Предстоящата учебна година ще започне присъствено, съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев. За десетки хиляди семейства на малки и големи ученици това беше най-важната новина от изминалата седмица.
Неслучайно.
Дали децата ще влязат в клас или ще си останат вкъщи е въпрос, надхвърлящ значимо формата на обучение. Според проучване на Асоциация "Родители", проведено в началото на април – малко след старта на онлайн обучението – дистанционната форма е довела до някои позитивни резултати, но е генерирала и немалко негативи. Новата ситуация е принудила родители и учители да си общуват по-интензивно, което е повишило взаимното разбиране и уважение. В същото време обаче почти половината (45%) от родителите споделят, че децата се разсейват в домашна обстановка, нямат време да им помагат с уроците (35%) или нямат достатъчно устройства (30%).
"Нямам представа как..."
„Предизвикателството беше в общуването и в начина, по който децата трябва да организират дейността си. Тежестта в голяма степен падна върху техните родители“, споделя Павлина Христова, учител в начален етап в столичното 128-мо училище. Собствените ѝ две деца – също ученици в начален етап, изостават в този период от обучението, тъй като двамата със съпруга ѝ се затрудняват едновременно да работят от вкъщи и да им осигурят цялата необходима подкрепа.
Г-жа Христова е класен ръководител на първи клас и извънредното положение сварва класа малко след като са приключили с изучаването на азбуката.
През учебната 2019/2020 г. г-жа Христова е класен ръководител на първи клас и извънредното положение сварва класа малко след като са приключили с изучаването на азбуката.
„Това предизвикателство все пак ни свари с някаква основа. Нямам представа как щеше да се проведе обучението, ако ни се беше наложило да преминем в дистанционна форма например през първия срок“, споделя тя.
Въпреки оптимистичната прогноза на Министерството на образованието и науката (МОН), тази перспектива обаче остава напълно реална за предстоящата учебна година.
"Ако вирусът продължи"
Според главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, усилията са насочени към това дистанционното обучение да се въвежда по-гъвкаво, според нуждите на отделен регион или дори отделно училище:
„При висока заболяемост в някой район и особено при наличие на носителство при 1-2 или повече деца в едно училище, може да се преминава временно към онлайн обучение за известен период от време, да кажем равен на срока на карантината“.
Ако вирусът продължи да се разпространява със същата скорост обаче, има риск през есента районите с много заболели далеч да не са изолиран случай, смята епидемиологът Петър Марков, оксфордски възпитаник и преподавател в Лондонското училище по тропическа медицина.
„Прогноза на епидемичната ситуация чак през септември е много трудно да се направи. Но ако се екстраполира директно това, което се случва в момента, и ако се приеме, че ще остане тази липса на спазване и контрол на мерки, можем да очакваме, че темпът на увеличение, който наблюдаваме сега, вероятно ще се запази“, смята Марков. Според него това би могло да означава дори по 1000 новозаразени на ден.
Тази хипотеза сериозно тревожи родителите, алармира изпълнителният директор на Асоциация „Родители“ Яна Алексиева: „Изпратили сме своите въпроси до МОН, макар че те в голяма степен засягат други министерства. Трябва отсега да се помислят политики за подкрепа на родителите, за да могат те да останат вкъщи в подкрепа на децата си, и в същото време да не загубят работата си.“
Според мненията, събрани от организацията, най-тревожни са родителите, чиито деца през идната година трябва да започнат нов етап – първи, пети или осми клас. Другите чувствителни проблеми засягат децата, които нямат достъп до устройства и интернет, децата със специални образователни потребности и универсализирането на методите на преподаване в онлайн среда.
Новите правила
В момента работна група от експерти на образователното и здравното министерство подготвят правилата за присъствено обучение в условията на пандемия. Освен общовалидните изисквания за лична хигиена, дезинфекция и спазване на дистанция, се обмислят и специфични мерки, насочени към училищата.
„Например по-малко движение на учениците по кабинети, нееднакви междучасия, за да има по-малко струпване. Защото спазването на правилата в стаята, по време на часа, е по-лесно контролируемо“, обяснява доц. Ангел Кунчев.
"Половината клас да присъства едната седмица, другата половина – следващата – а в неприсъствения период да се обучават вкъщи онлайн".
Сходни практики вероятно ще се прилагат навсякъде по света. Петър Марков допълва възможностите: „Нуждаем се от организационни форми, които да позволяват във всеки един момент в стаята да има по-малък брой деца, например редуване на присъствено и дистанционно обучение. Половината клас да присъства едната седмица, другата половина – следващата – а в неприсъствения период да се обучават вкъщи онлайн.“ Епидемиологът допълва, че стандартните мерки, като достатъчно чешми с топла вода и сапун, туби с дезинфектант във всяка стая и проветряване - също трябва редовно да бъдат разяснявани на учениците.
Специалистите са единодушни и по друг въпрос – че ако епидемията изисква някакви ограничителни мерки, те в никакъв случай не бива да са концентрирани единствено в училищата.
„Решението за затваряне на училищата в контекста на COVID-19 трябва да се вземе заедно с решенията за всички други противоепидемични мерки и да се има предвид степента на влияние на тези мерки върху разпространението на заболяването, и от друга страна степента на блокиране на нормалното функциониране на обществото и икономиката“, отбелязва Петър Марков.
„Прилагането на комплексни мерки е задължително“, подчертава и Ангел Кунчев. „Към момента характеристиката на вируса е такава, че той до голяма степен щади младите хора, там тежко протичане е по-скоро изключение. Усилията ни са насочени те да пазят по-възрастните си роднини. Но ако тия по-възрастни роднини сами не се пазят, ако хората се събират в затворени помещения, ако не се ползват стриктно лични предпазни средства, целият ефект ще бъде изконсумиран“, обяснява държавният здравен инспектор.
Макар към момента учителите да са значимо напреднали в уменията да поднасят уроците онлайн и много деца да се сдобиха с устройства, все пак всички ангажирани с образователния процес се съгласяват, че дистанционното обучение е непълноценно и може да бъде само подкрепяща мярка.
Въпрос на политическо решение е дали ще се наложат някакви мерки за намаляване разпространението на вируса преди навлизането в есенно-зимния период и това решение трябва да бъде взето сега. Според Петър Марков, образователната система трябва да е еднакво готова да функционира както присъствено, в условията на епидемия, така и дистанционно: „Ние няма да имаме възможност да избираме. Единият от двата сценария ще се наложи да бъде приет въз основа на ситуацията.“
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.