Това е непопулярен ход. Британският премиер Дейвид Лойд Джордж отбелязва: "Поляците са склонни да бъдат арогантни и ще трябва да се погрижат да не им набият шапките."
Завладяването на Киев от Полша разгневява много обикновени руснаци, които смятат града за изключително важен за тяхната култура.
Изземането на Киев от Полша е подарък за новите руски комунистически владетели. С победата в Руската гражданска война, изглеждаща сигурна за силите на Ленин, болшевиките планират разпространението на "революционните пожари" на комунизма в Западна Европа, по-специално към Германия.
Превземането на Киев от Полша дава на руските комунисти претекста, който им е необходим.
Германия е в икономически упадък след Първата световна война и когато улиците са заляти от безработни войници и политически екстремисти, комунистическата революция там изглежда все по-възможна в случай, че кавалерията на Ленин се впусне в германските градове, за да разпали въстание.
Единственото, което стои между Русия и Германия, е Полша.
На 3 юли 1920 г. войниците от Червената армия чуват следното: "На запад съдбата на световната революция е решена. Върху трупа на бяла Полша лежи пътят към глобалното ѝ разпалване. На щиковете ни ще донесем щастие и мир на трудовите маси на човечеството."
Въпреки че двете противникови армии разполагат с различни съвременни оръжия, кавалерията се оказва ключова в условията на бързо сменящите местоположиението си фронтови линии и много от битките напомнят на войни от друга ера.
Полски кавалерист описва наблюденията си върху напрежението между полската и болшевишко-казашката кавалерия:
"Шарено облечен ездач прехвърча от рояка на казаците на великолепен черен кон и размахвайки меч над главата, извика: "Е, господа, аз съм казакът Козма Крючков. Кой ще ми излезе?"
"В този момент се разнесоха гласове сред редицата офицери, застанали пред първите копиеносци. - Рачиецки! Да, Рачиецки. Капитан Рачиецки (най-добрият фехтовач в полка) прекара меча си в лявата ръка, за да направи кръстов знак с десницата си и след това тръгна към Крючков.
Крючков препусна към него в галоп. Рачиески парира първото замахване, насочено към главата му, той самият замахна рязко надясно и надолу, разрязвайки Крючков от яката до кръста. При това сред казаците се надигна вой и цялата част подви опашка, когато полкът ни започна да щурмува. "
Но въпреки дързостта на мечовете, поляците бързо са изтласкани от Киев от енергични руски бойци. Един полски войник обобщава развоя на събитията така: "Тичахме по целия път до Киев и по целия път обратно."
"Хипноза на отстъпление" завладява полските бойци, когато руснаците напредват навътре към тяхната територия, сеейки често "ужасяваща смърт на пленените поляци."
Един войник описва чувството на безпомощност заради бързото изместване на бойното поле: "Трябваше да очакваш атака отвсякъде и последиците от боя бяха кръвопролитни, независимо дали си спечелил или си победен. Нашите хора бяха толкова жестоки, колкото и болшевиките. Човешкият живот не струваше нищо."
Един поляк описва чувството при неумолимото приближаване на атеистичните комунисти към Варшава като "нещо като царството на Антихриста, настъпващо към целия християнски свят".
На 6 август полските сили са планирали последен отпор, тъй като огромни облаци прах от настъпващата болшевишка кавалерия замъгляват хоризонта и паниката обхваща града.
Полските войници имат няколко предимства - те декодират много от тайните руски радио комуникации и са подпомогнати от полско-американски летци, които доброволно извършват разузнавателни полети.
Един от американските пилоти, който е доброволец за поляците, е Мериан Купът (горе). След като самолетът на Купър е свален, той прекарва няколко месеца в плен на Червената армия, преди да избяга. По-късно той ще се върне в САЩ и ще стане режисьор и продуцент на филмовия хит "Кинг Конг".
Руснаците се сражават на 13 километра от Варшава в средата на август, но дръзкият боен план и решителната съпротива на поляците приключва с бягство на атакуващата армия в опит да спасят животите си. Битката е наречената "Чудото на Висла" заради името на реката, която тече през Варшава. Прозвището възниква заради слуховете за божествена намеса при малко вероятната победа.
Your browser doesn’t support HTML5
Видео с карти, които показват драматичните промени на територията по време на Полско-съветската война.
Бъдещият френски президент Шарл де Гол, който е военен съветник по време на войната, на 17 август пише: "На нашите поляци им поникнаха криле. Войниците, които само седмица по-рано бяха физически и морално изтощени, сега напредват с по 40 км на ден. Да, това е победа! Пълна триумфална победа!"
След 10-дневни тежки боеве извън Варшава поляците убиват 20 000 вражески войници и пленяват повече от 50 000. В битката поляците губят по-малко от 5000 от техните войници.
В крайна сметка между Полша и Русия е подписан мирен договор в началото на 1921 г., макар че мнозина виждат в това само прекъсване в дългата борба между двете страни. В рамките на няколко години нахлуването на Адолф Хитлер през 1939 г. в Полша предлага на Съветския съюз възможност отново да завземе полска територия.
Но болшевишката мечта за разпространение на насилствени комунистически революции в Западна Европа така и не се осъществява.