Юрий Гагарин, Валентина Терешкова, Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Това са имената на хората, сътворили част от историята на човечеството. Те са познати в целия свят и всяко хлапе, което иска “като порасне да стане космонавт”, знае имената им.
От последните дни на месец май до тях съвсем спокойно могат да бъдат наредени още двама астронавти. С полета на НАСА и частната компания SpaceX те отвориха нова страница в историята на космическото пътуване, която може да приближи човечеството до осъществяване на малкото останали цели, които все още вдъхновяват хората от всяка възраст, пол и народност – стъпването на Марс и редовните полети до Луната.
В неделя, 2 август, те успешно завършиха своята мисия и окончателно затвърдиха обявената от НАСА нова ера в космическите полети.
Техните имена са Боб Бенкен и Дъг Хърли.
Хърли е роден през 1966 г. и израства във ферма в малкото градче Апалачин в щата Ню Йорк.
“Беше страхотен живот в малкия град. Нямахме си светофар докато не влязох в колежа”, спомня си Хърли.
Хърли и Бенкен на борда на Dragon
Бенкен е роден Сейнт Ан, едно от предградията на Сейнт Луис, в щата Мисури. Той определя детството си като свързано повече с работническата действителност, отколкото с хора от колежи и университети. Като млад работи по строежи, но бързо решава, че работата на открито пространство не е по вкуса му.
Приликите между двамата са много. И двамата постъпват в колеж благодарение на стипендии за военнослужещи, а и двамата получават дипломи като инженери.
Впоследствие Бенкен завършва докторантура в елитния Калифорнийски технологичен институт, а Хърли става офицер в корпуса на американската пехота.
Двамата също така преминават през обучения за пилоти преди да започнат приключението си в НАСА.
“Когато постъпих в НАСА, си мислех: Е, имам една докторска и една магистърска степен, тогава за пръв път седнах сред хората там и си казах “Ммм, брей, може би съм си падал лентяй”, казва Хърли. По неговите думи фактът, че всеки от тях е потърсил развитие като пилот и е прекарал хиляди часове, за да развие това умение, им е помогнал в развитието им.
Боб Бенкен влиза на борда на Международната космическа станция
Двамата попадат в списъка с кандидат-астронавти три години преди совалката Колумбия да получи повреда при връщането си на Земята през 2003 г. Седем души умират, а в следствие на трагедията НАСА взема решение да приключи програмата и да се пренасочи към стратегия за използване на частни фирми за превоз до Международната космическа станция.
През 2011 г. Хърли пилотира последната мисия в ерата на програмата за совалки на НАСА.
Освен връзката им като колеги, двамата са свързани от близко приятелство.
Те са част от един и същи курс за астронавти, завършил през 2000 г. Колегите им разказват, че двамата се познават толкова добре, че често се разбират без думи.
“Имам огромния късмет да летя с най-добрия си приятел. Мисля, че има доста хора, които биха искали същото”, казва Хърли преди началото на мисията.
Хърли и Бенкен след връщането им на Земята
Тяхната връзка с Космоса е толкова вкоренена в живота им, че и двамата са женени за астронавтки, които са завършили в един випуск с тях.
Керън Найбърг, съпругата на Хърли, има две мисии в Космоса. Техният десетгодишен сън Джак е израснал между космодрумите в Русия и Тексас.
Съпругата на Бенкен – Меган Мак Артър пък е част от последния екипаж, изпратен на мисия до телескопа Хъбъл през 2009 г. Тя е част от евентуалните кандидати за първата жена на Луната през 2024 г., когато НАСА планира да се завърне на спътника. Техният син Тео е на шест години.
Боб и Дъг нямат никакви съмнения, когато мисията със совалките на НАСА е прекратена и се включват в проекта за разработване на кораб на частна фирма, който да извършва полети в Космоса.
Преди да излетят в края на май, Бенкен сякаш описва най-точно какво представлява мисията на двамата американци.
“Вероятно мечта на всеки тестови пилот, всеки ученик или студент е да има възможност да полети на борда на чисто нов кораб”, казва той.
Те вече завинаги са в историята не само заради постижението си, а защото вдъхновиха цяло едно ново поколение да погледне към звездите и да си каже, че дори Марс не изглежда толкова далеч.