“Небрежност и безотговорност”. Властите в Ливан са знаели за риска от смъртоносен взрив в Бейрут

"Надеждата изчезва". Как изглежда Бейрут седмица след мощната експлозия

163 жертви, 6000 ранени и над 6000 разрушени сгради. Това е равносметката след експлозията в столицата на Ливан Бейрут на 4 август. Ливанското правителство, което в понеделник подаде оставка след многохилядни протести в разрушения град, обеща, че разследването на трагедията ще бъде прозрачно.

Според документи, видяни от Ройтерс, и коментари на източници от правоохранителните органи пред агенцията, става ясно, че всъщност правителството, министър-председателят и президентът на страната са знаели за опасния материал, складиран на пристанището и за опасността от евентуална експлозия, която може да унищожи Бейрут.

Какво е известно до момента и какво показват новите разкрития на Ройтерс.

Задържаният кораб и съдът

Пътят, водещ към трагедията от миналия вторник, започва преди седем години. Тогава руският кораб “Росус”, собственост на руски гражданин и плаващ под молдовски флаг, пуска котва в Бейрут по време на експедиция по превозването на амониева селитра от Грузия до Мозамбик. По данни на Ройтерс екипажът се опитвал да качи допълнителен товар, но през декември 2013 г. корабът е конфискуван от пристанищните власти в Бейрут със съдебна заповед.

Причината за това са дългове на собственика към две компании, които подават жалби в съда в Бейрут, показва доклад на службите за сигурност, видян от Ройтерс.

През май 2014 г. инспекция определя кораба за негоден за плаване, а селитрата е разтоварена през октомври същата година във вече несъществуващия хангар 12. Самият кораб потъва в близост до пристанището на 18 февруари 2018 г.

През февруари 2015 г. Надим Цвайн, местен съдия, назначава експерт да извърши инспекция на товара, се казва в доклада на службите.

Според заключенията на вещото лице материалът е определен като опасен и той препоръчва управата на пристанището да го предаде на армията.

От армията обаче отказват да изпълнят това искане и препоръчват материалът да бъде предаден или продаден на частна ливанска компания, която се занимава с производство на експлозиви.

От доклада не става ясно защо армията отказва химикалите, но според източник на Ройтерс причината е, че не са имали нужда от тях. Армията отказа коментар по случая.

От ръководството на частната компания пък заявяват пред Ройтерс, че не са имали интерес към иззетото съдържание, тъй като имат договори за доставка с други компании.

Оттам насетне митническите и представители на правоохранителните служби са подавали сигнали към съдилищата на всеки шест месеца, с искане опасният товар да бъде преместен, показват документи, видяни от Ройтерс.

Техните ръководители потвърдиха за тези кореспонденции още в първите дни след трагедията.

Според разследващия журналист Рияд Кобаиси тези писма обаче не са били заведени според необходимата процедура. В същото време представителите на митниците просто са продължили да изпращат същите писма, дори когато от съда са изискали повече информация по случая.

Хангар без охрана, пълен с експлозиви

По случая настъпва развитие, когато през януари 2020 г. след съдебно решение започва разследване на ситуацията в хангар 12. Причината е, че е установено, че южната стена на помещението има дупка, а една от входните врати е изкъртена, което дава възможност опасният материал да бъде откраднат. На мястото липсва и охрана.

След съставянето на доклад по случая главният прокурор на Ливан Хасан Овейдат разпорежда “незабавно” вратите и дупките в стената да бъдат поправени, а на мястото да бъде поставена охрана, съобщава втори високопоставен източник на Ройтерс.

На 4 юли, на базата на тези разпореждания, от държавните правоохранителни органи издават заповед, която трябва да бъде изпълнена от управата на пристанището. Оттам реагират бавно, но все пак започват ремонтни дейности.

“Поправките започнаха и на място бяха изпратени сирийски работници, които обаче не бяха контролирани по никакъв начин“, казва източникът на Ройтерс.

По неговите думи, по време на заваряването на елементи, се образува искра, от която се запалва огън. Той твърди, че на място се е образувал голям пожар, тъй като в хангара освен взривоопасното вещество са били складирани и фойерверки. Амониевият нитрат избухва, когато температурата му, повишена от пожара, достига 210 градуса.

Според източника вината е на пристанищната управа, откъдето не са упражнили контрол по време на ремонта и са складирали фойерверки до голямо количество експлозив.

“Само защото хангарът е край морето, бяха ограничени последиците от експлозията. В противен случай целият Бейрут щеше да бъде унищожен. Случаят е следствие на небрежност, безотговорност, лошо складиране и лоша преценка“, казва той.

Предизвестената опасност

Всъщност освен всички съдебни решения, жалби и предупреждения по данни на Ройтерс две седмици преди трагедията министър-председателят Хасан Диаб и президентът Мишел Аун са били предупредени от главната дирекция за държавна сигурност в страната. Предупреждението е било базирано на доклада на главния прокурор, след края на разследването, започнало в началото на 2020 г.

Според високопоставен служител на правоохранителния орган в него са били изложени заключенията от разследването. Самият той твърди, че е участвал и в изготвянето му.

“Предупредих ги, че това нещо може да унищожи Бейрут, ако избухне“, казва източникът пред Ройтерс.

От кабинета на президента, министър-председателя и главния прокурор отказват коментар по темата пред Ройтерс.

От агенцията казват, че тази кореспонденция, която към момента не е налична, може още повече да разпали гнева на обществото, което вече поиска сметка на властта заради случая, който се тълкува като поредния, свързан с небрежност и корупция.

Преди седмица президентът Аун вече потвърди, че е бил предупреден за складирания опасен материал. Той заяви, че е разпоредил “да се направи каквото е необходимо” на върховния съвет по сигурност, но отхвърли твърдението, че носи вина по случая.

“Те казаха, че е опасно. Аз не съм отговорен. Не знам къде е било поставено и не знаех колко точно е опасно. Нямам власт да се разпореждам директно с пристанището. Има йерархия и всички, които са знаели за проблемите, е трябвало да бъдат наясно с дълга си да направят необходимото”, каза Аун.

Президентът, който отхвърля възможността за международно разследване, допусна за възможна и версията за “външна намеса“ при инцидента “чрез ракета, бомба или друго деяние”, които да са довели до взрива.

По думите на министъра на регионалното развитие на Ливан Михаел Нажар, който е от малкото представители на правителството, коментирали случая, той е получил информация за опасното вещество само два дни преди инцидента.

“Никой министър не знае какво има в хангарите и контейнерите и не ни е работа да знаем”, каза той пред Ал Джазира.

Към момента по случая има задържани няколко представители на митническите власти и управата на пристанището.