България връща седем турски граждани на Турция за часове след като са били задържани на наша територия, без възможност да обжалват мерките си. Това се случва на 14 октомври 2016 г. Следват качулки, предаване на границата и изтезания.
След опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г. президентът Реджеп Ердоган посочи като свои врагове привържениците на проповедника в изгнание Фетулах Гюлен и в страната започнаха масови гонения на гюленисти.
От българското Министерство на вътрешните работи не откриват нарушения в действията на българските служби при задържането и екстрадирането на турските граждани. Това става ясно от отговорите, които Свободна Европа получи по повод свидетелствата на един от задържаните турски граждани.
Мъжът, чиято самоличност крием от съображения за сигурност, разказа за действията на българските власти в часовете, в които съдбата му е зависела от техните решения.
Кое е вярното?
Твърденията на потърпевшия са в пълно противоречие с тези на МВР.
“Когато влязохме в България, ни накараха да попълним документ. Пишеше: искате ли преводач и адвокат и ние посочихме, че искаме. Когато им дадохме документите, те ги взеха, скъсаха ги и ги хвърлиха в коша”.
“Никой от задържаните граждани не се е възползвал от правото си да потърси международна закрила”, твърдят от МВР. „Те са били запознати със съдържанието на всички документи, създадени по повод задържането им чрез превод на турски език“.
“Първият документ беше на английски и затова разбрах”, разказа един от потърпевшите. “След това ни дадоха и ни накараха да подпишем готови попълнени документи, като започнаха да ни притискат. Отношението им стана по-грубо и подписахме насила. Пишеше пак същите неща, но бяха отметнали, че не искаме преводач, адвокат и убежище”.
От Дирекция “Миграция” в МВР обаче твърдят, че “турските граждани не са заявили нито писмено, нито устно, че търсят международна закрила”, както и не са поискали да се възползват от правна защита.
Документите за задържане и предаване на седемте турски граждани са получени по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), след като МВР беше осъдено да ги предостави на две инстанции.
Адвокат по делото е Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”. Според него “в документите, които МВР предостави, има данни за незаконно задържане и предаване на седемте турски граждани”.
Противоречията в документите
В заповедите за задържане на седемте турски граждани са заличени подписите на длъжностните лица, каквото е изискването за защита на личните данни, но липсват имена. Те са издадени в 6.00 ч. на 14 октомври 2016 г. на ГКПП Русе.
В документите пише, че „лицата са запознати с правото на защита и правото да обжалват задържането си, но няма декларация на задържаното лице за намеренията му да се възползва или не от тези си права“.
Факсимиле от заповедта за задържане
Разпореждането за отвеждане в център за временно настаняване на чужденци също може да се обжалва. В документите има следи от подпис на преводач, но не и на адвокат. Заповедите за принудително настаняване в дом за временно задържане на чужденци не са подписани от турските граждани. Този факт е удостоверен от свидетел, чието име е заличено.
В същото време прави впечатление, че задържаните са подписали заповедите си за принудително отвеждане до границата. Данните за имената и адреса на преводача, както и от какъв език превежда не са въведени, въпреки изискването на бланката. Положен е само подпис.
Според Кашъмов има неяснота около фактите, на базата на които са издадени заповедите им за принудително отвеждане до границата, и това прави действията на българските власти подозрителни.
От МВР обясняват предварителното изпълнение на заповедта за връщане с “извършена преценка на индивидуалните обстоятелства и на опасността от укриване или осуетяване на връщането, съобразявайки се с начина на преминаване на турските граждани през територията на страната ни”.
Според Кашъмов правата на задържаните са нарушени, защото независимо, че е записано “предварително изпълнение”, то също може да бъде обжалвано в 3-дневен срок.
“Изкараха ме от тоалетната”
Извеждането на гюленистите се случва за часове. Според свидетелския разказ на единия от тях, те са написали и молби за убежище на празен лист в свободен текст. Служителите им обяснили, че съдът ще реши какво ще се случи.
Турските граждани са натоварени и закарани в бежански център близо до Свиленград. “Качиха ни на втория и третия етаж. Успях само да измия лицето си. Изкараха ме от тоалетната“. Следват белезници и предаване на турските власти.
След месеци на издевателства мъжът е пуснат от затвора в Турция и успява да избяга през Гърция в страна от Западна Европа. Сега той и част от семейството му са с бежански статут и възможност за постоянно пребиваване.