Руска фотографка се промъкна в единственото превозно средство в света, което се придвижва благодарение на екранния ефект - съветският летящ кораб “Екраноплан”.
Екранопланът от клас “Лун” по международните класификации се определя като морски кораб. Бивша топ-секретна военна разработка, той се плъзга над вълните с реактивна скорост, скривайки се от радарите и избягвайки морските мини.
Екранопланът по време на изпитания в Каспийско море през 80-те години
Корпусът на съда е бил оборудван с шест пускови установки, които могат да изстрелват ядрени ракети, достатъчно мощни, за да унищожат самолетоносач.
Екранопланът използва за придвижване така наречения „екранен ефект“ или “ефект на влиянието на Земята”. При него се наблюдава рязко увеличение на подемната сила на крилата, благодарение на създадената въздушна възглавница при полет в непосредствена близост (до 10-15 м) над екранираща повърност, която може да е вода, суша и др. Открито в средата на 20-те години на ХХ в., явлението се наблюдава при морските птици, прелитащи над вълните.
Екранопланът на дока си през 2010 г.
След разпадането на Съветския съюз и последвалото закриване на програмата 903 „Лун“, „убиецът на самолетоносачи“ остава на добре охраняван док на западния бряг на Каспийско море в руския регион Дагестан.
Това лято руската урбанистка, 31-годишната Лана Сатор, прочита за предстоящото изтегляне на екраноплана от морето. Той трябва да бъде преместен на 150 метра навътре в сушата до град Дербент, където да се превърне в основен експонат в "патриотичен парк", филиал на парка на Южното военно окръжие.
Лана разказа пред Свободна Европа, че е резервирала полета си от Москва до Дагестан в последния момент преди преместването на съда.
Екранопланът закотвен на няколко метра от брега на морето в Дербент
Около 1 часа сутринта на 7 август Лана Сатор и неин приятел слагат фотоапаратите си във водонепроницаеми торби и от осветения от Луната бряг влизат в морето, където все още ги чака екранопланът. Около крилото Лана пропада в дълбока подводна яма, но двойката успява да се качи на борда и да проникне във вътрешността през оставената отворена врата.
Тениската на партньора на Сатор е все още мокра, докато двамата влизат в кораба
Вътре, казва Лана, “крушките светеха и генераторът бучеше много силно”. Тогава те виждат охраната.
Таблото за управление
Въпреки грохота на генератора, мъжът спи. Шумът заглушава стъпките им. Оставяйки мокри следи от стичащата се от дрехите им вода, Сатор и нейният придружител успяват да заобиколят охраната и да влязат в търбуха на съветския звяр.
Чинията на радара все още стои в опашната част на екраноплана. Сатор разказва, че три различни радарни системи се намират една върху друга в опашката на устройството
Двойката навлиза във вътрешността. Изваждат фотоапаратите и светкавиците и започват работа.
Сатор разказва, че е била повече развълнувана, отколкото уплашена и че те са се промъквали незебелязни през слабо осветените отделения, докато корабът се е поклащал върху вълните.
Кокпитът на съда. 15 души са били необходими за управлението на машината
След почти час във вътрешността на екраноплана, двойката отново минава покрай дремещия охранител и стига до носа, където Сатор успява да заснеме контролната зала и пултът за управление, приличащ на командно табло на самолет.
Работното място на радиста. Сатор разказва, че някои места на "Лун" са били замърсени с остатъци от "пиле и торти" от хората, които са подготвяли кораба за експонирането му в тематичния парк
Накрая, около 3 часа сутринта, двамата минават за последен път край мястото на охранителя. Те забелязват, че той се обърнал на другата страна в съня си. Лана и придружителят ѝ излизат на крилото и от там се спускат в топлата морска вода. От прилива тя е станала изненадващо дълбока и покрива главите им.
Двамата стигат до брега и малко по-късно виждат охранителя да се появява от вътрешността на съда, за да се протегне и прозине срещу изгрева. Тогава Лана разбира, че мисията ѝ “може да се смята за приключена”.