"Подкрепям протеста". Иван Костов в интервю за Свободна Европа

Иван Костов по време на представянето на книгата му "Свидетелства на прехода" през 2019 г.

Бившият министър-председател (1997-2001) Иван Костов, който е и бивш лидер на партията, насочила България към ЕС и НАТО в първото десетилетие на прехода, СДС, изказа подкрепа за протестите. Свободна Европа го потърси след участието му в БНР по-рано през седмицата и появилите се спорове дали е подкрепил протеста за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев или пък е разкритикувал демонстрациите.

"Аз съм сред мнозинството български граждани, а това рядко ми се случва - да съм в мнозинството, което подкрепя протеста", отговори той.

Иван Костов каза още, че в България има здравна и икономическа криза, към които се добавят политическа и съдебна. Бившият премиер оцени като нулеви шансовете на бизнесмена в изгнание Васил Божков в политиката и обясни защо не вярва и на президента Румен Радев.

В България е необходима радикална реформа на съдебната система, каза още Костов. Според него протестите могат да постигнат исканията си, демонстрантите обаче трябва да се опазят от възможно влияние на олигарси върху тях.

Ето и цялото интервю:

- В интервю за БНР заявихте, че е възможна политическа криза – и преди, и след изборите. Може ли да кажете точно какво имате предвид и тази политическа криза изолирана ли е от здравната и икономическата, за които също говорите?

- Напротив. Здравната и икономическата кризи могат да предизвикат политическа, ако правителството не успее, с подкрепата която има, да вземе мерки, за да облекчи последиците от тия две кризи. Тъй като то е загубило значителна част от доверието си, поне така казват социолозите, възможността му да реагира на двете кризи – особено на здравната и особено по отношение на мерките, които трябва да се спазват от населението, е много ограничена. И заради това може да се стигне до излизане на много повече протестиращи и съответно много по-голямо напрежение. Това пък прави вероятна една политическа криза преди изборите.

След изборите пък ще бъде много трудно да се вземат нужните решения да се управляват тия двете кризи. Причината е, че здравната и икономическата криза очевидно ще продължат и след месец март. Казвам това защото, ако се вярва на социолозите – след изборите ще има един много шарен парламент, където и излъчването на правителство, и предприемането на действия няма да бъде никак лесно. А за политическа криза след изборите не смея да говоря, защото това ще означава, че няма да може да се направи правителство и ще трябва да се върви към нови избори.

- Вие говорите обаче за комбинация от фактори. Това означава ли, че не виждате заряд в настоящите протести, които не са нито с икономически искания, нито се занимават със здравните политики на страната? Или смятате, че протестите с искания за оставка на правителството и главния прокурор самостоятелно могат да доведат до политическа криза?

- Считам, че имат заряд и да, могат да доведат до политическа криза. Те имат своите искания за промяна на политическата и съдебната система. Искат реформа. И могат да постигнат исканията си.

- Хора, които подкрепят управлението, в това число и депутати от ГЕРБ, експлоатираха вашите думи, че за пръв път виждате толкова нагло и очевидно да бъде обсебен един протест от хора от олигархията. Говорите за "дубайския емигрант". Отбелязвате, че е жалко да се прави на политик един олигарх и предупреждавате хората да внимават. Това означава ли, че вие подозирате мотивировка зад протеста от страна на Васил Божков? Смятате ли, че протестът е купен или неавтентичен?

- Категорично не може да се смята така. Да ви кажа така: аз съм сред мнозинството български граждани, а това рядко ми се случва - да съм в мнозинството, което подкрепя протеста. Но това, че подкрепям протеста, не означава, че не виждам какъв опит се прави и затова предупреждавам хората да внимават. Прави се опит за обсебване на протеста. При това жалък опит. Защото наистина е жалко това някой, който е правил стотици милиони от слабостите на хората, защото хазартът е това, да се обръща и да прави партия, да отправя политически послания. Бих използвал много силни думи ако продължа, всички те биха били твърде негативни и не ми се ще да го правя.

- Смятате ли, че заявката на Васил Божков за партия е автентична?

- Не. Дори да допуснем, че от негова гледна точка е истинска заявка, това е абсурдно да се случи. Казвам го от политическия опит, който имам. Просто няма как да стане.

- А как гледате на мнението, което се чува в обществото, че "само лошите могат да победят лошите"?

- Точно в това се измерва демокрацията – да не се използват средствата на лошите, на недемократите. В едно демократично общество не могат да се използват средствата на онези, които саботират демокрацията. Няма как да се бориш за демократичност с недемократични средства. Битката за нормалност, за демократичност трябва да се извършва само със средствата, които имаме като граждани. Не е редно гражданите да подкрепят недемократи срещу недемократи. Това е азбучна истина, но явно нашето общество учи бавно.

- Вие казахте, че сте солидарен с протеста. За какво говорят, според вас, исканията на протеста? Какво е състоянието на прокуратурата, щом гражданите искат оставката на главния прокурор? Щом съдебната власт стана политически проблем?

- Това означава само едно. Има нужда от радикална съдебна реформа.

- В каква посока трябва да бъде тя?

- Посоката е дадена. И то не сега, а отдавна. Посоката е тази, за която настоява Венецианската комисия, Европейската комисия, Европейският съд. Давате ли си сметка колко много документи има в тази посока, ясно разписани? И давате ли си сметка, че те така си стоят никога непрочетени. А в тях е ясно казано какво е необходимо, за да се реформира прокуратурата.

