В сряда правителството ще гласува въвеждането на социални и икономически мерки за над 1 милиард лева. Очаква се, че това ще помогне в борбата с последственията от коронавирусната епидемия.
Мерките предвиждат временни помощи за някои социални групи, сред които пенсионери и безработни, повишаване на заплатите на държавни служители, както и подпомагане на различни икономически сектори, основно туризма, ресторантьорството, здравеопазването и пътното строителство.
Това е втори икономически пакет от началото на кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус, след мерките, лансирани през март, когато беше обявено създаването на схемата 60/40 за запазване на заетостта и предоставянето на кредитни линии за бизнеса и самонаетите.
Какво намират между редовете на избрания модел за подпомагане трима икономисти, с които разговаряме в очакване правителството да детайлизира стратегията си.
Пенсионери, безработни: Докъде ще стигнат социалните мерки
“Предложените мерките са основно социални и по-малко икономически”, казва бившият социален министър във второто правителство на Бойко Борисов Ивайло Калфин.
Според него даването на помощи на пенсионерите, както и за запазване на работните места, е правилно, но ограничаването им само за няколко месеца няма да се усети от получателите им.
“Защо помощите за пенсионерите са само за три месеца и свършват точно преди началото на най-тежкия сезон - зимата. Те трябва да продължат поне до април, за да се помогне на възрастните хора да разберат нещо от тях”, смята Калфин.
Правителството, според него, трябва спешно да изготви план с мерки за зимата, за да имат хората “някаква видимост” напред.
Старши икономистът на “Отворено общество” Георги Ангелов също отбелязва времения характер на помощта за пенсионерите. Според него по-работещо решение на проблема с бедността сред възрастните хора би било увеличаването на минималната пенсия. Той обаче оценява като “стъпка в правилна посока” добавката от 50 лв.
Ангелов коментира позитивно и увеличаването на минималния размер за обезщетението за безработица (от 9 на 12 лв дневно), тъй като “досега той беше много нисък и не изпълняваше функцията си да защитава най-бедните”, както и удължаването на срока за получаването им с 3 месеца.
“Тези пари ще отидат за потребление, т.е. ще се стимулира икономиката” на фона на силно растящите сега спестявания, които нямат икономочески ефект, смята Ангелов.
За Мартин Димитров социалните мерки са разпокъсани и целят намаляване на социалното недоволство и ограничаване на протестите.
“Целта на тези мерки не е съживяване на икономиката, а успокояване на протестите. По този критерий са подбрани фокус групите”, казва икономистът, който е член на “Демократична България”.
Димитров дава пример с пенсионерите, които са политически активна част от обществото и с таксиметровите шофьори, които имат потенциал да променят публичните нагласи.
Обявяването на новите социални и икономически мерки идва на фона на продължаващи четвърта седмица антиправителствени протести
Подобно левия Калфин, Димитров също не открива в пакета стратегия или план за икономическо възстановяване:
“Виждаме комбинация от социални и популистки мерки, които няма да доведат до добри икономически резултати, но може да се стигне до ликвидни проблеми”.
Димитров посочва спада на приходите от свиването икономическите дейности през второто тримесечие и намаляването бюджетните буфери, което според него “започва да става опасно”.
“Оставам с впечатлението, че ще се използват фискалните резерви и еврофондовете, но неизвестността от развитието на епидемията и ако нещата не се оправят бързо, вземането на нови кредити ще се усложни - те ще станат по-скъпи и по-труднодостъпни”, казва Мартин Димитров и добавя, че парите от европейския фонд за възстановяване няма да дойдат преди следващата година.
Икономистът е убеден, че прицелването на социалните мерки в подобяването на условията за безработните е грешна посока:
Ключово сега е насърчаването на заетостта чрез кредити за фирмите, за да се избегнат фалити и подкрепа за наемане”, изтъква Мартин Димитров.
“Ключово сега е насърчаването на заетостта чрез малки кредити за фирмите, за да се избегнат фалити и подкрепа за наемане на работници”, изтъква Мартин Димитров.
В същото време Ивайло Калфин обръща внимание, че чрез мярката 60/40, която трябваше да има бюджет от 1 милиард лева, досега са платени само 170 милиона.
