Докато се разхожда в горите над дома си край село Кравица, Никуч е открил останки и вещи, които са помогнали в разпознаването на около 300 от общо между 1000 и 1500 от жертвите, загубили живота си там през 1995 г.
Те са само част от повече от 8000 мъже и момчета мюсюлмани, които са избити от въоръжените сили на босненските сърби по време на геноцида в Сребреница.
Нукич претърсва гората край дома си за човешки останки
„Това се превърна в моя мисия. Когато открия една кост, за мен е като да открия цяло тяло. Знам, че така някоя майка ще намери покой“, казва Нукич, показвайки кост, която е открил в гората преди няколко седмици.
59-годишният баща на пет деца, обяснява пред Ройтерс, че търсенията му започват преди 15 години с надеждата да открие останки от баща му, чичо му и двамата му братя, които изчезват след кланетата.
Лъжица и ампула от лекарство, които Нукич намира в гората, вероятно са принадлежали на жертва на геноцида.
Всичко, което намира, той предава на разследващите от Института за изчезнали лица. От там впоследствие сравняват останките с ДНК проби, дарени от роднините на изчезналите, а целта е да бъде установено кой е загиналият.
Този месец се навършват 25 години от това масово убийство по време на войната в Босна. Силите на босненските сърби, командвани от Радко Младич, нападат Сребреница, където близо 40 000 босненски мюсюлмани са открили убежище в „безопасна зона“, под опеката на ООН.
Нидерландски пазители на мира от ООН стоят върху бронирана машина докато тълпа от бежанци мюсюлмани от Сребреница се събира край тях на 13 юли 1995 г.
След като Сребреница пада в сръбски ръце на 11 юли 1995 г., повечето жени и деца са отделени от мъжете и са превозени до територия, контролирана от армията на Босна. Останалите мъже и момчета са избити, а повечето от тези, които се опитват да избягат през горите са заловени и екзекутирани.
Трибуналът на ООН за бивша Югославия установява, че убийствата представляват геноцид. Младич и неговият политически ментор Радован Караджич са осъдени за геноцида и други престъпления, извършени в Сребреница.
След атаката на босненските сърби през 95-та Нукич изпраща семейството си в близкия лагер край Поточари, който също е под опеката на ООН. Самият той, заедно с още 15 хил. мъже се опитва да избяга през горите.
Нукич се моли край гробовете на баща си и двама от братята си в мемориалния комплекс Сребреница-Поточари
Нукич в крайна сметка оцелява, но е единственият, който се завръща в селото си през 2002 г. Открива първите останки от скелет, докато разчиства разрушената си къща.
„Все още не са открити следи от близо 130 души, които са избити тук. Няма да спра да търся, докато и последният от тях не бъде открит“, казва Нукич.