- В редица документи на европейските институции например се казва, че е необходим механизъм за разследване на главния прокурор в България. Конституционният съд обаче наскоро каза, че и при сега действащото законодателство това е възможно. Как се излиза от тази патова ситуация?

- Ето това е работа на политиците. В следващото Народно събрание трябва да се намери политическо решение на подобни усложнени казуси. Това е политическа работа, пак казвам. Хората на площада не могат, а и не им е работа, да изработват тези решения. Протестът дава посоката, работата на политиците е да намерят решенията.

- Споменахте в началото на разговора ни социологическото изследване на "Алфа рисърч" и прогнозата на агенцията за това кои партии биха влезли в следващ парламент. Смятате ли, че тези формации – ГЕРБ, БСП, партия на Слави Трифонов, "Демократична България" и прочие, могат да конструират мнозинство, което да прокара политически реформата, за която говорите?

- Аз съм човек, който носи много от раните на миналото. Ето защо не съм в състояние да кажа кой какво може да постигне, каква подкрепа може да ползва от останалите, какви компромиси може да направи. Изисква се смелост и решителност, но те трябва да бъдат изисквани от тези политици, които ще влязат в следващия парламент.

- През 2014 г. Бойко Борисов каза в свое интервю, че Ахмед Доган пръв е разбрал, че който управлява медиите и съда, той управлява държавата. Вие сте бил премиер. Това ли е формулата за управление в България?

- Това е зловещо. Ако от политически позиции манипулираш третата и четвъртата власт, медии и съд, за да управляваш, това е наистина зловещо и не се нарича демокрация. Не знам чий образец е Доган за правене на политика, но тези думи издават много дълбоко антидемократично мислене.

- Казвате, че сте излязъл от реалната политика. Като наблюдател виждате ли в България свободна съдебна система и свободни медии?

- Медиите очевидно не са, щом класации за свободата на словото ни посочват на 111-то място. Съдебната власт се нуждае от реформа. В този смисъл – да, и съдебната власт не функционира добре.

- От това, което казвате, може ли да се направи извод, че Борисов е усвоил този модел на управление, който приписваше на Ахмед Доган?

- Трябва да попитате него – усвоил ли е модела на Доган. Иначе преценката за подобен начин на управление си я казах. Явно е нужно непрестанно да се връщаме към А-то и Б-то на демокрацията. Демокрацията са три независими власти: изпълнителна, законодателна и съдебна. Към тях много хора добавят четвъртата власт – медиите. Трябва да е ясно: всеки, който се опита, от позицията на една от тези власти, да подчини другите власти, е опасен за демокрацията. Всеки такъв човек е опасен, без значение как се казва.

- Ако се стигне до оставка от страна на кабинета трябва да се назначи служебно правителство на президента Румен Радев. Какви проблеми или опасности виждате в такъв сценарий?

- Служебното правителство е като всяко едно обикновено правителство, само не може да има законодателна инициатива. Не може да променя закони и бюджет. Но и на служебно правителство, както на всяко едно друго, може да се наложи да решава тежки проблеми, каквито се задават на хоризонта. Един такъв кабинет следва да проведе бързо и честно избори и после да остави всичко на едни окомплектовани законодателна и изпълнителна власт.

- Аргументите на ГЕРБ срещу подаването на оставката от страна на Борисов в този момент са, че едно служебно правителство всичко ще блокира. Реално ли ви се вижда при служебно правителство да блокира цялата държава?

- Защо да блокира, след като едно служебно правителство има всички възможности да проведе всички планирани действия, да реализира програми, стига те да са осигурени финансово. Не разбирам такава логика, тя няма как да бъде аргументирана. Това правителство е редовно, има всички инструменти, просто не може да тегли заеми и не може да увеличава бюджетните разходи. Но иначе може да прави всичко останало.

- В интервюто си за БНР казахте, че не вярвате на президента Радев. Защо?

- По много причини. Моето недоверие към него започва още от разкритията за начина на неговото номиниране, които той никога не опроверга. Говоря за намесата на бившия руски разузнавач Решетников. Недоверието ми минава и през позицията на Румен Радев по време на кампанията за президентски избори, когато той възприемаше 90% от тезите на Кремъл по всички спорни за страната ни въпроси с ЕС и НАТО. Недоверието ми се базира също и на унизителното му поведение пред президента на Русия Владимир Путин. След всичко това можем да стигнем и до вдигнатия юмрук пред президентството (когато Радев слезе при протестиращите – б.а.). Това е партизанския поздрав, който помним от читанките.

- Очертахте здравна криза, икономическа криза, криза на доверието. Каква е рецептата, как се излиза от това?

- И криза на съдебната власт. Не бива да я пропускаме. Та, в момента Висшият съдебен съвет е във ваканция до 23 септември. Как в тази ситуация тези хора си почиват? Започвам да се питам ВСС дали е сериозен орган или място за почивка на избрани хора. Трябва да добавим и криза на съдебната власт към всичко останало.

Но рецепта не мога да дам. Защото аз съм притеснен. Рецепта трябва да се даде от човек и от хора, които имат смелостта да гледат положително в бъдещето. Рецептата не трябва да се дава от хора, които виждат тревоги.