“С тези пари са запазени 160 хил. работни места, което показва, че едно работно място е струвало по около 1000 лева за три месеца. Надали това е било от голяма полза за работодателите”, пресмята бившият социален министър.
Растеж или зрелища: Какво целят икономическите мерки
Мартин Димитров коментира като “особено странна мярка” предложението на правителството за намаляване на ставката на ДДС за бира и вино в заведенията: “Напомня ми римската поговорка “Хляб и зрелища”.
В същото време икономистът смята, че намаляване на общата ставка на ДДС от 20 на 15 процента би решило проблема с диференцираните ставки, които правителството започна да въвежда антикризисно.
За Димитров би трябвало да се акцентира върху стимулите за фирмите, защото “ще се окаже, че “бързите, умните и гъвкавите ще спечелят, а останалите ще загубят пазари” при започналото вече икономическо възстановяване в Европа.
“Ролята на държавата е да създаде среда за оцеляването на по-добрите”, казва икономистът.
Сега е време да се мисли за икономически растеж”, казва Ивайло Калфин
На същото мнение е Ивайло Калфин: “Намираме се в третата фаза на кризата. След паниката, когато се даваха пари за маски, каски и шлемове и след затварянето, когато трябваше да се помага на най-губещите, дойде време да се мисли за растеж”.
Той смята, че правителството трябва да се съсредочи в идентифициране на онези икономически сектори, “които могат да издърпат останалите”, и да концентрира подкрепата си в тях: “Става дума за отраслите, които могат да мултиплицират парите, които могат да създадат стойност, производства, които са свързани с други производства”, казва Калфин.
Той дава пример с Германия, която след като вложи над 1 трилион евро в държавни помощи за бизнеса, едва сега реши да помогне на автомобилната индустрия, тъй като тя дава възможност за развитие на различни производства около себе си.
“Работата на правителството сега би трябвало да е да намери онези производства в България, в които влагането на един лев ще има най-голям ефект”, казва Калфин, който беше икономически вицепремиер в правителството на Сергей Станишев.
Вместо това той смята, че правителството продължава да се придържа към презумцията, че “кризата е нещо малко, което ще премине бързо и затова хората ще могат да се справят сами, а нещата ще се отпушат изведнъж”. “Това няма да стане”, уверява Калфин и добавя, че скоростта, с която подпомагането ще достигне до бизнеса ще е решаваща.
“Сега се помага на пострадалите сектори, а това трябваше да стане много по-рано и вече да се мисли за растеж, както е в цяла Европа”, казва левият икономистът.
Дефанзивен или разширяващ е икономическият пакет
Ивайло Калфин определя втория икономически пакет на правителството като “дефанзивен”, като “запушване на дупки, което няма да доведе до растеж”.
Но старши икономистът на “Отворено общество” Георги Ангелов не е съгласен. Ангелов определя втория икономически пакет на правителството като “разширяване на обхвата на първия, в който бяха пропуснати някои групи”.
Сега е важно да се внимава да не се обещават неща, които няма да се случат”, предупреждава Георги Ангелов
“Имаше нужда да се разшири обхвата на икономическите мерки и това се случва макар и късно. Сега е важно да се внимава да не се обещават неща, които няма да се случат”, добавя той.
Ангелов подчертава, че е важно средствата да стигнат до нуждаещите се бързо. Той напомня, че има фирми, които са подали заявления още през пролетта за подпомагане с мярката 60/40 и продължават да чакат парите си.
В същото време Георги Ангелов изразява учудване от включването на някои анонсирани от правителството мерки като финансирането на строителството на магистрали: “Тези проекти и сега се движат. Отсечките, които са включени не са нови”.
За него най-важно във втория икономически пакет е заделянето на средства за увеличаване на административния капацитет на Министереството на икономиката, където оценяването на кандидати по европейски програми се бави с месеци и парите не могат да стигнат до бизнеса.
“Тепърва ще има пари от еврофондовете и ако не можем да ги усвоим, няма смисъл от тях. Още тази година се очакват средства от новия фонд за възстановяване, а ние още не сме усвоили предишните”, подчертава Ангелов.