Как бойци на руската частна армия "Вагнер" се озоваха в Беларус точно преди изборите

Беларуските сили за сигурност арестуват руски гражданин в санаториум край столицата Минск

Когато властите Беларус задържаха 33 руски наемници в близост до Минск на 29 юли, те бързо свързаха инцидента с президентските избори в страната на 9 август.

Държавната информационна агенция БЕЛТА съобщи, че арестуваните - вероятно само част от групата, са били в Беларус, за да „дестабилизират ситуацията в страната преди изборите“.

Но повечето анализатори смятат, че се разиграва още по-сложен сценарий, в който беларуският президент Александър Лукашенко е намерил удобна възможност да дискредитира нарастващото опозиционно движение и да упражнява още по-строг контрол върху изборите, в които авторитарният лидер се кандидатира за шести президентски мандат.

Набързо организираната среща на Съвета за сигурност на Беларус на 30 юли реши да наложи по-строги мерки за безопасност на обществени събития.

"Всичко това се прави, за да се ограничи рязко броят на хората, присъстващи на демонстрациите и да се пресече протестната вълна като цяло, тъй като властите наистина са разтревожени за нейния обхват", каза беларуският политически анализатор Валери Карбалевич.

"Това е тактика в предизборната кампания, която властите използват, за да охладят протестната жар", заключи Карбалевич в интервю за Свободна Европа и Гласът на Америка.

„Ясен сигнал“

Беларуският икономист и политически коментатор Сергей Чали добавя, че Лукашенко може да се опита да свърже опозицията с предполагаемия руски заговор, за да оправдае съпротивата.

"Това е ясен сигнал към Запада, че ако се случи нещо подобно на "Кървава неделя" (смазването на протестите след президентските избори през декември 2010 г. - б.р.), да имат предвид, че Лукашенко не се бори само срещу вътрешната опозиция, а срещу опит за преврат, вдъхновен от Русия".

Но това поставя въпроса какво все пак правят в Беларус арестуваните руснаци.

Местните медии смятат, че мъжете на възраст между 22 и 55 години са служители на частната военна компания “Вагнер”. Паспортите и другите документи, показани по беларуската телевизия, изглежда потвърждават това, заяви руският анализатор Руслан Левиев, който подробно изследва дейността на руските наемни войници в чужбина.

"По-голямата част от тях отдавна са ни известни", каза Левиев. "Имената им могат да се открият в интернет като хора, които са воювали за групата “Вагнер”. Част от тях преди това са участвали във военни действия в района на Донбас, в Източна Украйна. След като са се присъединили към “Вагнер”, те са били в Сирия, а някои и в Либия. И сега пътуват по някакъв друг бизнес".

“Вагнер” е една от най-известните руски частни паравоенни организации, възникнали през последното десетилетие. Смята се, че тя се контролира от Евгений Пригожин, дългогодишен сътрудник на руския президент Владимир Путин, който някога е бил негов готвач.

Пригожин отрича всякакви връзки с групата, въпреки че различни разследвания го свързват с нейната дейност.

Евгений Пригожин с руския президент Владимир Путинн

Смята се също, че Пригожин е създал и финансирал Агенцията за изследване на интернет, известна като „фермата за тролове“ в Санкт Петербург, която американските власти обвиниха в опита за вмешателство в президентските избори в САЩ 2016 г.

Строга секретност

Операциите на “Вагнер” винаги са били в строга тайна, отчасти защото наемната дейност е незаконна според руското законодателство и отчасти защото се смята, че групата действа в тясно сътрудничество с руското военно разузнаване.

Доказателства за бойците от “Вагнер” са документирани в Украйна, Сирия, Централноафриканската република, Судан и Либия.

Руското правителство отрича, че си сътрудничи с частни паравоенни организации.

Анализатори смятат обаче, че е малко вероятно наемниците на “Вагнер” да са били на мисия в Беларус. Дори само защото са били отседнали заедно в курорт извън столицата Минск и са носили паравоенни дрехи. Това не би било поведение на участници в специални операции или на агенти под прикритие.

"Те са бойци, истински участници в бойни действия", каза Чали. "Това са хора, които са обучени и оборудвани за извършване на военни операции. Те не са замислени за диверсии или терористични актове. Те имат съвсем различно предназначение."

Руслан Левиев заяви, че най-вероятното обяснение защо наемниците на “Вагнер” са били в Беларус е, че организацията е използвала Минск като транзитен пункт, тъй като гражданските полети в Русия са силно ограничени заради пандемията от коронавирус.

"От Русия не можете да летите до Турция, но от Минск можете", каза той. "И от Истанбул можете да летите до Сирия, Либия, Судан или където и да е".

Беларуските медии показаха, че бойците имат международни паспорти, което не се изисква за руски граждани, чиято крайна дестинация е Беларус. У тях са намерени и суданска валута и судански SIM карти.

Судан обаче може би също не е бил крайната дестинация за групата. Разследване от февруари 2019 г. установи, че “М-Инвест”, контролирана от Пригожин компания, е подписала договори с руското Министерство на отбраната за организиране на военни транспортни полети в Африка и в Близкия изток. Руската служба на Свободна Европа съобщи през 2019 г. за мистериозни руски военни полети между Хартум, Судан и Либия.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко

Въпреки публичните искания на Лукашенко за обяснение от Русия за присъствието на наемниците в Беларус, анализаторите твърдят, че е малко вероятно Минск да е бил наясно какво прави “Вагнер”.

"Ако Беларус наистина се използва като транзитен коридор", каза Карбалевич, "тогава мисля, че това не е първият път, когато това се е случило".

Той добавя, че е възможно Минск да не е напълно информиран за подробностите на тази конкретна група наемници.

"Може би Москва е решила, че тъй като има споразумение, може би не е необходимо да се отчита за всяка група, да се дават имената на всички хора. Това е възможно", казва анализаторът.

Карбалевич решително отхвърля спекулациите, че Лукашенко ще използва инцидента като претекст за обявяване на извънредно положение или за отлагане на изборите на 9 август.

"Няма смисъл да се разтегля повече този политизиран процес, като се отлагат нещата за шест месеца или година. Това би означавало, че в продължение на половин година страната ще бъде в напрегната, политизирана обстановка. Не мисля, Лукашенко иска точно това."

„Той се надява всичко да свърши възможно най-бързо, че 9 и 10 август ще приключат бързо и бързо ще си вземе 80-те процента от гласовете и че ще се справи с всички протестиращи чрез своите структури за сигурност“, казва Карбалевич.

Вижте също Трите жени, които се изправиха срещу "последния европейски диктатор"